Йеронимус Бош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йеронимус Бош
брабантски художник
брабантски художник
Роден
1450 г.
Починал
9 август 1516 г. (66 г.)
Националност брабантец
Стил живопис,
Направление Северен Ренесанс
Известни творби „Адът“,„Увенчаване с трънен венец“,„Корабът на глупците“, „Операция от глупост“, „Седемте смъртни гряха“
Повлиял Питер Брьогел Стария
Йеронимус Бош в Общомедия

Йеронимус Бош (на нидерландски: Jeroen Bosch; на латински: Hieronymus Bosch, транскрибирано в някои източници също като Хиеронимус Бос или Хиеронимус Босх) е брабантски художник от 15 и 16 век. Повечето от картините му изобразяват греховете и моралните падения на хората. Бош използва образи на демони, полухора, полуживотни и машини, за да пробуди чувството на страх и обърканост и за да изобрази човешкия облик на злото. Картините му съдържат множество детайлни и подробни символни фигури, някои от които са заимствани от иконографията[1][2], [3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в семейство на брабантец и германка, той прекарва по-голямата част от живота си в 'с-Хертогенбос, град в херцогство Брабант, днес в южната част на Нидерландия. Дядо му, баща му и трима от чичовците му били художници. През 1463 година в града избухва пожар, при който изгарят над 4000 къщи и на който 13-годишният тогава Бош вероятно става свидетел. Предполага се, че ужасът от пожара е в основата на по-нататъшната мания на Бош по Ада. През 1488 г., когато вече е утвърден като художник, той се присъединява към „Братството на Богородица“ – консервативна религиозна секта, която имала 40 членове само в 'с-Хертогенбос, а в цяла Европа – около 7000.[4]

Бош никога не датира картините си и се подписва само на някои от тях. Днес са се запазили само 25 от тях. След смъртта му, испанският крал Филип II купува много от тях. Като резултат от това, днес „Градината на земните удоволствия“ се намира в музея Прадо в Мадрид[5].

По-известни творби на Бош са:

  • „Корабът на глупците“,
  • „Извличане на камъка на глупостта“,
  • „Седемте смъртни гряха“,
  • „Завръщането на блудния син“

Йеронимус Бош оказва голямо влияние на по-късните фламандски художници, особено на Питер Брьогел Стария.

В средата на XVI в. или десетилетия след смъртта на Бош, започва широко движение по възраждане на причудливите образи от фантазията на брабантския живописец. Този интерес към неговите творби се дължи на разпространението на копия чрез гравюри, особено тези създадени от Питер Брьогел Стария[6]. Това увлечение продължава няколко десетилетия. Успехът на гравюрите, направени по мотиви на Бош, предизвиква всевъзможни подражания и реплики (дори съзнателни фалшификации). Всички тези изображения са с изобилие на чудесни и чудовищни създания. Особен успех имат гравюрите, илюстриращи пословици и сцени от народния живот.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Адът, дясното крило от триптиха „Градината на земните удоволствия

Триптихи[редактиране | редактиране на кода]

Бош създава няколко триптиха върху съединени дървени плоскости.

  • Най-известният от тях е „Градината на земните удоволствия“. Лявото крило на този триптих изобразява Рая с Адам и Ева и множество чудновати животни, средното – земните удоволствия с много голи фигури и чудновати плодове и птици, а дясното – Адът с ужасяващи наказания за различните видове грешници. Когато двете крила са затворени, от външната им страна е изобразено сътворението на света в тъмни краски.
  • Сред другите известни триптихи е „Изкушението на Свети Антоний“.

Повърхността на тези картини е груба. Това контрастира с традиционния фламандски стил на рисуване, където гладката повърхност се опитва да прикрие факта, че картината е човешко дело.

Към края на живота си Бош сменя стила си и създава картини с малък брой големи фигури.

Фрагменти от несъхранени триптихи[редактиране | редактиране на кода]

Картини[редактиране | редактиране на кода]

Графики[редактиране | редактиране на кода]

С голяма доза на достоверност, авторството на Йероним Босх е установено само по отношение девет рисунки.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Творбите на Бош се съхраняват в следните музеи:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История искусства зарубежных стран. Средние века, Возрождение / Под ред. Ц. Г. Нессельштраус. М., 1982
  2. Демпф, П. Тайна Иеронима Босха: роман. – М.: АСТ: ЛЮКС, 2005. – 348, [4]с. – ISBN 5-17-026832-7; ISBN 5-9660-0797-7
  3. В. М. Жабцев. Хиеронимус Босх. Минск: Харвест, 2011. 128 с., ил., Серия „Гении мировой живописи“, 3 000 экз., ISBN 978-985-16-9166-7.
  4. Тревин Коплстоун. Хиеронимус Босх. Жизнь и творчество. – М: „Лабиринт-К“, 1998.
  5. Ш. де Тольнай. Босх. М., 1992
  6. „Брейгель (Питър Брьогел-Стария)“, Н.М.Гершензон-Чегодаева, издателство „Искусство“, Москва 1983 г.
  7. Fischer, Stefan. „Hieronymus Bosch. The Complete Works“, Cologne 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]