Домашно говедо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За други значения вижте Бик (пояснение).
Теле пренасочва насам. За историческия народ вижте Тиелъ.

домашно говедо
Bulgarian gray cattle.jpg
Природозащитен статут
Опитомен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
подсемейство: Bovinae Говеда
род: Bos Говеда
вид: B. primigenius Тур
подвид: B. primigenius
taurus
Домашно
говедо
Синоними
  • Bos taurus Linnaeus, 1758
Разпространение
Bovine range-2013-14-02.png
домашно говедо в Общомедия

Домашното говедо (на латински: Bos primigenius taurus) е вид домашно чифтокопитно животно от семейство „Кухороги“ (Bovinae). Домашните говеда са два подвида – европейско говедо (Bos primigenius taurus) и зебу (индийско говедо, Bos primigenius indicus). Съвременните говеда са опитомена форма на вече изчезналия див европейски тур (Bos primigenius).

Говедата се отглеждат като добитък за месо (говеждо и телешко), мляко и кожа. До средата на 20 век са използвани и като впрегатни животни (за теглене на каруци, плугове и други). В някои страни от Третия свят, говедата се използват за впрягане и до днес. В хиндуизма, джайнизма, зороастризма и някои други религии, кравата е свещено животно.

През 2010 г. в света има около 1,4 милиарда говеда.[1] През 2011 г. в България има 557 000 говеда, от които 330 000 крави.[2]

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Зебу (B. p. indicus)

През 18 век говедата са идентифицирани от Карл Линей като три отделни вида – Bos taurus (европейско домашно говедо, включително и подобните му от Африка и Азия), Bos indicus (зебу) и изчезналия Bos primigenius (див европейски тур). Днес се счита, че туровете са предшественици на европейските говеда и зебутата, и все по-често трите форми се определят като подвидове на един вид – Bos primigenius (съответно Bos primigenius taurus, Bos primigenius indicus и Bos primigenius primigenius).

Систематиката на домашните говеда се усложнява от възможността да се кръстосват успешно със сродни видове. Съществуват хибридни индивиди и дори породи, получени от кръстоски на европейски говеда не само със зебу, но и с други животни от род Говеда, като як, бантенг и гаур. Възможна е дори хибридизация с някой от двата вида бизони, които обикновено не се включват в род Говеда. В същото време домашните говеда не могат да се кръстосват с някои по-отдалечени представители на подсемейството на говедата, като кафърския и домашния бивол. Хибридният произход на някои форми на домашното говедо не очевиден. Например, генетични изследвания показват, че породата Лулу джудже, единствените говеда без гърбица в Непал, са хибрид на европейско говедо, зебу и як.[3]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Във филогенетично отношение, говедата са преживни животни, подразред на чифтокопитните, заедно с подразредите непреживни (свиня, хипопотам) и мазолестоноги (камила). Най-древните фосили на чифтокопитни животни са отпреди 50 – 60 млн. години. Според съвременните научни изследвания, най-близко до чифтокопитните животни в еволюционно отношение са китоподобните (кит и делфин). Сравнителните генетични и морфологични изследвания показват че китоподобните и чифтокопитните имат отделен общ предшественик, който не е свързан с други систематични групи.[4]

Животни с изцяло кухи рога – предци на говедото, класифицирани в семейство „Кухороги“ (Bovidae), се появяват преди около 20 милиона години, в епохата на миоцена. Бързото развитие и широкото разпространение на кухорогите вероятно са свързани с разцвета на африканската савана преди 18 – 23 млн. год. Тогава възниква голямо разнообразие от форми – над 100 вида, в Африка, Евразия и Северна Америка. Повечето говеда живеят на стада. Така значително се намалява рискът и уязвимостта за отделните индивиди от месоядни хищници, в условията на откритите степи, и савани. Доминацията на един или няколко алфа-мъжки индивида в стадото обуславя естествения полов отбор при говедата изключително по мъжка линия.[4]

Одомашняване[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално турът, предполагаемият предшественик на домашните говеда, е разпространен в Европа, Северна Африка и голяма част от Азия. В историческо време ареалът му е ограничен до част от Европа, като последният известен екземпляр умира в Полша около 1627 година.[5]

Според една от теориите, говедата са одомашнени за пръв път в Шумер. Тази хипотеза се опира на факта, че повечето съвременни породи говеда, които са разпространени най-далеч от центъра на тази цивилизация, са най-стари и примитивни.[6]

Други автори твърдят, че говедата са опитомени едновременно в различни места в Европа и Северна Африка, независимо едно от друго. Те се позовават на разнообразието от признаци на различните породи, които очевидно не са свързани една с друга, независимо от това, че са разпространени в съседни географски области. Има доказателства за извършване на оран в ниските части по течението на Дунав (около 4500 г. пр. Хр.), на територията на съвременните Англия и Полша (около 3500 г. пр. Хр.), и в днешна Южна Испания (около 3000 г. пр. Хр.)[6]

Домашни говеда са изобразени на скалните рисунки в Северна Сахара от 6500 – 4000 г. пр. Хр., а също и в Египет, от 1500 г. пр. Хр.[6]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждането на домашни говеда е един основните клонове на съвременното животновъдство. Международната търговия с говеждо месо през 2000 година е на стойност над 30 милиарда долара и обхваща едва 23% от световното производство.[7] Сравнимо е стопанското значение на производството на краве мляко, което служи и за суровина за приготвяне на сирене, краве масло, кисело мляко и други млечни продукти. Говеждото месо и мляко е важен източник на храна за много хора по света. Говеждата кожа също намира широко приложение при производството на обувки, облекло и обзавеждане. В много развиващи се страни, като Индия, говедата остават широко използвани като впрегатни животни.

Използването на естествения говежди тор има голямо икономическо значение в съвременното биологично земеделие. В пустинните и високопланинските местности на страните от Третия свят, изсушени брикети от говежди тор се използват като вид твърдо гориво за готвене, отопление и осветление.

Общият брой на домашните говеда по света се оценява на около 1 милиарда глави.[8] Индия е страната с най-голям брой говеда (282 милиона глави или 28,3% от общия брой по света), следвана от Бразилия (187 милиона глави или 18,8%), Китай (140 милиона глави или 14,0%), Съединените американски щати (97 милиона глави или 9,7%), Европейския съюз (88 милиона глави или 8,8%), Аржентина (51 милиона глави или 5,1%), Австралия (29 милиона глави или 2,9%), Република Южна Африка (14 милиона глави или 1,4%) и Канада (14 милиона глави или 1,4%).[8]

Биологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Анатомични особености[редактиране | редактиране на кода]

Говедата са най-едрите животни, одомашнени от човека. Телетата се раждат с тегло 25 – 50 кг. и ръст 0,5 – 1 м. Някои възрастни мъжки говеда могат да достигнат ръст до 2 м. височина при холката и тегло над 1,5 тона. Единственото животно, което е по-голямо от говедото и се поддава на опитомяване, е слонът. Той обаче няма стопанско значение за световната икономика.

Говедата са копитностъпващи животни. Третият и четвъртият пръст на предните, и на задните им крайници са силно развити и удължени. Крайната (дистална) фаланга на третия и четвъртия пръст е видоизменена в копитна кост. Ноктите са развити в рогови копитни капсули, изградени от кератин. Вторият и петият пръст при говедата са закърнели, но са ясно различими на крайниците. Първият пръст е силно закърнял или напълно отсъства. Между началните (проксимални) фаланги на третия и четвъртия пръст на всеки крайник има здрави сухожилни кръстосани връзки. Те служат като съединителни опори на чифтните копита (пръстите) и амортизират тежестта на тялото при ходене.[9]

Както всички останали преживни животни, говедата също имат сложен многокамерен стомах, който се състои от предстомашие (търбух, мрежа и книжка) и същински стомах (на латински: abomasus).[9]

Зъбната формула на говедото е: \frac{0(0).0(0).3(3).3}{4(4).0(0).3(3).3}= 32 (20)

Дъговидното черво (на латински: colon) при говедото е оформено като плоча, която е разположена в задната дясна част на коремната кухина. Матката при говедото е двурога (на латински: uterus bicornua).[9]

Физиологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Говедата са преживни тревопасни животни. Приемането на храната (пàшата) и нейната механична преработка в устната кухина са разделени по време. Когато приемат храната (пасàт), говедата почти не дъвчат, а директно поглъщат храната. След като се нахранят, говедата лягат на тихо и спокойно място и започват да преживят – връщат малки порции храна от търбуха в устната кухина, дъвчат и преглъщат вторично.[10]

Ензимите в храносмилателната система на говедата не са способни самостоятелно да разградят нишестето, целулозата и другите високомолекулни въглехидрати, които се съдържат в растителната храна. Те се разграждат в търбуха от симбионтната микрофлора. Това са инфузории от разредите Entodiniomorphida и Vestibuliferida, като най-често се срещат представители на родовете Diplodinium spp. и Entodinium spp.[11]

Инфузориите разграждат високомолекулните въглехидрати в търбуха до летливи мастни киселиниоцетна, пропионова, маслена и други. Оцетната и маслената се използват за синтеза на триацилглицериди. Те изграждат преобладаващата част от липидите в организма на преживните животни, както и мазнините в млякото. Пропионовата киселина се използва за синтеза на глюкоза, чрез процеса глюконеогенеза.[12]

Растителните протеини, които постъпват в търбуха с храната, се разграждат от микроорганизмите до аминокиселини, амоняк и карбамид. Те се използват за синтеза на микробиални протеини, които са усвоими от преживните животни.[12]

Често срещана заблуда е, че говедата (и в частност биковете) се дразнят силно от червения цвят – това не е вярно, тъй като говедата почти не различават цветовете. Счита се, че този мит произлиза от червените наметала, използвани при боя с бикове да се дразни бика, но всъщност животното е раздразнено от движенията на наметалото, а не от цвета му.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Настъпването на полова зрялост при телетата зависи от породата и условията на отглеждане. Българското черношарено говедо достига полове зрялост при 9 месечна възраст, при женските и 7 – 8 мес. при мъжките животни.

Говедата са полициклични животни. Половият цикъл се повтаря през 20 – 21 дни, като понякога може да варира в по-широки граници. Разгонеността продължава 24 – 36 часа, като при младите женски е по-кратка.

Бременността при домашното говедо продължава средно 280 – 285 дни, с колебания от 5 – 10 дни. Този показател е генетично предопределен, но се влияе от условията на хранене и начина на отглеждане на майката, от нейната възраст, от пола на телето, и от особеностите на породата.

Стопански цикъл[редактиране | редактиране на кода]

Юница от село Бели Искър
Бик

Младите говеда, от раждането до достигане на полова зрялост, се наричат „телета“. За новородени се считат телетата до 14 ден след раждането, включително. Докато телетата се хранят само с мляко, независимо дали бозаят от вимето на майката или се хранят с млекозаместители, те се считат за бозаещи. След като телетата започнат да се хранят самостоятелно с трева и фуражи, вече се считат за подрастващи, дори и ако продължават да бозаят от майката.

След достигането на полова зрялост, женските говеда, които все още не са раждали, се наричат „юници“ (ед.ч. – юница). Юниците могат да забременеят, но от стопанска гледна точка не е изгодно да бъдат заплодени, преди да достигнат стопанска зрялост. Стопанска зрялост се нарича възрастта, след която животните могат да произведат здраво и жизнеспособно потомство, без да се наруши развитието и продуктивността на родителите. Стопанската зрялост при говедата настъпва на около 15 – 20 месечна възраст, в зависимост от породата и условията на отглеждане.

След като родят, женските говеда се наричат „крави“ (ед.ч. – крава). Кравите могат да бъдат:

  • дойни – доят се, за получаване на мляко
    • скороотелени – до 14 ден след раждането, вимето отделя коластра, която не е подходяща за консумация от човека;
    • лактиращи (млекоотделящи) – от 14 ден след раждането до пресушаването. Нормално лактационният (дойният) период при кравите за мляко е 305 дни;
    • пресушени – ако не бъдат повторно заплодени, кравите могат да дават мляко до 1,5 – 2 години след раждането. Ако бъдат заплодени, кравите трябва да се пресушат не по-късно от 2 месеца преди следващото раждане.
  • разплодни – използват се само за раждане на телета, без да се доят; обикновено това са крави от месодайните породи.

Мъжките говеда за разплод се наричат „бици“ (ед. ч. – бик), а в периода между половата и стопанската зрялост – бичета за ремонт (обновяване) на стадото.

Юниците и бичетата от месодайните породи се угояват за клане, без да се заплождат.

Кастрираните възрастни мъжки говеда се наричат „волове“ (ед. ч. – вол). В миналото воловете са използвани като теглителна сила в селското стопанство.

Категории говеда
Телета – мъжки (♂) и женски (♀)
новородени
бозаещи
подрастващи
Юници
(♀)
незаплодени за угояване
Бичета
(♂)
за угояване
за ремонт
заплодени за ремонт
Крави
(♀)
скороотелени
Бици
(♂)
за разплод
лактиращи
пресушени

За да е рентабилно отглеждането на говеда, всяка крава трябва да роди едно теле за 365 дни. Периодът от отелването до първото разгонване след отелване се нарича „индепенданс-период“. Периодът от раждането до следващото заплождане се нарича „сервис-период“. Върху неговата продължителност оказват влияние раждането и възстановяване на кравата към нормално състояние, инволуцията на матката, равнището на млечната продуктивност, храненето и движението. Предвид изискването за рентабилност и продължителността на бременността при кравата, сервис-периодът не трябва да надвишава 80 дни, тъй като: 80 (дни сервис-период) + 285 (дни бременност) = 365 (дни между две отелвания).

Периодът на млекоотдаване се нарича лактационен период. Стандартната продължителност на лактационния период при кравата е 305 дни. Времето между две отелвания, през което кравата е пресушена и не дава мляко, се нарича сухостоен период. При стандартна продължителност на лактационния период от 305 дни и стопанското изискване за най-много 365 дни между две отелвания, стандартната продължителност на сухостойния период при кравата е 60 дни.

Породи говеда[редактиране | редактиране на кода]

Породата е достатъчно голяма група животни от един вид, с общ произход и близки продуктивни характеристики, които могат да бъдат развъждани, без да се прибягва до принудително родствено съешаване.

Основните групи породи говеда са:

  • за мляко;
  • за месо;
  • комбинирани (смесени) – за месо и мляко.

Групите породи говеда в света са:[13]

Говедовъдство в България[редактиране | редактиране на кода]

При разкопки, на територията на България, са открити кости от плейстоценски тур (Bos trochoceros), който е живял през ледниковия период. В пластовете от мезолита се срещат кости на постглациалния тур (Bos primigenius Boj.), а от неолита – и кости на одомашнено говедо. Предполага се, че турът, е обитавал българските земи до към ХII век. Балканите са считани за един от центровете на одомашняване на говедата. Говедата, обитавали българските земи в по-ново време, са от два краниологични типа – B. t. primigenius и B. t. brachyceros.[14]

До Освобождението на България от османско иго, на територията на страната е имало само местни примитивни говеда, като има спорадични случаи на внос от други страни. Отглежданите животни са от породите Българско сиво говедо, което се отнася към B. t. primigenius и Родопското късорого говедо, което спада към B. t. brachyceros. Говедата от двете породи са нископродуктивни и за задоволяване на растящите потребности от мляко и месо след Освобождението започва внос на чужди породи. През първите години се внасят основно говеда от Русия. Още през 1894 г. държавата прави опит да регулира породообразуването. Тогавашният Върховен съвет по говедовъдство, при Министерството на търговията и земеделието, препоръчва да се използват „швейцарските говежди породи Швиц и Симентал“.[14]

През 1924 г. в България се провежда първата конференция по животновъдство. На конференцията се прави породно райониране на страната, според което за кръстосване с Кафяво алпийско говедо се определя един сравнително широк район, за Садовско червено говедо – много тесен регион около Садово и Пловдив, а цялата останала част на страната се определя за работа с Искърското говедо.[14]

През 1961 г. в България има 1 149 530 говеда, от които 461 751 крави. Чистопородни са 524 986 животни от общия брой, които са 45,67% от говедата в страната.[14]

Народни названия[редактиране | редактиране на кода]

Шута крава с теле
  • шута крава, шуто теле – без рога;
  • „пощръкляло“ говедо – което тича насам – натам и се мята, защото е нападнато от муха щръклица, която му пробива кожата, за да си снесе яйцата.
  • капистрасинджир за връзване на говеда;
  • оглавяне (заоглавяне) – вкарване на главата на животното в ярем, за да се ползва за тяга;
    • зажегляне – фиксиране срещу измъкване при заоглавяне.
  • изоглавяне – освобождаване от ярема.
  • герен – място за паша на добитъка, обикновено на края на селото;
  • пастир – човек, който изкарва добитъка на паша.

Говедата в религиите, хералдиката, традициите и фолклора[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Торино, регион Пиемонт, Италия
Герб на Турияк, департамент Воклюз, Франция
Герб на Льо Тор, департамент Тарн, Франция
  • Кравата е свещено животно в индуизма.
  • Евангелистът Лука е изобразяван алегорично като вол в християнското изкуство.
  • Зодиакалното съзвездие Бик и съответната му зодия Телец изобразяват говедо.
  • В древните религии кравата е символ на изобилие, плодородие, благосъстояние и благоденствие.
  • В хералдиката е символ на плодородието на земята.
  • Село Костел – Бялата крава е пазител и символ на местността.
  • Парад на Кравите – за първи път се провежда през 1998 г. в Цюрих. Събитието е международно. Други големи градове, в които се е провеждал, са Ню Йорк, Лондон, Токио, Сидни, Брюксел, Стокхолм и др. Парадът има повече от едно издание на година и винаги в различен град по света – (www.cowparade.com).
  • Индия и Китай – Червената крава е символ на надеждата.
  • Египет – кравата е почитана като небесната богиня Хатор, майка и съпруга на слънцето.
  • Милка – Лилавата крава е символ на шоколадите Милка.
  • В много култури кравата е символ на живота (символизира майката – земя).
  • Будизъм – кравата се свързва с процеса на пробуждане и просветление.
  • Китайска митология – Крава, седяща върху кюлчета злато символизира изобилие и богатство. Наричали са я изпълнител на желания. Кравата награждавала тези, които се трудят упорито.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. FAO Statistics Division (FAOSTAT), P3.REU.FAO.ESS.CATL.SC, p. 111
  2. Резултати от отглеждането на селскостопански животни за периода 2004 – 2011 година (в България) Министерство на земеделието и храните.
  3. Takeda 2004, с. 103 – 110.
  4. а б J.A. Lenstra and D.G. Bradley. Systematics and Phylogeny of Cattle. The Genetics of Cattle (eds R. Fries and A. Ruvinsky) CAB International 1999
  5. The Extinction Website 2010.
  6. а б в Alderson, L. The Categorisation of Types and Breeds of Cattle in Europe. Archivos de zootecnia, vol. 41, núm. 154 (extra), p. 334.
  7. Clay 2004.
  8. а б cattlenetwork.com 2010.
  9. а б в Гаджев, Стоян. Анатомия на домашните животни. Том 1. 2000. с. 510.
  10. Илиев, Янислав. Физиология на домашните животни. Матком, 2005. ISBN 9549930319. с. 216.
  11. ((ru)) Лихачев, Сергей Федорович. Эндобионтные инфузории пищеварительного тракта быка домашнего. // Биологические науки и физика. Вестник ЧГПУ, 11/2010.
  12. а б Кондрахин, И. П. "Условия, обеспечивающие нормальное рубцовое пищеварение у коров." Наукові праці Південного філіалу Національного університету біоресурсів і природокористування України 111 (2008): 61 – 68.
  13. Данкверт С.А., Холманов А.М., Осадчая О.Ю. Скотоводство стран мира. Москва, 2007. 608 с. (рус.)
  14. а б в г Породи селскостопански животни в България. Под общата редакция на доц. д-р Васил Николов, национален координатор по генетични ресурси в животновъдството по линия на ФАО и изпълнителен директор на ИАСРЖ. София, 2011 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]