Zicrona caerulea
Zicrona caerulea | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||
Zicrona caerulea в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Zicrona caerulea е вид хищно полутвърдокрило насекомо от семейство Миризливки (Pentatomidae).
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Видът е разпространен в цяла Европа (без Исландия), Северна Америка и голяма част от Азия.[1][2]
Среща се предимно по ниска растителност, понякога и на дървета, където намира своята плячка.[3][4] Предпочита тревисти местности, покрайнини или по-отворени пространства на гори, някои културни насаждения.[3][4][5]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Видовият епитет caerulea означава „син, синкав“.
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Имаго[редактиране | редактиране на кода]
Zicrona caerulea достига дължина 5 – 8 mm, има най-често тъмен синьо-зелен цвят с характерен металически отблясък, добре изразено точкуване на гръбната страна. Цветът може да варира в синьо-виолетов, зеленикав или бронзов.[6] Мембраната на полуелитрите е тъмна.[3][4]
Главата има силно изпъкнали тъмни очи и е с приблизително трапецовидна форма пред очите. Тилусът е свободен и дълъг колкото бузите. Хоботчето е сравнително дебело и, когато е изпънато назад, достига почти до основата на третата двойка крачета.[3][4]
Преднегръбът е с прави странични ръбове и заоблени задни ъгли, неиздаващи се отвъд страничния ръб на полуелитрите. Скутелумът е по-къс от кориума; леко вдлъбнат ъгъл отделя езиковидната му дистална част от проксималната, която има странични вдлъбнатини.[3]
Предното бедро без зъбче (срв. Jalla spp).
Нимфа[редактиране | редактиране на кода]
Незрялата форма (нимфата) има същото синьо-зелено металическо оцветяване на главата и преднегръба като имагото. Непокритото коремче обаче е в ярко червен цвят с черни петна.
-
Млада нимфа се храни
-
По-възрастна нимфа
-
Имаго
-
Възрастно се храни край Ботевград
Жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]
Обикновено има едно поколение годишно и презимува като имаго – най-често сред опадалите листа или в основата на храсти.[5][4] Снася яйцата си през пролетта, нимфите преминават през пет възрасти преди новите възрастни да се появят през лятото.[5]
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Подобно на останалите представители на подсемейство Asopinae (=Amyotinae), и тази миризливка е хищна и използва хоботчето си за да изсмуква вътрешността на други насекоми. Най-често жертвите ѝ са ларви на бръмбари листояди, но включва в менюто си и някои други бръмбари, ципокрили и пеперуди.[3][4][5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ PESI portal – Zicrona caerulea // Посетен на 29 окт. 2021.
- ↑ iNaturalist – Zicrona caerulea // Посетен на 29 окт. 2021.
- ↑ а б в г д е Йосифов, Михаил. Фауна на България, том 12 – Heteroptera, Pentatomoidea. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 181 – 182, 191 – 192.
- ↑ а б в г д е Lis, Jerzy. Klucze do oznaczania owadów Polski, Część 18 (Heteroptera), Zeszyt 14 (Pentatomidae). Toruń, 2000. ISBN 8388518054. с. 71 – 72.
- ↑ а б в г britishbugs.org.uk: Zicrona caerulea // Посетен на 29 окт. 2021.
- ↑ Spencer Entomological Collection – Zicrona caerulea // Посетен на 29 окт. 2021.
|