Абдера
| Абдера Άβδηρα | |
 Църква в акропола на Абдера | |
  Абдера  Абдера  Абдера | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Абдера |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 58 m |
| Население | 1229 души (2001) |
| Пощенски код | 670 61 |
| Телефонен код | 25410 – 5 |
| Абдера в Общомедия | |
Абдера или Болустра (на гръцки: Άβδηρα, старогръцко произношение Абдера, новогръцко – Авдира) е град в Западна Тракия, Гърция, разположен на 16 км източно от брега на Места, център на едноименния дем Абдера, с 1229 жители (2001).
История
[редактиране | редактиране на кода]
Античност
[редактиране | редактиране на кода]Разположен източно от устието на река Нестос (Места) в земи, плътно населявани от траките сапеи, според легендата древногръцкият полис Абдера е основан от Херкулес на лобното място на неговия приятел и любим Абдер, който загинал, разкъсан от конете на Диомед. Всъщност градът е основан от гръцки колонисти от град Клазомена в Йония през 656 пр.н.е.. Градът бързо станал важен икономически център на северния бряг на Егейско море. Няколко десетилетия след основаването си колонията е разрушена от съседни тракийски племена, по-късно е възстановена (6 век пр.н.е) от преселници от йонийския град Теос, сред които е и поетът Анакреон.
Важен извор за ранната история на Абдера е пеанът (песен) на Пиндар. Творбата дава ценни данни, както за религията, така и за най-близката заплаха за града от страна на траки и пеони. В този извор се споменава местният бог Аполон, наречен Дерайнос (епитет от тракийски произход), което показва, че жителите на града почитат и едно местно тракийско божество, чийто култ постепенно се слива с култа към Аполон.
По време на гръко-персийските войни жителите на Абдера решават да предадат града на персите без бой през 480 г. пр.н.е., когато след разгрома им в битката при Саламин в 480 г. пр.н.е. колонията им оказва добро гостоприемство.
След този период градът е в икономически подем. Започва сеченето на едни от най-красивите и разнообразни сребърни монети. Те се откриват главно в населените с траки околности на Абдера и са свидетелство за оживените търговски контакти между тях и града. След 480 г. пр.н.е. градът се сближава с Древна Атина, дори членува в първия (478 – 477 г. пр.н.е.) и втория атински морски съюз (378 – 377 г. пр.н.е.), като има известни привилегии спрямо останалите съюзници. Тукидид пише, че владенията на одрисите започват от Абдера при устието на река Нестос (днес Места) и се разпростират до устието на река Истър.[1] През 375 г. пр.н.е. трибалите заплашват града, но атинският военачалник Хабрий ги отблъсква.
В продължение на много време, Абдера си остава един от водещите елински полиси и запазва своята самостоятелност и демократична уредба. През 170 г. пр.н.е. е щурмуван и жестоко наказан от римляните. През римската императорска епоха е свободен град.
В Абдера са родени класическите гръцки философи Демокрит и софистът Протагор, както и историкът Хекатей от Абдера. Стефан Византийски пише, че в Авдира е била и Библиотеката на Аполодор. В класическа Елада с епитета „абдерит“ (жител на Абдера) наричали прост, наивен човек.
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]В 9 век при цар Симеон Велики градът и областта са присъединени към България, в 1206 г. цар Калоян възстановява българския суверенитет. Археологическият обект Абдера е в близост южно от селото на нос Булустра. Едни от първите сблъсъци на българите с нахлулите турци, които византийският император Йоан VI Кантакузин довежда на Балканите, стават именно тук в 1344 г. когато в битката при Абдера севастократор Момчил побеждава турците и успява да изгори корабите им в пристанището Порто Лагос.
Съвременност
[редактиране | редактиране на кода]Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава единствено на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пулустра (Абдере) (Pouloustra Abderé) живеят 900 гърци.[2]
Христо Караманджуков пише:
| „ | Голямата планинска част от околията се населеляваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци. Всред тях, кацнали като оазиси, стояха гръцките села Коюнкьой и Булустра. Малка част гърци, всъщност цинцари, населяваха с. Енидже, някогашния център в Енидженското поле, който после се премести в Ксанти.[3] | “ |
Антон Страшимиров свидетелства, че среща тук 20 семейства местни българи, в 1913 г. се заселват още 105 – 110 семейства – 509 българи бежанци от планинското село Скрижево (Скрижовене) в завзетата от гърците част на Македония.[4][5][6] След Първата световна война гърците започват обезбългаряване и 20 семейства от Болустра, Малък Дервент и Кутруджа бягат от реперсиите и се установявав в с. Железино.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балустра е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
От 1912 от 1919 и от 1941 до 1944 г. селището заедно с цяла Беломорска Тракия е част от държавната територия на България. Бреговата охрана през втория период на български суверенитет тук осъществяват 4-та дружина от 58 пехотен Гюмюрджински полк и една 120 мм Д/46 брегова батарея от Дедеагачкия брегови артилерийски полк дислоцирана на нос Болустра.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Абдера
- Демокрит (460 пр.н.е. – 380 пр.н.е.), гръцки философ
- Левкип (500 пр.н.е. – 440 пр.н.е.), гръцки философ
- Протагор (485 пр.н.е. – 410 пр.н.е.), гръцки философ
- Георги Василев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, работник, четата на Никола Андреев[10]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Сайт на гръцкото министерство на културата, посветен на Антична Абдера Архив на оригинала от 2005-07-28 в Wayback Machine.
- ((el)) Официален сайт на Дем Абдера
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Попов, Проф. Димитър. Одриската държава – възход и падение // „История на света. Гръцката епоха. 550 г.пр.н.е. – 270 г.пр.н.е.“. Т. Том 3. София, ICON, Св. Климент Охридски, 2008. ISBN 978-954-8517-45-4. с. 309. (на български)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 154.
- ↑ Страшимиров, Антон, Книга за българите, архив на оригинала от 26 март 2017, https://web.archive.org/web/20170326225841/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=1003&elementID=2038684051§ionID=5, посетен на 26 март 2017
- ↑ Ст. Трифонов – Тракия. 1912 – 1915 г. стр. 196
- ↑ Заселването на бежанците от Мала Азия, Тракия и Македония, стр. 3 в-к Търговски фар бр. 573, 23 юни 1914
- ↑ Ат. Атанасов, Малоазийски българи
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Анятолий Прокопиев, Отбраната на българското морско крайбрежие, стр 186, С 2013, архив на оригинала от 27 март 2017, https://web.archive.org/web/20170327135830/http://rnda.armf.bg/wp-content/uploads/000s/Pub/%D0%9E%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%B5.pdf, посетен на 11 февруари 2021
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.