Славчо Абазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славчо Абазов
български революционер
Роден
Починал
7 февруари 1928 г. (44 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСкопско българско педагогическо училище
НаградиВоенен орден „За храброст“
За военна заслуга
Семейство
БащаАнастас Абазов
Деца7
Подпис
Славчо Абазов в Общомедия

Славчо (Славко) Анастасов Абазов е български революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Затворници от Кратовска околия от Скопския затвор, освободени при амнистията от април 1904 г. № 36 – Славчо си на Анастас от Злетово, № 37 – Санде, син на поп Мано, от Лесново, № 38 – Васил, син на Петко, от Лесново, № 39 – Георги, син на Димо, от Лесново, № 40 – Даскал Георги, син на Иван, от Маало Варош, № 41 – Божин, син на Георги, от Семери, № 42 – Данаил, син на Илия, от Зелениград, № 43 – Заро, син на Вълко, от Койково
Делегати на Скопския окръжен конгрес на ВМОРО, януари 1905 г., Кнежево. Първи ред: Дончо Щипянчето, Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата. Втори ред: Славчо Абазов (трети), Марко Секулички (четвърти)

Абазови са от Горно Градче, откъдето Митре се преселва в Зеленград, където се занимава с животновъдство и търговия с дървен материал. В началото на 80-те години на XIX век Кръстьо Митрев Абазов се мести в Злетово. Синът му Анастас Абазов наследява търговията с дървен материал, забогатява и се занимава и с революционна дейност.[2]

Славчо Абазов е роден на 9 март 1883 година в Злетово и е единствен син на Анастас и Парашкева Арсова Абазова.[3] Воденичарят Лазо Якимов, човек на войводата Атанас Бабата в Злетово, го привлича във ВМОРО.[3] Учи в Скопското българско педагогическо училище, където е съученик с Тодор Александров, завършил в 1898 г. и като учител в Кочани станал революционен ръководител на района.[3] След завършването си е активен член на ВМОРО[4] и още в 1901 година оглавява злетовския комитет. Абазов направлява създаването на четите и подпомага дейността на районния войвода Атанас Бабата. Злетово и Лесново се превръщат във важни пунктове за съхраняване на идващото от България оръжие.[5]

След Солунските атентати през април 1903 година, на 24 март Славчо Абазов е арес­туван от властите заедно с баща си Анастас Абазов, заради революционната си дейност. Баща му е освободен, но Славчо е признат за виновен по обвинението по член № 63 от Наказателния кодекс в „подготвяне и осигуряване подслон и храна на българските бунтовнически разбойници, проявена активност в събирането на пари от населението и пренасяне и доставяне на оръжия, муниции и други бойни средства“. Осъден е на три години и лежи в Скопския затвор Куршумли хан заедно с Тодор Александров.[6]

След освобождаването си през април 1904 година при общата амнистия, Абазов се прибира в Злетово,[7] където революционната организация е разсипана – четите са силно пострадали, много хора забягват в Свободна България, а в района се появява сръбската въоръжена пропаганда. Постепенно в 1904 година Мише Развигоров, Константин Нунков, Атанас Бабата и Боби Стойчев нанасят няколко удара на сръбската пропаганда и стабилизират организацията.[8] От 2 до 7 януари 1905 година Абазов е делегат на Скопския окръжен конгрес в Кнежево, приел мерки за борба със сърбоманията.[9]

Скоро след конгреса Абазов излиза в нелегалност и действа като войвода на чета в Кратовско, Щипско, Кочанско и Паланечко.[10][11] Абазов навлиза с чета от Кюстендил в Македония през октомври 1906 г., вероятно във връзка с приетата на Втория редовен конгрес на Скопския революционен окръг програма за борба със сръбската въоръжена пропаганда.[11]

На Кюстендилския конгрес на ВМОРО през март 1908 година шефът на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО Аце Дорев е избран за член на Задгранично представителство на ВМОРО и постът в Кюстендил е поверен на Славчо Абазов, който го поема още същия месец заедно с помощника си Георги Гочев.[12] Основна задача на Абазов в Кюстендил е въоръжаването, снаражаването и изпращането на чети през границата, тъй като градът е основен пункт – от 1903 до 1908 година през него са преминали 162 чети. Абазов поддържа близка кореспонденция със задграничния представител Христо Матов.[13]

След Младотурската революция в 1908 година, Кюстендилският пункт прекратява дейността си и Абазов напуска града и се легализира в Злетово. Скоро с изпаряването на хуриета е отново принуден да се установи в България, като периодично се връща в Злетово.[14]

Войните[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелство на Славчо Абазов за участие в Македоно-одринското опълчение, подписано от началника на щаба на Опълчението майор Петър Дървингов

При избухването на Балканската война в 1912 година Абазов става войвода на чета № 33 на Македоно-одринското опълчение (Кратовската чета), сформирана за един ден.[63] Четата е в състав от 33 души, като по-голямата част от въоръжението и снаряжението на четата е доставено от Абазов.[64] Четата на Абазов преминава границата на 5 октомври с първите чети. Заедно с четата на Стоян Мишев и Георги Гочев се сражава при влашките колиби Кормина, югозападно от Султан тепе, разпръсва турски конен разезд, който отстъпва и всява паника сред турското население в района, което на 6 октомври напуска селата си и започва да опожарява българските села по Злетовската река.[65] На 9 октомври 1912 година четата на Абазов заедно с 300 души българска милиция освобождава Кратово и го предава по последвалия я сръбски 14-и полк.[66][67][68] 14-и полк тръгва за село Крилатица, а четата на Абазов и милицията заемат Черни връх и спират настъпващите откъм Овче поле османски войски.[66] На 11 на Черни връх са четите на Абазов, Дончо Ангелов, Тодор Оровчанов, Спиро Дильов и Петър Лесев с милиция, подкрепени от части от Тимошката дивизия и на 12 октомври преди пладне турците отстъпват като губят две батареи и припаси.[66] В Злетово Абазов залавя Маариф ходжа от Кратово, известен като злодей и го убива над града. Четниците му започват преследване на провинили се турци.[69]

На 16 ноември 1912 година старши районният войвода Славчо Абазов изпраща до щаба на Македоно-одринското опълчение в София един от първите документи, описващи вражеското отношение на сръбската войска спрямо местното българско население. Абазов описва различни злодейства, извършени от сърбите – терор над мирното население, арести на по-видните българи, налагане на глоби, грабежи и безнравствено поведение.[70] На 30 декември 1912 г. Абазов изпраща подробно писмо до българския министър-председател Иван Гешов, в което заявява, че сърбите са окупатори.[71] Кратовската чета действа заедно с четата на Стамен Темелков в Радовишко.[72][73] По-късно заедно с Дончо Ангелов и Еротей Николов е начело на Кратовско-Пиянечката чета.

Абазов като войник в 1916 г.

При реорганизацията на партизанските чети в началото на 1913 година в Тракия четниците от Македония са прехвърлени в Кешан и Малгара в Тракия. Войводата Славчо Абазов е зачислен към нестроевата рота на 15-а щипска дружина,[74] като на 18 март е назначен за завеждащ прехраната на дружината. На 10 март новосформираната дружина от Айнарджик заминава за село Авдин и влиза в състава на Трета бригада на Четвърта българска армия, като участва в охраната на брега на Мраморно море. На 19 април на цялото опълчение е заповядано да се прехвърли в Македония.[75] На 1 май на Абазов е заповядано с още 200 души войводи и четници да замине на 9 май за Македония, за да се устроят разузнавателни пунктове и да се оформят малки разузнавателни чети, които да действат на териториите заети от сръбски и гръцки части.[76] Абазов поема ръководството на Кочанския разузнавателен пункт.[77]

На 5 юни край Злетово Абазов с един свой четник и един български войник предизвикват престрелка със сръбски войници,[78] която завършва със седем убити сърби.[79] Престрелки в Злетовско има и на 9, 11, 13 и 14 юни.[80] Абазов продължава да изпълнява функциите ръководител на разузнаването в Кочани.[81]

При избухването на Меж­дусъюзническата война на 16 юни 1913 година, Абазов с Кратовската партизанска рота заедно с частите на 7-а рилска дивизия влиза в Злетово и отстъпва с тях след падането на града на 21 юни.[82]

За участието си в двете войни Абазов е награден с орден „За военна заслуга“ VI степен и военен кръст „За храброст“ IV степен. Уволнен е с цялото Опълчение на 10 август 1913 година.[83]

След войните Абазов се установява в присъединения към България Гюмюрджина и започва търговия с тютюн.[84]

Писмо от кумановския окръжен управител до Абазов, с което го призовава да встъпи в длъжност

По време на Първата световна война е фелдфебел в 59-и пехотен полк на 11-а дивизия. След успешното настъпление срещу Сърбия от края на 1915 година, полкът на Абазов заема позиции в близост до Валовища, Егейска Македония.[85] На 13 март 1918 година Абазов се жени в София втори път за велешанката Кръстина Лазарова Печкова. На 28 юли 1918 г. министърът на вътрешните работи и народното здраве Васил Радославов назначава Славчо Абазов за член на Окръжната постоянна комисия в Куманово, Абазов напуска 59-и полк и в началото на август пристига в Куманово и поема новото си назначение. В кметството в Куманово Абазов отговаря за задачите на Дирекция стопански грижи и обществена предвидливост,[86] ръководена от Александър Протогеров, и полага много грижи за осигуряване на прехраната на населението.[87]

След войните[редактиране | редактиране на кода]

След окупирането на Вардарска Македония от Сърбия след края на войната, Абазов започва да се занимава с производство на безалкохолни напитки и става председател е на Управителния съвет на кооперация „Безалкохол“. Абазов е съучредител на Македонската кооперативна банка през 1925 година.[88]

Включва се в дейността на македонските емигрантски организации и е член на Кратовското благотворително братство „Йосиф Даскалов“ в София.[89] След разкола в македонското освободително движение Абазов работи за преодоляване на различията и заедно с Павел Шатев е избран за делегат от Кратовското братство на Обединителния конгрес през януари 1923 година. На 4 ноември 1923 година Абазов участва в работата на Втория национален съвет на македонските братства.[88]

Делегати на Втория конгрес на Илинденската организазия, София, 26 юли 1925 г. Абазов е шести седнал на втория ред

Участва в основаването на Илинденската организация и в началото на декември 1921 година заедно с Георги Занков, Александър Евтимов и Георги Попхристов е избран в нейния Управителен съвет. На 9 декември 1921 година Абазов е избран за пръв касиер на организацията. На Учредителния конгрес на организацията през януари 1923 година заедно с Борис Стрезов, Георги Попхристов, Марко Иванов и Георги Занков е избран в Ръководното тяло.[90] При кореспонденцията си с ВМРО използва псевдонима Адлер.[91] На 7 май 1923 г. правителството на Стамболийски издава специална Наредба за разпускането на македонските организации в България, включително всички подразделения на Илинденската организация в цялата страна и се спира издаването на техните печатни издания. Абазов е издирван от полицията и принуден да се укрива в различни квартири.[92] На 20 април 1924 г. в брой № 2 на „20 юли“ Ръководното тяло на Илинденската организация в състав Занков, Иванов, Ляпчев, Евтимов, Иван Москов и Абазов публикува противоречивия левичарски Меморандум срещу пагубната според тех за македонската кауза политика на правителството на Александър Цанков.[93] Въпреки това самият Абазов по-скоро подкрепя десницата в революционното движение и поддържа приятелски връзки с Тодор Александров. Именно поради това след убийството на Александров и разгрома на левицата в Горноджумайските събития и в частност на ръководството на Илинденската организация, Абазов запазва поста си.[94] На Втория конгрес на Организацията на 26 юли 1925 година е избрано Ръководно тяло в състав Димитър Иванов, Лазар Томов, Славчо Абазов, Александър Евтимов и Марко Иванов.[95]

Славчо Абазов умира от ангина пекторис на 7 февруари 1928 година в София.[96] Кратовското благотворително братство издава жалейка, в която пише:

„ духът на верния син на Македония Славчо Абазов отлитна във вечността... Него, бореца за свободата познават и от последната колиба на Кратовско, Щипско, Кочанско и Паланечко. Защото навсякъде там той остави чутовни подвизи и примери на самоотвержен, безстрашен, храбър и героичен син на своя народ мъченик и спомена на човек с добра душа, благ характер и като гранит твърда воля...[88] “

Славчо Абазов има седем деца: Викенти (р. 1906) и Страхилка (р. май 1910) от първия си брак с Костадинка, разтрогнат преди Балканската война, а от съпругата си Кристина Лазарова по баща Печкова от Велес има пет момчета. Синът му Славчо Славчов Абазов (р. 1928) издава през 2011 година книгата „Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928“.[97]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2.
  2. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 16.
  3. ↑ а б в Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 18.
  4. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 22.
  5. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 23.
  6. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 26.
  7. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 32.
  8. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 33.
  9. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 36.
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
  11. ↑ а б Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 38.
  12. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 40.
  13. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 43.
  14. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 49.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 353.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 731.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 489.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 624.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 246.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 309.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 557.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 327.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 589.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 805.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 355.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 289.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 436.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 131.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 313.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 56.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 163.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 694.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 383.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 727.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 576.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 620.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
  55. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 185.
  56. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 329.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 489.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 602.
  59. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 278.
  60. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 754.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
  62. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 436.
  63. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 56.
  64. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 57.
  65. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 61.
  66. ↑ а б в Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 62.
  67. ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 17
  68. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915. София, Издателство на БАН, 1981. с. 22.
  69. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 73.
  70. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 64.
  71. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 69.
  72. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915. София, Издателство на БАН, 1981. с. 21.
  73. ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1996 г., стр. 14.
  74. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11, 893 – 894.
  75. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 78.
  76. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 79 – 80.
  77. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 81.
  78. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 82 – 83.
  79. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 84.
  80. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 87.
  81. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 94.
  82. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 104.
  83. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 109.
  84. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 112.
  85. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 116.
  86. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 117.
  87. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 120.
  88. ↑ а б в Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 126.
  89. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 122.
  90. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 129.
  91. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 132.
  92. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 139.
  93. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 150.
  94. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 167.
  95. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 170.
  96. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 7.
  97. ↑ Гребенаров, Александър. 130 години от рождението на Славчо Абазов – член на ВМОРО, ръководен деец на Илинденската организация, учредител на Македонската кооперативна банка // Българско сдружение на родовете от Македония, 10 април 2013. Посетен на 5 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Славчо_Абазов&oldid=12074590“.