Област Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Област Варна
Област Варна на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Североизточен
Областен център Варна
Площ 3 820 km²
Население (2011) 475 074 души
124 души/km²
Общини 12
МПС код В
Официален сайт www.vn.government.bg
Административно деление на областта
Област Варна в Общомедия

Област Варна е една от 28-те области на България. Пощенските кодове на населените места в област Варна са от 9000 (за град Варна) до 9299. МПС-кодът ѝ е В. Тя е третата по брой на населението и дванадесетата по площ. Има 159 населени места, разпределени в дванадесет общини.

География[редактиране | редактиране на кода]

Уникалният природен феномен Побити камъни край град Девня
Златни пясъци е най-известният курорт в областта
Плажът в комплекс Романтика край река Камчия
нос Галата

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Област Варна е в източната част на Дунавската равнина. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. На север граничи с област Добрич, на юг с област Бургас, на изток с Черно море и на запад с област Шумен. Разположена е на брега на Черно море и заема площ 3820 km² или 3,44% от територията на страната. Балансът на територията ѝ е 60,0% земеделски, 28,1% гори, населени места – 6,8%, пътища и пристанища – 2,3%, водни площи – 1,9% и за добив – 0,9%.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от повърхнината е хълмиста. В границите на областта са разположени Франгенското плато с височина 356 m н.в. (Варненско плато), Момино плато 322 m н.в. (Авренско плато), източните части на Провадийското плато (Добринено плато), югозападните части на Добруджанското плато, Камчийската планина от Източна Стара планина. По долините на р. Камчия и Провадийска река релефът е равнинен. Черноморското крайбрежие на север започва с плажовете на курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба", при които гористите склонове на Франгенското плато се спускат терасовидно към морето и достигат самата плажна ивица. При „Дружба" брегът се е отдръпнал по-навътре в сушата, между нос Св. Георги и нос Галата образува големият Варненски залив. Пясъчните ивици следят крайбрежието и достигат лиманното устие на Камчия. На юг към Камчийската планина брегът отново се издига и непосредствено до морето се спускат гористите склонове на Източна Стара планина. В отделни понижения, затворени между склонове, са разположени плажните ивици при село Шкорпиловци и град Бяла.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

В областта се разкриват мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогейска и неогенска възраст. Голяма част от тях се експлоатират в циментовата и химическата промишленост, в строителството (евксиноградски мергели, варовиците при Девня), в стъкларската промишленост (кварцовите пясъци при гр. Белослав). Каменна сол се добива при ж.п. спирка Солна мина (близо до Провадия), манганова руда – при селата Игнатиево и Рудник. Минерални води богати на йод има в района на Варна и в долината на Камчия. Природен газ се добива в шелфа до нос Галата.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица, където се оформя по-мек морски климат (средногодишната температура за крайбрежната ивица е 13 °С като от север на юг слабо се повишава). По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с около 10 – 13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето – броят на дните с температура 25 °С или по-висока е голям. Есента е продължителна и топла. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5°С. Средногодишната температура на морската вода е 13,6 °С. Средногодишните количества валежи в областта (около 500 mm в крайбрежните части, около 600 mm на 40 – 50 km навътре в сушата) са по-малки от средногодишните валежи за страната. Максимумът на валежите е през есента. Засушаванията са през лятото (средна продължителност 40 – 50 дни). Средната относителна влажност на въздуха по крайбрежието е 75 – 80%. Характерна с годишната и денонощната периодичност на ветровете. Североизточните ветрове преобладават през късна пролет, лятото и началото на есента, западните – през зимата и отчасти през есента.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Почти всички реки, които текат през областта, се вливат направо в Черно море или чрез Белославското езеро. Най-големи са Камчия(дължина 245 km, водосборна площ 5358 km²), Провадийска (дължина 119 km, водосборна площ 2132 km²) и Батова река. Останалите реки са къси и маловодни – през лятото водите им намаляват и дори се губят във варовиците на Дунавската хълмиста равнина (Суха река). Най-големите езера са Варненското (повърхност 17,4 km², обем на водата 165,5 млн. m³)и Белославско (повърхност 3,9 km², обем на водата – 9 млн. m³) Областта е богата на подпочвени и на карстови води (Девненски извори).

Почви, растителност и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават сиви горски почви и карбонатни черноземи. По-малки площи заемат излужените черноземи, типичните черноземи, оподзолените черноземи, канелените горски и алувиално-ливадните почви.

Растителността е разнообразна. По Черноморското крайбрежие и в Южна Добруджа, която има степен характер, преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В долините на Камчия и Батова река има лонгозни гори. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия.

Преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по крайбрежните езера.

За опазване на растителността са създадени природния парк „Златни пясъци“ и резерватите Камчия, Върбов дол, Крив дол, Калфата, Казашко и Вълчи проход в Източна Стара планина.

На запад от Варна по стария път за София се образуванията Побитите камъни.

Близо до Белослав с намират пещерите Горна и Долна Капладжа, на р.Армира е водопадът Орлов камък.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой и гъстота[редактиране | редактиране на кода]

Областта е гъсто населена – 130 д./km² при 70 д./km² средно за България. Раждаемостта през 2005 г. е по-висока от тази в България, която е 9,2‰, докато в област Варна тя е 10,8‰. Смъртността е по-ниска: 12,5‰, при средна за страната 14,6‰. Естественият прираст е -1,7‰, в сравнение със средния за България 5,4‰. Най-гъсто населен район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83% от населението на областта (406 090). Ежедневната трудова миграция в рамките на агломерацията е в размер 45 хил. души дневно. Тя свързана с промишлеността и туризма. Степента на през урбанизация (процент градското население) е 81%, по-висока от средното за страната – 70%. Коефициентът на икономическа активност на населението е 56% при средно за страната 46%. Като цяло населението на България през 90-те години на XX век намалява. В област Варна то се задържа, а в агломерацията леко нараства. Това се дължи на по-доброто социално-икономическо положение в промишлената агломерация спрямо останалата част на северна България.

Преброяване на населението 2011 (НСИ) окончателни данни за броя на населението: 475 074[1]

Преброяване на населението 2001 (НСИ):

Брой на населението (2001): 462 218 / 462 013

Брой на населението (2011): 475 074 / 424 893

Населението на областта и агломерацията нараства както следва:

Движение на населението[редактиране | редактиране на кода]

Списък на общините в област Варна с тяхното население от 1934 до 2011 г и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[2].
Област
Община
Площ
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Варна 3827,428 256 425 266 617 314 163 366 855 431 024 464 945 462 970 462 013 475 074 12 11 148 159
Община Аврен 353,776 16 976 17 686 15 842 12 934 11 269 9 109 8 817 8 714 8 574 - 17 17
Община Аксаково 460,536 19 752 18 662 16 741 14 743 17 182 16 534 17 994 19 118 20 426 2 21 23
Община Белослав 60,079 3 823 4 189 7 055 10 084 12 143 11 448 11 079 11 131 11 023 1 3 4
Община Бяла 161,842 5 455 5 260 5 461 4 976 4 346 4 019 3 787 3 413 3 242 1 5 6
Община Варна 238,495 76 664 83 845 127 160 188 047 258 613 309 875 315 336 320 464 343 704 1 5 6
Община Ветрино 292,333 15 944 15 854 14 620 13 206 11 379 9 180 7 990 7 023 5 415 - 10 10
Община Вълчи дол 472,518 28 950 27 448 26 665 24 101 20 014 16 484 14 792 12 973 10 052 1 21 22
Община Девня 121,052 6 000 6 405 9 661 12 231 13 923 10 735 9 390 9 683 8 730 1 2 3
Община Долни чифлик 489,093 17 324 19 293 21 607 20 791 20 535 20 782 20 944 20 217 19 360 1 16 17
Община Дългопол 440,945 20 687 21 589 22 217 20 882 18 797 18 105 16 514 15 901 14 389 1 16 17
Община Провадия 520,882 33 363 34 746 36 366 34 691 33 413 30 434 28 414 25 718 22 934 1 24 25
Община Суворово 215,877 11 497 11 640 10 768 10 169 9 410 8 240 7 913 7 658 7 225 1 8 9

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Населението с чуждо гражданство към 2001 г. в област Варна е 1,2%, според официалните данни от Преброяване 2001 за областта.[3] Най-много са гражданите на Руската федерация, които живеят във Варненска област – 30,2 %. На второ място са гражданите на република Турция – 13,4%, следвани от украинците и англичаните. Според официалните данни на преброяването през 2001 г. етническата структура в областта е същата както и през предходните 10 години (1991 – 2001).[3] Представителите на българския етнос, които живеят постоянно във Варненска област към първи февруари 2001 са 371 048 или 87,3% от населението. На второ място са турците – 30 469 или 7,2% и ромите – 13 432 или 3,2% от населението на областта. 87,9% от българите живеят в градовете на Варненска област, като урбанизацията при този етнос е най-висока, а при турците и при ромите е 46% и 37% съответно. 85,7% от преброените са декларирали българският език като свой майчин, за 8% това е турският и за 2,4% ромският. В това отношение българите са най-единодушни– 99,1% от тях заявяват българския като майчин език, при турците и ромите този процент е по-нисък.[3]

Към февруари 2011 г. се наблюдава сродна за средната за страната етническа хетерогенност на населението в област Варна. 87% или 366 464 човека се самоопределят като българи, следвани от 30 236 турци представляващи 7% от популацията. Третата по големина етническа група е ромската с близо 3%. Останалите по-малко от 3% принадлежат към други етноси, най-вече арменски, влашки и руски или не се самоопределят. [4]

Процесът на демографско застаряване на населението в област Варна продължава. Населението над 64 години е увеличено през последните десет години от 14,3% на 16,2%[5] През 2001 г. лицата в подтрудоспособна възраст (под 15 години) са 16,7%, към 1 февруари 2011 г. този процент е намалял на 15,1. 64,2% от населението на Варненска област или над 305 000 души е в трудоспособна възраст. През 2001 г. на около 120 лица, постъпващи на трудовия пазар са се падали около 100 излизащи от него. Десет години по-късно ситуацията е влошена и пропорцията е 100 към 74. Населението на община Варна е 343 704 души, като община Варна заема второ място в България след Столична голяма община.[5]

Етноси в област Варна (2011)
Етническа група процент
българи
  
87.3%
турци
  
7.2%
цигани
  
3.2%
други и неопределени
  
2.3%


Етническа група (2011):[6]

Българи: 371 048 (87,33%),
турци: 30 469 (7,17%), цигани: 13 432 (3,16%), други: 9944 (2,34%)

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Религии в област Варна (2011)
Религиозна група процент
православни
  
78.8%
мюсюлмани
  
5.7%
други и неопределени
  
15.5%


Вероизповедание (2011):[7]

Самоопределили се: 359 209 души:

Православни: 283 143 (78,82%),
мюсюлмани: 20 533 (5,72%), други: 55 533 (15,46%)

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Има генерални консулства на Руската федерация, Украйна и почетни консули на Германия и Франция, Италия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Унгария, Дания.

Областен управител[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. Атака, НДСВ, ВМРО и други организации свикват във Варна обществен протест срещу издигането на областен управител, посочен от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев.[8][9] Гражданското негодувание се тушира, като ръководството на ДПС посочва дотогавашния областен управител Росен Владимиров.[10]

От 2009 г. областен управител на област Варна е Данчо Симеонов Симеонов.[11]

Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Област Варна е център на Североизточен приморски район.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Варна е 4794 лв., който е по-висок от средния за страната – 4416 лв. (2003) Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в областта през 2002 г. е над 6% от общия БВП. Морската индустрия през 2003 г. осигурява 11% от приходите в областната икономика. За областта е характерно наличието на вътрешнообластни икономически различия между община Варна и останалите общини. В община Варна се намират 87% от предприятията, 70% от дълготрайните материални активи и се реализират 83% от приходите от дейността и 80% от печалбите за областта.

Туризмът осигурява 6% от приходите в областната икономика. Общият обем на легловата база в област Варна е 60 428 легла в 370 хотела (2005). Реализираните нощувки с 32%, пренощували лица с 22%, приходи от нощувки с 125 519 868 лева или 29,3% от тези в страната. През 2003 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 433 394,7 хил. щатски долара – на второ място след област София град. През 2004 г. областта е привлякла 8,6% от инвестициите в България. (Всички данни са от издания на НСИ.)

  • Варненска корабостроителница АД, Варна – производство на плавателни съдове
  • Дружба-стил АД, Варна – производство на облекла
  • Елдом Инвест, Варна – производство на домакински електроуреди
  • Корабостроителен и кораборемонтен завод АД, Варна – ремонт и производство на плавателни съдове
  • Агрополихим АД, Девня – производство на азотна киселина, амоняк, моно- и дикалциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат
  • Захарен завод, Девня – производство на рафинирана захар
  • Полимери АД, Девня – производство на дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (PVC)
  • Солвей-Соди АД, Девня – производство на лека, тежка сода и сода бикарбонат
  • ТЕЦ – Варна, Езерово – производство на електроенергия
  • Девня-Цимент АД, Девня

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Варна е многофункционален транспортен възел съчетаващ четирите вида транспорт и има международно значение. Международното летище Варна осъществява връзка с 35 страни и 101 града по света. Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторски център.

Образование и здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

В област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа с 31 123 студенти и 5 значими научноизследователски института. Осигуреността на населението в региона с общо практикуващи лекари (7,35 на 10 000 души) е над средното за страната.

Списък на общините в област Варна[редактиране | редактиране на кода]

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Аврен[редактиране | редактиране на кода]

Аврен, Бенковски, Близнаци, Болярци, Добри дол, Дъбравино, Здравец, Казашка река, Китка, Круша, Приселци, Равна гора, Садово, Синдел, Тръстиково, Царевци, Юнак

Община Аксаково[редактиране | редактиране на кода]

Аксаково, Ботево, Водица, Въглен, Генерал Кантарджиево, Доброглед, Долище, Засмяно, Зорница, Игнатиево, Изворско, Кичево, Климентово, Крумово, Куманово, Любен Каравелово, Новаково, Орешак, Осеново, Припек, Радево, Слънчево, Яребична

Община Белослав[редактиране | редактиране на кода]

Белослав, Езерово, Разделна, Страшимирово

Община Бяла[редактиране | редактиране на кода]

Бяла, Горица, Господиново, Дюлино, Попович, Самотино

Община Варна[редактиране | редактиране на кода]

Варна, Звездица, Казашко, Каменар, Константиново, Тополи

Община Ветрино[редактиране | редактиране на кода]

Белоградец, Ветрино, Габърница, Доброплодно, Млада гвардия, Момчилово, Невша, Неофит Рилски, Средно село, Ягнило

Община Вълчи дол[редактиране | редактиране на кода]

Бояна, Брестак, Войводино, Вълчи дол, Генерал Киселово, Генерал Колево, Добротич, Есеница, Звънец, Изворник, Искър, Калоян, Караманите, Кракра, Метличина, Михалич, Оборище, Радан войвода, Стефан Караджа, Страхил, Червенци, Щипско

Община Долни чифлик[редактиране | редактиране на кода]

Булаир, Бърдарево, Венелин, Голица, Горен чифлик, Гроздьово, Детелина, Долни чифлик, Кривини, Нова Шипка, Ново Оряхово, Пчелник, Рудник, Солник, Старо Оряхово, Шкорпиловци, Юнец

Община Девня[редактиране | редактиране на кода]

Девня, Кипра, Падина

Община Дългопол[редактиране | редактиране на кода]

Арковна, Аспарухово, Боряна, Величково, Дебелец, Дългопол, Камен дял, Комунари, Красимир, Лопушна, Медовец, Партизани, Поляците, Рояк, Сава, Сладка вода, Цонево

Община Провадия[редактиране | редактиране на кода]

Блъсково, Бозвелийско, Бързица, Венчан, Градинарово, Добрина, Житница, Златина, Китен, Комарево, Кривня, Манастир, Неново, Овчага, Петров дол, Провадия, Равна, Славейково, Снежина, Староселец, Тутраканци, Храброво, Чайка, Черковна, Черноок

Община Суворово[редактиране | редактиране на кода]

Баново, Дръндар, Изгрев, Калиманци, Левски, Николаевка, Просечен, Суворово, Чернево

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]