Колката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Колката
Kolkata
— Град —
Знаме    
Kolkata Imgs.jpg
Страна Флаг на Индия Индия
Щат Западна Бенгалия
Площ 185 km²
Надм. височина 9 m
Население (2010) 5 138 208 души
27 774 души/km²
Пощенски код 700001 – 700157
Телефонен код +91 33
МПС код WB-01, WB-02, WB-03, WB-04
Официален сайт http://www.kolkatamycity.com
Колката в Общомедия

Ко̀лката (до 2001 г. – Калку̀та) (на английски Kolkata; на бенгалски লককাতা) е град в Североизточна Индия, център на щата Западна Бенгалия. Разположен е на брега на река Хугхли. Населението на града е около 7 781 000 души, а на агломерацията около – 16 682 000 души.

По време на британското владичество Калкута е столица на цялата Британска Индия чак до 1911 г., благодарение на което градът е крупен образователен, научен, културен и политически център. От друга страна, проблеми на града са бедността, замърсяването на въздуха и задръстванията по пътищата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Областта около град Колката е населена от 2 хиляди години. Основан е от Британската източноиндийска компания през 1690 г. като пункт за търговия в богатата област Бенгалия. През 1699 г. британците построяват форт Уилям, който използват за регионална база. Колката, тогава Калкута, става център на една от трите английски територии в Индия. Поради конфликтите с Франция крепостта е доукрепена през 1756 г. Набабите от Бенгалия се бунтуват заради мобилизацията, при което завземат форт Уилям. Следващата година британците си възвръщат крепостта. През 1772 г. Калкута става център на Британска Индия. До 1805 г. блатата са пресушени, след което градът е преустроен като „град-дворец“. В началото на XIX век Калкута реално е два града, британски и индийски. През 50-те години на XIX век се наблюдава бърза индустриализация, разпространява се текстилната индустрия и преработката на юта. С индустрията се развива и инфраструктурата, например железниците и телеграфа. В града се появява и нова класа индийци, които са професионалисти, четат вестници, знаят английски език и се интересуват от традиционните индийски обичаи. Калкута става център на индийското движение за независимост. Подялбата на Бенгалия през 1905 г. предизвиква недоволство, което довежда до протести и бойкот на английските стоки. Поради тези протести и неблагоприятното административно положение, през 1911 г. столицата на Британска Индия е преместена в Делхи. През Втората световна война японците бомбардират града два пъти. Храната се изпраща за армията, поради което през 1943 г. в Бенгалия настава глад. При формирането на мюсюлманска държава през 1946 г. избухват масови безредици, които отнемат живота на 2 000 души. Подялбата на Индия довежда до големи изблици на насилие и сериозен спад в броя на мюсюлманите в Източен Пакистан. По това време в града се заселват стотици хиляди индуси.

География[редактиране | редактиране на кода]

Колката се намира в източната част на Индия, на географски координати 22°33′ с. ш. 88°20′ и. д. / 22.55° с. ш. 88.333333° и. д. в делтата на река Ганг. Надморската височина е от 1,5 до 9 m. Разположен е линейно край бреговете на река Хугхли в направление север-юг. По-голямата част от града е била блато в началото, унищожавано десетилетия наред поради бързо растящото население на града. Останала част, известна като Източнокалкутско блато, е вписана като „блато от национално значение“ в Рамсарската конвенция.

Както по-голямата част от Индо-Гангската низина, тук почвата е алувиална. Седиментни слоеве от глина и тиня, както и слоеве от пясъчник и баластра. Тези седименти са заключени между два глинени слоя, по-ниското между 250 и 650 m дълбочина и по-високото между 10 и 40 m дълбочина. Според Индийското бюро за стандарти градът се намира в Трета сеизмична зона по скалата от 1 до 5 (по-висока степен означава по-голяма опасност от земетресения), а по-отношение на ветровете и циклоните Калкута е с „много висок риск от щети“ според Програмата за развитие на ООН.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Колката е субтропичен с летни мусони. Средната годишна температура е 26,8 °C, средните месечни температури варират от 19 до 30 °C, а максималните температури могат достигнат до 40 °C между май и юни. Своеобразна зима се наблюдава от средата на ноември до началото на февруари, като най-ниските температури през декември и януари са 12-14 °C. Най-високата измерена температура е 43 °C, а най-ниската – 5 °C.

Мусонът е най-забележителният климатичен феномен, който се наблюдава в града. Максималното количество валежи се наблюдава по време на мусона през август (306 mm), като обикновено годишната сума на валежите е 1582 mm. Мъглите рано сутрин и вечерният смог са често срещани явления поради температурните разлики. През лятото доминират силните югозападни ветрове. Общата годишна сума на слънчевите часове е 2528 ч, най-много през март. Често в началото на лятото в града се образуват гръмотевични бури и поройни дъждове, които правят по-поносими жегата и влажността. Тези гръмотевични бури са известни като „Калбайшакхи“ (северозападни).

Nuvola apps kweather.png  Климатични данни за Колката, Флаг на Индия Индия  Weather-rain-thunderstorm.svg
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 32 37 40 42 42 44 37 36 36 36 33 31 44
Средни максимални температури (°C) 26,6 29,7 34,0 36,3 36,0 34,1 32,2 32,0 32,2 31,9 29,8 27,0 31,8
Средни минимални температури (°C) 8,9 12,9 18,7 25,1 26,4 26,5 26,1 26,1 25,8 24,0 18,9 14,3 22,2
Абсолютни минимални температури (°C) 5 8 10 16 18 21 23 23 22 17 11 7 5
Средни месечни валежи (mm) 16,8 22,9 32,8 47,7 101,7 259,9 331,8 328,8 295,9 151,3 17,2 7,4 1 614,2
Среден брой дни с валежи (≥ 1,0 mm) 1,2 2,2 3 4,8 8,7 14,7 20,5 20,2 15,7 8,1 1.5 0,9 101,5
Източник: Хонконгска обсерватория[1][2]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Колката е основният бизнес- и финансов център на Източна Индия и североизточните индийски щати. Тук се намира Колкатската фондова борса – втората по големина фондова борса в Индия.

Доскоро над 40% от работната сила на Колката е заета в сивата икономика. Сериозна част от населението е заета и в държавните учреждения. В града неопитните и полуопитните работници са много повече от образованите и опитните. Както и в много други градове, през 1990-те год. информационните технологии започват да се развиват с 70% годишно – двойно повече от средното за страната. В последните години се наблюдава развитие и в инфраструктурата, благодарение на инвестициите на компании като DLF Limited и Unitech Group. В Колката се намират заводи на много големи индийски корпорации, чиято продукция варира от електроника до юта. Някои от големите компании, които имат щабове в града, са: ITC Limited, India Government Mint, Kolkata, Haldia Petrochemicals, Exide Industries, Hindustan Motors, Britannia Industries, Bata India, Birla Corporation, CESC Limited, Coal India Limited, Damodar Valley Corporation, PwC Индия, Peerless Group, United Bank of India, UCO Bank и Allahabad Bank. Наскоро събития като приемането на политиката „Поглед към изтока“, отварянето на прохода Натху Ла от Сиким за Китай и все по-големия интерес на югоизточноазиатските компании към индийския пазар поставят Колката в изгодна позиция за развитие в бъдещето.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Общественият транспорт в Колката включва метро, система от крайградски жп линии, автобуси и трамваи. Градът е добре съединен чрез железопътни линии с другите региони на страната, в Колката се намират управленията на Източната и Югоизточна зона на индийските железопътни линии. Колката е обиколена от кръгова жп линия.

Колкатското метро е първото в Индия, открито през 1984 г. и построено с техническата помощ на СССР. Системата включва една линия, прокарана от юг на север покрай реки Хугли на разстояние 22,3 km. Няколко други линии са в стадий на разработване и строителство.

Развита е система от автобусни линии, голяма част от които се ослужват от държавни автобусни компании. Колката е единственият град в Индии, който има система от трамвайни линии. Недостигът на пътища и удобни транспортни връзки все още е важна проблема на града и е причина за многобройни задръствания. Атракция за туристите представляват рикшите, теглени от хора. Много пъти са забранявани от властта, но така и не са изкоренени.

Международното летище на името на Нетаджи Субхас Чандра Боса (бенгалец, един от лидерите на Индийското движение за независимост, почитан наравно с Джавахрлал Неру и Махатма Ганди) в градчето Дум Дум приема международни и местни полети. Разположено е на около 17 km от центъра на Колката.

В очертанията на Колката се намира най-голямото морско пристанище на източна Индия, разположено на 148 km от морето. Пристанището може да приема и големи океански кораби.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Празнуване на Нова година в китайския квартале на Колката

По данни от преброяването от 2011 г., в градските зони на Колката, които заемат площ от 185 km², живеят 4 486 679 души[3]. За 10 години броят на жителите е намалял с 1,88 %. На 1000 мъже се падат 899 жени[4]. Това съотношение е свързано с факта, че в града пристигат за работа предимно мъже от съседни селски райони, като Западна Бенгалия, Ориса, Бихар и Утар Прадеша[5]. Нивото на грамотност за 2011 г. е над средното за Индия (87,14 %[6] и 74 %[7]). Населението на цялата градска агломерация през 2011 г. е 14 112 536 души[8].

По-голямата част от населението е съставена от бенгалци. В града живеят и редица други национални малцинства като китайци, тамили, непалци, ории, телугу, асамци, гуджарати, арменци, гърци, тибетци, маратхи, конкани, малаяли, парси, пенджабци и др. Броят на живеещите в града арменци, гърци и евреи през 20 век, е намалял значително[9]. До Втората световна война в бившата столица на Британска Индия живеят 5 хиляди евреи. Но след създаването на Израел, еврейската община значително намалява[10]. През 2013 г. в Колката живеят едва 25 евреи[11]. В източната част на града се намира китайския квартал, който в най-добрите си времена е наброявал до 20 хиляди китайци. Към 2009 г. техният брой е намалял до 2 хиляди[9] вследствие на репатриациите по време на китайско-индийската пограничен конфликт през 1962 г., както и имиграцията към градове с по-добри социално-икономически условия[12]. Китайската общност традиционно е заета в кожарската промишленост и ресторантьорството[9][13]. В Колката преобладава официалния език на щата – бенгалския[14].

Рикша в Колката.
1,5 милиона жители живеят в гета, 14 % се намират на границата на бедността

.

Английски се използва основно от високоплатените т.н. „бели якички“. На хинди, урду и други езици разговаря незначителна част от населението на града[15]. По-голямата част от населението изповядва индуизъм, а около 20 % – ислям. В сравнение с други големи градове на Индия, нивото на престъпност в Колката е ниско. През 2010 г. в града са извършени 117,3 престъпления на 100 хиляди души население при средно 187,6 за страната.[16].

Към 2003 г. една трета от населението на града, около 1,5 милиона жители, живее в гета. Официално регистрираните гета в Колката с наличие на водоснабдяване, канализация и извозване на боклука от общинските служби може условно да се разделят на 2 групи – bustees, в които жителите имат някакъв дългосрочен договор за наем и udbastu colonies, предназначени за бежанците от република Бангладеш. Неразрешените от властите гета в които няма вододнабдяване, се разполагат край каналите, железопътните линии и автомобилните пътища около града.[17] }} През 2006 г. на границата на бедността се намира 14 % от населението[18]. През 1979 г. майка Тереза получава Нобелова награда за мир за създаването и работата на организацията „Мисионерки на милосърдието“ в Колката, чиято цел става помощта за бездомните[19].

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Колката е известна с литературното си и художествено наследство. Като столица на Британската империя, градът става родно място на съвременната индийска литература и изкуство[20] Наричан е „градът с кипяща творческа енергия“[21] и „културна столица на Индия“[22][23]. Особеност на града са т.н. общности „пара“ – квартали, чиито жители образуват определено съобщество. Обичайно „пара“ има свой собствен клуб и площадка за спорт[24]. Местната форма на общуване „ада“ представлява спокойна интелектуална беседа на най-разнообразни теми[25][26].

Архитектурата на Колката се отличава с разнообразието си. Много здания са построени в индоислямски и индосарацински стил. Редица от тях са обявени за паметници на архитектурата[27], а други, които не влизат в този списък, постепенно са разрушени[28][29]. Най-известните здания на Колката са Индийския музей, Мраморния дворец, мемориала „Виктория“, Националната библиотека и Научния музей. Основаният през 1814 г. Индийски музей е най-стария в странятя. В него се намират експонати от индийското изкуство и естествознание[30]. Самият Мраморен дворец представлява пример за класическо европейско имение, които са строени в колониите от англичаните. В мемориала „Виктория” е разположен музея на града. Националната библиотека и научният музей на града са най-големите в страната[31].

Научният музей на Колката
Роденият в Колката лауреат на Нобелова награда за литература през 1913 г. Рабиндранат Тагор
Ганеша в ръцете на Парвати.

От 1980-те години класическите театри в града започват да губят популярността си[32][33]. Тяхното място е заето от любителски трупи, които представят най-разнообразни постановки на социално важни теми[34].Жителите на „парата” Читпур традиционно се специализират в театралното направление на изкуството джатра, представляващо музикално танцувално представление[35][36][37]. Колката също така е център на киното в Западна Бенгалия. Терминът „Толивуд” се появява през 1932 г. от сливането на имената на Холивуд и района на Колката Толигунг, където са разположени повечето студии.[38]. Създаденото там направление на киноиндустрията получава името индийско паралелно кино, което не разчита на широка аудитория и се отличава със своя реализъм, прицелен в социални и обществено-политически проблеми. Най-ярките представители на киноиндустрията от Колката са носителят на „Оскар” за 1992 г. за заслуги в киноизкуството Сатяджит Рей, кинорежисьорите Ритвик Гхатак, Мринал Сен, Ритупарно Гош, Тапан Синха, Апарна Сен и Будахеб Дасгупта[39].

В периода 19—20 век бенгалска литература е свързана с имената на Ишвар Видясагар, Бонкимчондро Чотопаддхая, Модхушудона Дута, Рабиндранат Тагор, Кази Насрул Ислям и Сарат Чандра Чатопадхая. Заедно със социалните реформи на Рам Мохан Рой и Свами Вивекананда, тяхната дейност става неотменна част от бенгалското възраждане[40].

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Колката
Починали в Колката
Други

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Град Държава
Лонг Бийч Флаг на САЩ САЩ
Одеса Флаг на Украйна Украйна
Макао Флаг на Макао Макао
Солун Флаг на Гърция Гърция
Неапол Флаг на Италия Италия
Дака Флаг на Бангладеш Бангладеш
Гуанджоу Флаг на Китай Китай

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Climatological normals of Calcutta, India. Hong Kong Observatory
  2. Kolkata. // Посетен на 2010-03-21.
  3. ((en))  Provisional Population Totals Paper 1 of 2011 : West Bengal. Area, Population, Decennial Growth Rate and Density for 2001 and 2011 at a glance for West Bengal and the Districts. // www.censusindia.gov.in. Посетен на 2015-05-12.
  4. ((en))  Provisional Population Totals Paper 1 of 2011 : West Bengal. Ranking of Districts by Sex Ratio in 2001 and 2011. // www.censusindia.gov.in. Посетен на 2015-05-12.
  5. ((en))  Kolkata sees dip in population, suburbs register an increase. // Live Mint, 201!-04-05. Посетен на 2015-05-12.
  6. ((en))  Provisional Population Totals Paper 1 of 2011 : West Bengal. Ranking of Districts by Literacy Rate in 2001 and 2011. // www.censusindia.gov.in. Посетен на 2015-05-12.
  7. ((en))  Population Census 2011. // www.census2011.co.in. Посетен на 2015-05-12.
  8. ((en))  Urban Agglomerations/Cities having population 1 million and above. // censusindia.gov.in. Посетен на 2015-05-12.
  9. а б в Himadri Banerjee, Nilanjana Gupta, Sipra Mukherjee. “Calcutta Mosaic: Essays and Interviews on the Minority Communities of Calcutta”. New Delhi. Anthem Press. 2009 г. стр. 3—10. ISBN 978-81-905835-5-8
  10. ((en))  Twilight comes for India's fading Jewish community. // CNN. Посетен на 2015-05-12.
  11. ((en))  The Last Jews of Kolkata. // The New York Times. Посетен на 2015-05-12.
  12. Thampi M. “India and China in the Colonial World”. New Delhi. Social Science Press. 2005 г. стр. 60—64. ISBN 81-87358-20-3
  13. ((en))  Calcutta's Chinatown facing extinction over new rule. // Taipei Times, 2004-07-31. Посетен на 2015-05-12.
  14. ((en))  Basic Statistics. // Kolkata Municipal Corporation. Посетен на 2015-05-12.
  15. ((en))  West Bengal to have six more languages for official use. // India Today. Посетен на 2015-05-12.
  16. ((en))  Crimes in Mega Cities. // Ministry of Home Affairs, 2010. Посетен на 2015-05-12.
  17. ((en)) Kundu N.. Understanding slums: case studies for the global report on human settlements 2003. The case of Kolkata, India. // Development Planning Unit. University College, London, 2003. Посетен на 2015-05-12.
  18. Gupta, Kamla; Arnold, Fred; Lhungdim, H. Health and living conditions in eight Indian cities. National Family Health Survey (NFHS-3), India, 2005–06. Mumbai. International Institute for Population Sciences. 2009 г., стр. 23
  19. ((en))  Mother Teresa – Biographical. // www.nobelprize.org. Посетен на 2015-05-12.
  20. Chaudhuri, Nirad C. “The autobiography of an unknown Indian”. New York. New York Review of Books. 2001 г. стр. 269. ISBN 978-0-940322-82-0
  21. “Cultural profile of Calcutta”. Kolkata. Indian Anthropological Society. 1972 г. стр. 7.
  22. ((en)) Reeves P.. Calcutta: Habitat of the Indian Intellectual. // www.npr.org, 2007-04-05. Посетен на 2015-04-28.
  23. Regional development and planning for the 21st century : new priorities, new philosophies. Farnham, UK. Ashgate Publishing. 1990 г. стр 282, 396. ISBN 978-1-84014-800-8
  24. ((en)) Lamba P.. Kolkata 2012: Concept of Para & Maath. // Indian American Times, 2012-05-28. Посетен на 2015-04-28.
  25. ((en)) Trachtenberg P.. The Chattering Masses. // The New York Times, 2005-05-15. Посетен на 2015-04-28.
  26. ((en)) Pandey J. M.. Presidency old-timers to relive days of canteen adda. // The Times of India, 2008-11-01. Посетен на 2015-04-28.
  27. “Graded List of Heritage Buildings”. Kolkata. Kolkata Municipal Corporation. 2009 г. стр. 97
  28. ((en)) Pandey J. M.. Heritage buildings need restoration, not mere repairs. // The Times of India, 2011-09-04. Посетен на 2015-04-28.
  29. ((en))  Out of elite list, cradle of Bengal Renaissance falling apart. // The Times of India, 2011-06-26. Посетен на 2015-04-28.
  30. ((en)) Mandal C.. Gardeners to guard museum?. // The Times of India, 2010-08-14. Посетен на 2015-04-28.
  31. ((en))  Science City, Kolkata. // sciencecitykolkata.org.in. Посетен на 2015-04-28.
  32. Bhattacharya, Malini. “Culture”. “The changing status of women in West Bengal, 1970–2000: the challenge ahead”. Под ред. на Bagchi, Jasodhara. New Delhi. Sage Publications. стр. 99. ISBN 978-0-7619-3242-0}}
  33. ((en)) De, Hemchhaya. Chowringhee revisited. // The Telegraph (Kolkata), 2012-03-09. Посетен на 2015-04-28.
  34. Geir, Heierstad. “Nandikar: Staging Globalisation in Kolkata and Abroad”. Oslo. University of Oslo. 2003 г. стр. 39—48}}
  35. Джатра. // Большой энциклопедический словарь, 2000. Посетен на 2015-04-28.
  36. ((en)) Chakraborty A.. Meet the new Mamata Banerjee. // The Times of India, 2011-07-05. Посетен на 2015-04-28.
  37. ((en))  Red Alert For Jatra. // The Times of India, 2010-10-26. Посетен на 2015-04-28.
  38. Sarkar, Bhaskar. “The Melodramas of Globalization”. Cultural Dynamics. 2008 г. том 20. стр. 31—51. doi 10.1177/0921374007088054
  39. Gooptu, Sharmistha. “An Other Nation”. Abingdon, UK. Routledge. 2010 г. стр. 2, 172, 181, 187. ISBN 978-0-415-57006-0
  40. Sengupta, Nitish K. “History of the Bengali-speaking people”. New Delhi. UBS Publishers' Distributors. 2001 г. стр. 211—212. ISBN 81-7476-355-4
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Калькутта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.