Wi-Fi

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Wi-Fi лого, използвано от Wi-Fi Алианса

Wi-Fi, също така изписвано като Wifi или WiFi (транслитерация: Уайфай) е популярна технология, която позволява електронни устройства да обменят данни или да се свързват с Интернет безжично, използвайки радиовълни. Това е технология на безжичната мрежа (WLAN) базирана на спецификациите от серията IEEE 802.11. Първоначално тя е лицензирана от Wi-Fi Alliance. Била е разработена, за да бъде използвана от преносимите изчислителни устройства, като преносими компютри, в локални мрежи (LAN), но сега все повече се използва и за други услуги, включително Internet и VoIP, игри, базово свързване на потребителска електроника, като телевизори и DVD устройства или цифрови камери. Разработват се много нови стандарти, които ще позволят Wi-Fi да се използва в колите по магистралите, при поддръжката на ITS за повишаване на сигурността и при мобилната търговия (виж IEEE 802.11p). Wi-Fi и Wi-Fi CERTIFIED логата са регистрирани търговски марки на Wi-Fi Alliance - търговската организация, която тества и сертифицира оборудването съгласно стандартите от серията 802.11.

Техническа информация[редактиране | edit source]

Как работи Wi-Fi[редактиране | edit source]

WLAN PCI Карта
WLAN Рутер Linksys
WLAN USB Стик
Външна WLAN антена

Типичната Wi-Fi среда съдържа една или повече безжични точки за достъп (ТД) (Wireless access point, Access Point (APs) ) и един или повече „клиенти“. Една ТД излъчва своето "Име на мрежа" (SSID Service Set Identifier, "Network name") чрез пакети, които се наричат маяци (beacons), които обикновено се излъчват всеки 100 ms. Маяците се излъчват с 1 Mbit/s, относително къси са като продължителност и затова не оказват значителен ефект върху производителността. Понеже 1 Mbit/s е най-ниската скорост на Wi-Fi това означава, че клиентът трябва да може да комуникира със скорост поне 1 Mbit/s.

Основавайки се на настройките (например на SSID), клиентът може да се свърже с ТД. Ако две ТД имат еднакъв SSID и са в обсега на клиента, клиентският фърмуеър може да използва силата на сигнала, за да реши към коя точно ТД да се свърже. Wi-Fi критериите за стандартни нива на връзката и за роуминг са напълно отворени за клиента. Това е предимство на Wi-Fi, но означава също, че един безжичен адаптер може да предава по-добре от друг. Понеже Wi-Fi предава във въздуха, той има същите настройки, както и несуичнатите Ethernet мрежи и затова е възможно да се получат колизии. За разлика от кабелния Ethernet и подобно на повечето пакетни радиа, Wi-Fi не може да разграничава колизиите, а за целта използва пакетна размяна с разпознаване на носителя (Collision Avoidance или CA).

Канали[редактиране | edit source]

С изключение на 802.11a, който работи на 5 GHz, Wi-Fi използва спектъра около 2.4 GHz, която е стандартизирана като нелицензирана според международно съглашение, въпреки че определянето на точната честота варира слабо в различните части на света, като максимално разрешена мощност. Както и да е стандартизиран броя на каналите по света, така одобрените честоти могат да се определят от броя на каналите.

Максималният брой налични канали за Wi-Fi са:

  • 13 за Европа
  • 11 за Северна Америка
  • 14 за Япония [1]

В Северна Америка, е препоръчително да се използват само канали 1, 6, и 11 за 802.11b/g, за да се минимизира интерференцията от близко стоящите канали.[2]

Канал Честота
(MHz)
Северна Америка Япония По-голямата част от света
1 2412 да да да
2 2417 да да да
3 2422 да да да
4 2427 да да да
5 2432 да да да
6 2437 да да да
7 2442 да да да
8 2447 да да да
9 2452 да да да
10 2457 да да да
11 2462 да да да
12 2467 не да да
13 2472 не да да
14 2484 не да не

Предимства на Wi-Fi[редактиране | edit source]

  • Позволява LAN мрежите да се разполагат без окабеляване, обикновено редуцирайки цената за построяване и разширяване на мрежата. Пространствата, където не е възможно да се положи кабел,такива като Външни пространства и исторически сгради, могат да се оборудват с безжични LAN мрежи.
  • Wi-Fi продуктите са добре разпространени на пазара. Различни марки на точки на достъп и клиентски мрежови карти са съвместими на базово ниво на услугите. Продуктите проектирани като Wi-Fi CERTIFIED by the Wi-Fi Alliance са съвместими, включително WPA2 сигурността.
  • От 2006 г. WPA и WPA2 криптиранията не са лесно разбиваеми, ако се използва силна парола.

Недостатъци на Wi-Fi[редактиране | edit source]

  • EIRP в Европа е ограничен до 20dBm.
  • Няколко 2.4 GHz 802.11b и 802.11g Точки за достъп по подразбиране работят на един и същ канал, като резултат се получава задръстване в определен канал.
  • Wi-Fi мрежите могат да се подслушват и да се използват за копиране на данни (включително лични данни) предадени по мрежата, когато не се използва криптиране.

Wi-Fi Алианс[редактиране | edit source]

Wi-Fi Alliance е търговска асоциация, която поддържа, организира и популяризира Wi-Fi технологията и сертифицира Wi-Fi продукти, ако те отговарят на определени стандарти за оперативна съвместимост. Все пак не всяко отговарящо на IEEE 802.11 стандарта устройство е приемано за сертификация от Алианса, заради понякога стойността, свързана с процеса на сертификация. Все пак липcата на Уайфай лого не винаги означава, че устройството е Wi-Fi несъвместимо.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Таблица 105 в спецификация 802.11b-1999
  2. ((en)) Comparing 802.11a, b, and g: Channels and Interference, Que Publishing, 9 септември 2005.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wi-Fi“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Външни препратки[редактиране | edit source]