Джордж Елиът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джордж Елиът
Родена22 ноември 1819 г.
Починала22 декември 1880 г. (61 г.)
Лондон, Англия
Професияписател
Националност Великобритания
Жанрроман
Известни творби„Воденицата на река Флос“ (1860)
„Мидълмарч“ (1871–72)
СъпругДжон Крос (1880-1880)
Уебсайт
Джордж Елиът в Общомедия

Джордж Елиът (на английски: George Eliot) е псевдоним на Мери Ан Евънс, английска писателка от XIX век, сред най-значимите романисти от Викторианската епоха.

Нейните романи се отличават с чувство за реализъм и психологическа дълбочина. Използва мъжки псевдоним, за да бъде спокойна, че книгите ѝ ще се вземат насериозно и няма да бъдат считани единствено за романтични истории. Има връзка с философа Джордж Хенри Луис.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Южната ферма в имението Арбери Хол, родното място на Джордж Елиът

Мери Ан Евънс се ражда на 22 ноември 1819 г. в семейството на Робърт Евънс (1773-1849) и Кристиана Евънс (1788-1836). Появява се на бял свят в Южната ферма в имението Арбери Хол, собственост на благородническия род Нюдигейт. По това време Робърт Евънс е управител на имението. Той има две деца от предишния си брак – Робърт (1802-1864) и Фани (1805-1882). През 20-те години на 19 век семейството се мести в къщата Гриф, намираща се между Нънийтън и Ковънтри. Робърт и Кристиана имат още две деца – Кристиана, наричана Криси (1814-1859), и Айзък (1816-1890), както и двама близнаци, които умират няколко дена след раждането си през март 1821 година.

Младата Евънс разполага с достъп до библиотеката на Арбери Хол благодарение на влиятелната позиция на баща ѝ. Според някои изследователи, творбите ѝ носят духа на древногръцките трагедии. Друг важен фактор за развитието на бъдещата писателка е религията. Възпитана е в англиканска среда, но по това време в Мидландс броят на английските дисиденти (привържениците на протестантството) се увеличава. Учи в училища в Атлибро, Нънийтън и Ковънтри. В Нънийтън е обучавана от евангелистката Мария Луис, а в Ковънтри е под опеката на баптистки сестри.

През 1836 г. майката на Евънс умира и Мери Ан се връща вкъщи, за да помага при домакинските задължения. Когато навършва 21 години, Айзък се жени, и Мери Ан и баща ѝ се местят във Фоулсхил близо до Ковънтри. Местното общество в Ковънтри оказва силно влияние върху Мери Ан, която се запознава с религиозно-либерални хора като Робърт Оуен, Хърбърт Спенсър, Хариет Мартино и Ралф Уолдо Емерсън. Евънс открива творчеството на либерални теолози и писатели като Давид Щраус и Лудвиг Фойербах, които подлагат на съмнение достоверността на библейските разкази. Нейното първо литературно произведение е преводът на английски на „Животът на Исус“ (1846) на Щраус.

Когато разбира, че тя е изгубила вяра в религията, баща ѝ я заплашва с изгонване от къщата. Евънс продължава да ходи в местната църква и да върши домакинска работа до смъртта на Робърт през 1849 г. През 1851 г. се запознава с философа Джордж Хенри Луис и през 1854 година решават да живеят заедно. Луис е женен за Агнис Джървис, но бракът им е отворен, т.е. те имат предварително съгласие да имат извънбрачни връзки. През юли 1854 г. Евънс и Луис пътуват до Ваймар и Берлин, за да провеждат изследователска дейност. Преди пътуването до Германия Евънс продължава да се занимава с теология. Тя превежда „Същността на християнството“ от Фойербах, а докато е в чужбина пише есета и работи върху превода на „Етика“ от Барух Спиноза, който завършва през 1856 г.

Първият ѝ роман, „Адам Бийд“, е публикуван през 1859 година и пожънва голям успех. Евънс вече използва псевдонима Джордж Елиът, с който става известна. Въпреки че разкрива самоличността си на жена, имаща връзка с женен мъж, това не оказва особено влияние върху популярността на книгите ѝ. Елиът продължава да пише романи през следващите 15 години.

Последният ѝ роман е „Даниел Деронда“, който излиза през 1876 г. След това тя и Луис се местят в село Уитли в Съри, намиращо се в Югоизточна Англия. Здравето на Луис обаче е силно влошено и той умира на 30 ноември 1878 г. Елиът прекарва следващите две години в редактиране на „Живот и ум“, последното произведение на Луис. Тя намира утеха при Джон Уолтър Крос, американски банкер, чиято майка също е починала.

Гробът на Джордж Елиът в гробището Хайгейт в Лондон

На 16 май 1880 г. Джордж Елиът предизвиква полемика още веднъж, този път като се жени за повече от 20 години по-младия от нея Крос, и сменя името си на Мери Ан Крос. Законният брак се харесва на брат ѝ Айзък, който ѝ изпраща поздравления за женитбата. Той скъсва отношенията си с нея, когато тя започва да живее с Луис. Джон Крос е сравнително нестабилна личност и изглежда пада или скача от хотелския им балкон във Венеция по време на медения им месец. Оцелява като по чудо и двамата се връщат в Англия. Двойката се мести в нова къща в Челси в Лондон, но Елиът се разболява от инфекция на гърлото. Това, комбинирано с бъбречната ѝ болест, води до нейната смърт на 22 декември 1880 г. Елиът е на 61 години.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на първото издание на романа „Мидълмарч“
  • Adam Bede, 1859
    „Адам Бийд“. Превод от английски Весела Кацарова. София: Колибри, 2015, 720 с.
  • The Mill on the Floss, 1860
    „Воденицата на река Флос“. Превод от английски Илияна Сараулева. София: Народна култура, 1987, 426 с.
  • Silas Marner, 1861
  • Romola, 1863
  • Felix Holt, the Radical, 1866
  • Middlemarch, 1871–72
    „Мидълмарч“. Превод от английски Весела Кацарова. София: Колибри, 2012, 880 с.
  • Daniel Deronda, 1876

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Някои нейни поеми:

  • The Spanish Gypsy, 1868
  • Agatha, 1869
  • Armgart, 1871
  • Stradivarius, 1873
  • The Legend of Jubal, 1874
  • Arion, 1874
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • A Minor Prophet, 1874
  • A College Breakfast Party, 1879
  • The Death of Moses, 1879
  • From a London Drawing Room
  • Count That Day Lost
  • I Grant You Ample Leave

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата George Eliot в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​