Индуизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Част от серията статии за
Индуизъм

Aum

История · Божества
Секти · Митология

Дхарма · Карма · Прераждане
Артха · Кама · Самсара · Мая
Йога · Бхакти · Мокша
Пуджа · Мандир · Вегетарианство

Веди · Упанишади · Рамаяна
Махабхарата · Бхагавад гита
Пурана · други

Свързани теми

Индуизъм по страна
Гурута и светци · Реформи
Аюрведа · Календар · Критика
Празници · Речник · Джьотиша

Свастика

Индуизмът[1] е религия, разпространена главно в Индия и Непал. Тя обхваща широк кръг различаващи се едно от друго направления от народния индуизъм и ведизма до бхакти и вайшнавизма. Всички те са обединени от споделени концепции, разпознаваеми ритуали, обща космология и текстова основа, поклонения на общи свещени места.[2] Индуизмът включва различни деноминации, всяка от тях със сложно многообразие на вярвания и практики.[2][3][4]

Индуизмът понякога е определян като най-старата религия в света,[5][6][7] а някои последователи и изследователи го наричат Санатана Дхарма (на санскрит: सनातन धर्म, „Вечният закон“),[8][9] появила се преди самото човечество.[10] Повечето учени обаче разглеждат индуизма като сливане или синтез на разнородни индийски култури и традиции[11][12][13][14] с различни корени[15] и без индивидуален основоположник.[16][17] Този синтез на индуизма започва да се формира между V век пр. Хр. и III век, след епохата на Ведите.[13][18]

В демографско отношение индуизмът е третата най-разпространена религия в света след християнството и исляма с около 1 милиард последователи, приблизително 828 милиона от които живеят в Република Индия.[19] Други значителни индуистки общности живеят в Непал (23 милиона), Бангладеш (14 милиона) и Индонезия (3,3 милиона, главно на остров Бали). По-малки групи има в Мавриций, Фиджи, Гаяна, Тринидад и Тобаго, Суринам и сред индийската диаспора по света.

В основата на индуизма се намират множество религиозни текстове, които се разделят на две групи – шрути и шмрити. Те разглеждат въпроси на теологията, философията и митологията и съдържат указания за практикуването на дхарма, религиозния живот. Сред тези текстове най-важни, авторитетни и древни са Ведите. Други основни текстове са Упанишадите, Пурана и епосите Махабхарата и Рамаяна, сред които особено значение има Бхагавад гита, трактат в поетична форма, включен в Махабхарата.[20]

История[редактиране | редактиране на кода]

Индуистки храм в Коломбо, Шри Ланка

Най-старите свидетелства за религиозна дейност в Индия датират от къснонеолитната Индска цивилизация между средата на 6 хилядолетие пр.н.е. и средата на 3 хилядолетие пр.н.е.[21] Вярванията от един по-късен период, между средата на 2 хилядолетие пр.н.е. и 6 век пр.н.е., вече се определят като историческа ведическа религия. Те, както и днешния индуизъм, се основават на Ведите, най-старата от които, Ригведа, се появява между 1700 и 1100 година пр.н.е.[22] Ведизмът се концентрира върху почитането на божества, като Индра, Варуна и Агни и практикуването на ритуала сома. Най-ранните ведически традиции имат силно сходство със зороастризма и други индоевропейски религии, а разпространението им в Индия се свързва със завладяването на региона от индоарийците, говорещи санскрит.

Арийците донасят сложен обред на жертвоприношение – яджна, по време на който, в жертва на боговете се принася печено говеждо месо и напитката сома. Арийците се смесват с месните племена, наречени в Ригведа даса. В резултат на това състава на обществото се усложнил и това довело до развитието на кастовата система, която става социална база на индуизма. В новата система първостепенна роля се отреждало на брахмините – познавачи на Ведите и главни изпълнители на обредите. Главните санскритски епоси Рамаяна и Махабхарата са съставени в рамките на продължителен период, обхващащ последните векове преди новата ера и първите столетия от нея. Те съдържат митологични разкази за владетели и войни в древна Индия, смесени с религиозни и философски трактати.

В средата на 1 хилядолетие пр.н.е. индуизмът е силно повлиян от появата и широкото разпространение на три религиозно-философски учения – Упанишадите, джайнизма и будизма.[23] Махавира и Буда смятат, че за постигането на мокша или нирвана не е нужно да се приема авторитета на Ведите или кастовата система, поддържана от индуизма, като Буда дори твърди, че съществуването на душата или на Бог не е задължително.[24] През 6 век пр.н.е. популярност в северната част на страната придобива атеистичното учение на Чарвака.[25] Будизмът достига най-голямо влияние в Индия при управлението на Ашока, обединил голяма част от подконтинента в държавата Мауря през 3 век пр.н.е., но през следващите векове будизмът отново губи влияние за сметка на индуизма.[26]

През 3 век в индуизма се оформят няколко самостоятелни направления – санкхя, йога, няя, вайшешика, миманса, веданта.[27] Санскритската култура запада през 6 век, а появилата се по това време Пурана, съдържаща митове за божествените деви, техните отношения с хората и войните им с демоничните ракшаси, става основа на един по-масов индуизъм, изместил елитарния брахманизъм.[28]

Ислямът достига до Индия в началото на 7 век с появата на арабски търговци и завладяването на Синдх от мюсюлманите, но засилва влиянието си през 12 век, когато голяма част от подконтинента е подчинена от мюсюлмански държави.[25] През този период будизмът бързо запада, а много индуисти приемат исляма. Някои мюсюлмански владетели, като Аурангзеб, подлагат индуизма на преследвания, докато други, като Акбар, са относително толерантни към него. Самият индуизъм претърпява дълбоки промени, до голяма степен под влиянието на изявени учители, като Рамануджа, Мадхвачаря и Чайтаня Махапрабху.[25] Последователите на течението бхакти се отдръпват от абстрактната концепция за Брахман, изградена от философа Ади Шанкара няколко века преди това, заменяйки я с емоционално почитане на по-достъпни аватари, най-вече Кришна и Рама.[25]

През 19 век индийската религиозна литература предизвиква интереса на западни филолози, като Макс Мюлер и Макс Удроф, които изследват класически текстове на Ведите, Пурана и Тантра. По същото време организации като Брахмо Самадж и Теософско общество се опитват да смесят индуистката философия с авраамическата традиция, стремейки се към реформиране на индийското общество, докато други течения, като последователите на Рамакришна и Рамана Махарши, се концентрират главно върху местните традиции. Видни философи, като Шри Чинмой, Шри Ауробиндо и Бхактиведанта Свами Прабхупада, превеждат и адаптират към съвременните условия класическите индуистки текстове.[29]

Вярвания[редактиране | редактиране на кода]

Индуизмът не е единна религия, а представлява система от местни вярвания. Той е политеистичен, макар школата Веданта да представлява пантеистична религия. Главни божества в индуизма са Брахма, Вишну и Шива, въплътени в тройния образ Тримурти. Основа на индуиският светоглед е учението за четирите цели в живота на човека: кама, артха, Дхарма и мокша, Основни принципи на индуизма са понятията карма, Дхарма и самсара. Най-древните индуистки книги са Ведите. Индуизмът поддържа кастовото разделение на индийското общество. В индуизма съществуват две основни направления – вишнуизъм и шиваизъм. Сред шиваистите се забелязват почитателите на женското начало – шактисти. Други божества които почитат индуистите са Кришна, Парвати, Рама, Лакшми и др

Обреди[редактиране | редактиране на кода]

Писания[редактиране | редактиране на кода]

Обществена система[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Думата се среща написана и като „хиндуизъм“ поради влияние от английската форма на думата – hindiusm.
  2. а б Frazier 2011, с. 1 – 15.
  3. Nelson 2007, с. 561 – 563.
  4. Nath 2001, с. 31.
  5. Fowler 1997, с. 1.
  6. Stevens 2001, с. 191.
  7. Sarma 1987, с. 3.
  8. Bowker 2000.
  9. Harvey 2001, с. xiii.
  10. Knott 1998, с. 5.
  11. Lockard 2007, с. 50.
  12. Samuel 2010, с. 193.
  13. а б Hiltebeitel 2007, с. 12.
  14. Flood 1996, с. 16.
  15. Narayanan 2009, с. 11.
  16. Fowler 1997, с. 1, 7.
  17. Osborne 2005, с. 9.
  18. Larson 2009, с. 179 – 198.
  19. Adherents.com 2007.
  20. Chidbhavananda 1997, с. 67 – 74.
  21. Nikhilananda 1990, с. 3 – 8.
  22. Oberlies 1999, с. 158.
  23. Flood 2003, с. 273 – 274.
  24. Eliot 2003.
  25. а б в г Basham 1999.
  26. BBC 2004.
  27. Radhakrishnan 1967, с. xviii–xxi.
  28. Nath 2001, с. 19 – 50.
  29. Williams 2004, с. 217.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en))  Major Religions of the World Ranked by Number of Adherents. // Adherents.com, 2007. Посетен на 2007-07-10.
  • ((en)) Basham, A.L. A Cultural History of India. Oxford University Press, 1999. ISBN 0-19-563921-9.
  • ((en))  The rise of Jainism and Buddhism. // Religion and Ethics—Hinduism: Other religious influences. BBC, 2004. Посетен на 2007-04-21.
  • ((en)) Bowker, John. The Concise Oxford Dictionary of World Religions. Oxford University Press, 2000.
  • ((en)) Chidbhavananda, Swami. The Bhagavad Gita. Sri Ramakrishna Tapovanam, 1997.
  • ((en)) Eliot, Charles. Hinduism and Buddhism: An Historical Sketch, I. Munshiram Manoharlal, 2003. ISBN 8121510937.
  • ((en)) Flood, Gavin D. An Introduction to Hinduism. Cambridge University Press, 1996.
  • ((en)) Flood, Gavin. Blackwell companion to Hinduism. Blackwell Publishing, 2003. ISBN 0-631-21535-2.
  • ((en)) Fowler, Jeaneane D. Hinduism: Beliefs and Practices. Sussex Academic Press, 1997.
  • ((en)) Frazier, Jessica. The Continuum companion to Hindu studies. London, Continuum, 2011. ISBN 978-0-8264-9966-0.
  • ((en)) Harvey, Andrew. Teachings of the Hindu Mystics. Shambhala, 2001. ISBN 1-57062-449-6.
  • ((en)) Hiltebeitel, Alf. Hinduism. // The Religious Traditions of Asia: Religion, History, and Culture. Routledge, 2007.
  • ((en)) Knott, Kim. Hinduism: A Very Short Introduction. Oxford University Press, 1998.
  • ((en)) Larson, Gerald James. Hinduism. // World Religions in America: An Introduction. Westminster John Knox Press, 2009.
  • ((en)) Lockard, Craig A. Societies, Networks, and Transitions. Volume I: to 1500. Cengage Learning, 2007.
  • ((en)) Narayanan, Vasudha. Hinduism. The Rosen Publishing Group, 2009.
  • ((en)) Nath, Vijay. From 'Brahmanism' to 'Hinduism': Negotiating the Myth of the Great Tradition. 2001.
  • ((en)) Nelson, Lance. An Introductory Dictionary of Theology and Religious Studies. Liturgical Press, 2007. ISBN 978-0814658567.
  • ((en)) Nikhilananda, Swami. The Upanishads: Katha, Iśa, Kena, and Mundaka, I. New York, Ramakrishna-Vivekananda Center, 1990. ISBN 0-911206-15-9.
  • ((en)) Oberlies, T. Die Religion des Rgveda. Wien, Institut für Indologie der Universität Wien, 1999. ISBN 3900271321.
  • ((en)) Osborne, E. Accessing R.E. Founders & Leaders, Buddhism, Hinduism and Sikhism Teacher's Book Mainstream. Folens Limited, 2005.
  • ((en)) Radhakrishnan, S и др. A Sourcebook in Indian Philosophy. Princeton University Press, 1967. ISBN 0-691-01958-4.
  • ((en)) Samuel, Geoffrey. The Origins of Yoga and Tantra. Indic Religions to the Thirteenth Century. Cambridge University Press, 2010.
  • ((en)) Sarma, D. S. The nature and history of Hinduism. // Morgan, Kenneth W. The Religion of the Hindus. Ronald Press, 1987, [1953]. ISBN 8120803876.
  • ((en)) Stevens, Anthony. Ariadne's Clue: A Guide to the Symbols of Humankind. Princeton University Press, 2001.
  • ((en)) Williams, Raymond Brady. Williams on South Asian Religions and Immigration: Collected Works. Ashgate Publishing Ltd., 2004. ISBN 0754638561.