Анри Дюнан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри Дюнан
Jean Henri Dunant
швейцарски общественик

Роден
Починал
30 октомври 1910 г. (82 г.)
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Бизнес дейност
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за мир (1901)
Анри Дюнан в Общомедия

Жан Анри Дюнан (на френски: Jean Henri Dunant) е швейцарски предприемач, хуманист и филантроп, носител на Нобелова награда за мир през 1901 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Анри Дюнан

Роден е на 8 май 1828 година в Женева, Швейцария. По време на бизнес пътуване през юни 1859 година близо до италианския град Солферино е свидетел на ужасяващите условия след битката между армиите на Франция и Австрия, като се опитва да им окаже помощ с участие на местни хора. Своите впечатления описва и издава през 1862 за собствена сметка в книгата „Спомен от Солферино“ (Un Souvenir de Solférino), в резултат от което година по–късно в Женева се основава „Международен комитет за грижа за ранените“ (Internationalen Komitees der Hilfsgesellschaften für die Verwundetenpflege), прераснал в 1876 в движението на Червения кръст. В основата на подписаните през 1864 година женевски конвенции стоят предложенията от книгата на Дюнан.

Умира на 30 октомври 1910 година в Хайден на 82-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1901 година, заедно с Фредерик Паси, е удостоен с първата Нобелова награда за мир.

Избрано творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Notice sur la Régence de Tunis. Женева 1858
  • L’Empire de Charlemagne rétabli ou Le Saint-Empire romain reconstitué par sa Majesté L’Empereur Napoléon III. Женева 1859
  • Mémorandum au sujet de la société financière et industrielle des Moulins de Mons-Djemila en Algérie. Париж, ( 1859)
  • Un Souvenir de Solférino. Женева 1862
  • L'Esclavage chez les musulmans et aux États-Unis d'Amérique. Женева 1863
  • La charité sur les champs de bataille. Женева 1864
  • Les prisonniers de guerre. Париж 1867
  • Bibliothèque internationale universelle. Париж 1867
  • An die Presse. в „Долу оръжията!“ Виена 1896 (Nr. 9, стр. 327 – 331)
  • Kleines Arsenal gegen den Militarismus. в „Долу оръжията!“ Виена 1897 (Nr. 5, стр. 161 – 166; Nr. 6, стр. 208 – 210; Nr. 8 – 9, стр. 310 – 314)
  • Kleines Arsenal gegen den Krieg. в „Долу оръжията!“ Виена 1897 (Nr. 10, стр. 366 – 370)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]