XLI народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Четиридесет и първото народно събрание (XLI НС) е обикновено народно събрание на България, което е сформирано според резултатите от парламентарните избори, проведени на 5 юли 2009 г.

Първото му заседание е на 14 юли и е открито от най-възрастния депутат - Андрей Пантев от БСП (на 70 години).[1]

Народното събрание избира правителство с мандат на политическа партия ГЕРБ.

За периода от 14 юли 2009 г. до 11 март 2013 г. Народното събрание е приело 554 закона, 568 решения и 12 обръщения и декларации. Проведени са 487 заседания, от които 35 извънредни. Народното събрание отхвърля четири вота на недоверие и потвърждава един вот на доверие към правителството.[2]

Парламентарни групи[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарни групи в XLI НС в началото на работата му:[3]

Парламентарни групи Гласове Проценти Пропорционални мандати Мажоритарни мандати Общо мандати
ГЕРБ 1 678 641 39,72% 91 26 117 *
Коалиция за България 748 147 17,70% 40 0 40
Движение за права и свободи 610 521 14,45% 32 5 37 *
Атака 395 733 9,36% 21 0 21
Синята коалиция 285 662 6,76% 15 0 15
Ред, законност и справедливост** 174 582 4,13% 10 0 10
Общо: 3 893 286 92,12% 209 31 240
  • Първоначалният брой депутати за ГЕРБ и ДПС е респективно 116 и 38, но след касиране на 18 358 гласа от гласоподавателни секции в Турция от ЦИК на 16 февруари 2010 ГЕРБ получава един мандат повече, а ДПС губи един мандат.[4][5]
    • Групата на РЗС просъществува до 9 декември 2009.[6]

Пренасочване на държавни субсидии от независимите депутати[редактиране | редактиране на кода]

Според правилника на това народно събрание, депутат напуснал групата си или депутат, чиято група се е разпаднала, не може да се присъедини към друга парламентарна група и остава независим. Въпреки това депутатите могат да пренасочат частта от държавната субсидия, която се получава от партиите за всеки депутат към друга партия. Така 18 от независимите депутати, влезли в парламента от листите на Атака, РЗС, Синята коалиция и ДПС, насочват субсидията, която се полага на партия за тях, към ГЕРБ, а един – Камен Петков – към Коалиция за България. На 8 февруари 2012 г. Парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликтите на интереси и парламентарна етика пита ГЕРБ и БСП дали са плащали на независими депутати от субсидиите. Лидерът на ДСБ Иван Костов казва, че Сметната палата е отказала да му отговори дали е законно пренасочването на субсидия към депутати.[7]

Парламентарно ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Заемана длъжност Народен представител Парламентарна група
председател Цецка Цачева ГЕРБ
заместник-председател Менда Стоянова (от 1 ноември 2012 г.)[8]
Анастас Анастасов (14 юли 2010[9] – 1 ноември 2012 г.[10])
Лъчезар Иванов (до 14 юли 2010 г.)
ГЕРБ
заместник-председател Георги Пирински Коалиция за България
заместник-председател Христо Бисеров Движение за права и свободи
заместник-председател Павел Шопов Атака
заместник-председател Екатерина Михайлова Синята коалиция
заместник-председател Атанас Семов (2009 г.) Ред, законност и справедливост
главен секретар Иван Славчов[11]

Парламентарни комисии[редактиране | редактиране на кода]

Броят на комисиите в XLI НС е 17. Всеки депутат има възможност да участва в най-много две парламентарни комисии, като за дейността си в тях получава допълнително възнаграждение към основната заплата.

  • Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм – 26 народни представители Членове
  • Комисия по бюджет и финанси – 26 народни представители Членове
  • Комисия по правни въпроси – 26 народни представители Членове
  • Комисия по регионална политика и местно самоуправление – 22 народни представители Членове
  • Комисия по външна политика и отбрана – 22 народни представители Членове
  • Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред – 22 народни представители Членове
  • Комисия по земеделието и горите – 21 народни представители Членове
  • Комисия по труда и социалната политика – 20 народни представители Членове
  • Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта – 20 народни представители Членове
  • Комисия по здравеопазването – 20 народни представители Членове
  • Комисия по околната среда и водите – 20 народни представители Членове
  • Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения – 20 народни представители Членове
  • Комисия по културата, гражданското общество и медиите – 18 народни представители Членове
  • Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите – 18 народни представители Членове
  • Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика – 5 народни представители Членове
  • Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност“6 народни представители Членове
  • Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове18 народни представители Членове

Парламентарни делегации[редактиране | редактиране на кода]

  • Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – 12 народни представители
  • Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – 10 народни представители
  • Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО – 6 народни представители
  • Постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз – 5 народни представители
  • Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество – 5 народни представители
  • Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива – 4 народни представители
  • Постоянна делегация на Народното събрание в Евросредиземноморската парламетарна асамблея – 3 народни представители
  • Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на франкофонията – 4 народни представители
  • Постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие – 5 народни представители
  • Постоянна делегация на Народното събрание в Асамблеята на Европейската сигурност и отбрана / Асамблеята на Западноевропейския съюз – 12 народни представители

Разпускане[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с антимонополните протести и върнатите мандати за съставяне на правителство от трите водещи партии в народното събрание – ГЕРБ, БСП и ДПС, президентът Росен Плевнелиев разпуска Народното събрание на 15 март 2013 г.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://bntnews.bg/bg/a/11778-zapochna_rabota_41_oto_narodno_sybranie
  2. Равносметката на 41-вото Народно събрание: 554 закона и четири вота на недоверие. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 11 март 2013. Посетен на 11 март 2013.
  3. Избори през 2009 г., сайт на НС
  4. ГЕРБ ще има депутат повече, ДПС губи един, в. 24 часа, 9 февруари 2010
  5. Конституционният съд за изборите в Турция: Нарушения навсякъде, годни за касиране – 18 358 гласа, в. Дневник / dnevnik.bg, 16 февруари 2010
  6. Моева, Г. Парламентарната група на РЗС престана да съществува. // Дарик нюз. Дарик Уеб, 9.12.2009. Посетен на 22 март 2011.
  7. Рилска, Биляна. Комисията „Антимафия“ пита ГЕРБ и БСП плащали ли са на независими депутати и за какво // dnevnik.bg. 8 февруари 2012.
  8. Решение за избиране на заместник-председател на 41-вото Народно събрание Обн. ДВ. бр. 85 от 6 ноември 2012 г.
  9. Атанас Анастасов е новият зам.-председател на парламента[неработеща препратка], pari.bg, 14 юли 2010
  10. Решение за прекратяване пълномощията на народен представител Обн. ДВ. бр. 85 от 6 ноември 2012 г.
  11. Ръководство на 41-вото Народно събрание, сайт на НС, линк от 22 юли 2010
  12. Атанасова, Видка. Новият премиер: Правителството ми е безпартийно (видео). // novini.bg, 12 март 2013. Посетен на 12 март 2013. От утре назначавам служебно правителство, разпускам Народното събрание на 15 март. Предсрочните избори ще са на 12 май, каза Плевнелиев.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]