Христо Силянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Силянов
български революционер и писател
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   
Семейство
ДецаЕвгений Силянов
Христо Силянов в Общомедия

Христо Иванов Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943). Силянов е член на масонска ложа.[1] След преврата на 9 юни 1923 се присъединява към Демократическия сговор и два мандата е избиран за депутат.[2] Използва псевдоними като Рушкин,[3] Ружкин, Иже Глаголев, Пирински, Сирак, Спектатор, R и Rouge.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Цариград на 24 (или 28[5]) май 1880 година в семейството на Иван Силянов от Охрид, а майка му е гъркиня. Баща му умира, докато е малък и Христо е отгледан от чичо си.[6] Учи в Цариград и в Солунската българска мъжка гимназия, но след обособяването на класическия отдел в 1899 година се мести и завършва в Битолската българска гимназия, в която става член на ВМОРО под влиянието на учителя в гимназията Дамян Груев. Работи като учител в Прилеп, където от 1899 до 1900 г. е член на окръжния революционен комитет. След 1900 учителства в Лерин, а в 1902 година преминава в нелегалност и се включва в четата на Марко Лерински. Участва в каналите по пренос на оръжие от Гърция за Костурско.[7] Заминава за София да се лекува и се обявява против решението на Солунския конгрес от 3 – 4 януари 1903 за поемане на курс към въстание. Работи за единство на различните македоно-одрински революционни фракции. Избран за секретар на конгреса на Петрова нива на 28 юни 1903 г.

От ляво надясно: Христо Силянов, София Малиновска-Силянова, Тодор Добринович, Антон Страшимиров, Стефка Страшимирова, Михаил Герджиков, Пейо Яворов, 1904 г.

През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода, заедно с Иван Варналиев, в терористичната чета на Михаил Герджиков и взима участие в боевете за освобождаване на Василико и Ахтопол.[8] До края на септември четата на Михаил Герджиков охранява бягащите към България бежанци.

След погрома на въстанието Силянов заминава за София. В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано“, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев-Дядката, който е избран за председател.[9]

Христо Силянов с други войводи, 1913 г., албум на Владимир Сис

В 1907 година завършва Софийския университет със специалност „История“. След това специализира в Швейцария. Занимава се с журналистика и редактира вестниците „Илинден“, „Вести“, „Ден“, „Вардар“ „България“ и други.

През 1908 става допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО, като се опитва да запази единството на организацията.

Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец[10]

По време на Балканската война е войвода на партизанска чета № 6 на Македоно-одринското опълчение, която заедно с чета № 4 на Васил Чекаларов и чета № 5 на Иван Попов съставлява Костурската съединена чета, действаща заедно с гръцките войски в Костурско. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО, награден е с орден „За заслуга“, VI степен.[11]

Иван Попов, Васил Чекаларов и Христо Силянов.

След избухването на Първата световна война Силянов е на проруски позиции. Според него целите на българската и руската политика съвпадат. През август 1915 година публикува книгата си „Сръбско-българският спор и Русия“, в която изразява виждането си, че сръбските жизнени интереси се съсредоточават около Адриатика и по Морава, а българските – по Вардар и около Бяло море.[12] В началото на октомври 1915 година Силянов е арестуван и на 17 март 1916 година е осъден на доживотен затвор за подпомагане на шпионска група, която разузнава в полза на Русия района на Цариград и Босфора. Присъдата е отменена в края на 1918 година и Силянов е освободен.[13]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

„ Христо Силянов от гр. Охрид, с висше образование, поет и писател, най-мъдрият съветник на Чакаларова при тежки народни бедствия, и той е останал жив, за да продължава да плете тъжни стихове за любимото му Костурско – за сърцето на западното българско царство на великия Самуил.[14] “

След войните се установява в София, където развива журналистическа и публицистична дейност. Заедно с Коста Списаревски и Коста Тодоров редактира списание „Сила“. В периода 1931 – 1932 г. е председател на Дружеството на столичните журналисти. Сътрудничи на голям брой печатни издания. След Деветоюнския преврат от 1923 г. влиза в Демократическия сговор и е избран два пъти за народен представител в XXI и XXII ОНС (до юни 1931 г.).[2] Член-учредител е на Македонския научен институт,[15] където е и подпредседател.

Умира на 26 септември 1939 г. в София.[16][17] При погребението му реч държи Димитър Талев.[18] Синът му Евгений Силянов (1907 – 1997) е изтъкнат български дипломат.[19][20]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Христо Силянов е наречена улица в София (Карта). Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[21]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Фотокопие на стихотворението „Спомен“, юни 1902 г., Леринско. Експонат на филиала на Националния литературен музей Дом-паметник „Елин Пелин“, с. Байлово

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
Христо Силянов
  1. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. ↑ а б Христо Силянов, Литературен свят
  3. ↑ Съобщение от ЗП на ВМОРО за решенията на Одринския конгрес, 11 август 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 313.
  4. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45, 78, 84, 86, 90, 108.
  5. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 424.
  6. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 253.
  7. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  8. ↑ Силянов, Христо. Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г., Издателство Хемус, 1934, София, стр. 247.
  9. ↑ Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.
  10. ↑ Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА – ХРИСТО СИЛЯНОВ – ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА, sitebulgarizaedno.com
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 611, 892.
  12. ↑ Димитрова, Снежана. Участието на Сърбия в Голямата война и българската историография (1914-1948), Известия на Центъра за военна история, Том 56, 1994, с. 237-238.
  13. ↑ Мирков, Александър. Войните (1912-1918) не спират престъпленията, сензациите и трагедиите в България, София 2015, с. 205-211.
  14. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
  15. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
  17. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 351 – 352.
  18. ↑ Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр.616
  19. ↑ Македонски научен институт
  20. ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД, архив на оригинала от 10 април 2013, https://web.archive.org/web/20130410122407/http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia, посетен на 18 август 2010 
  21. ↑ ДАА, Фонд № 1782К, оп.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Силянов&oldid=12203355“.