Порцелан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рисувана порцеланова чиния

Порцеланът е керамичен материал, непорест и непроницаем за вода и газ и е най-добрият изолатор.

За първи път се разработва в Китай през 7 век. Формулата му е държана в тайна, докато през 18 век и в Европа не се намира начин за неговото производство.

Суровините, от които се произвежда, са фелдшпат, кварц (силициев диоксид) и каолин (бяла глина). При тяхното съвместно смилане се получава т.нар порцеланов шликер, който е изходен материал за получаването на порцеланови изделия, по метода на отливането. За получаването на изделия по метода на пластичното формуване, този шликер се обезводнява до около 20% вода.

Има два основни вида порцелан – твърд и мек, в зависимост от температурата на изпичане. След моделиране на различни предмети е необходимо и допълнително обработване. Технологията на изпичане на готовия модел се състои от 3 важни стадия – изсушаване при 120 градуса, бисквитно печене на 600 – 1000 градуса и изпичане при 1200 – 1350 градуса. Моделите се правят с около 10% по-големи, тъй като при термичната обработка материалът се свива с толкова.

Физичните свойства на порцелана са: не поглъща вода, не се разтваря, не е порьозен, има висока цветоустойчивост, но има и голямо обемно свиване. Механичните му свойства са – висока твърдост, крехкост, висока износоустойчивост, висока абразивна устойчивост.