Август Кабакчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Август Кабакчиев
български генерал-полковник

Роден
Починал
6 май 1999 г. (84 г.)
София, България
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Семейство
БащаХристо Кабакчиев
Август Кабакчиев в Общомедия

Август Христов Кабакчиев е български и съветски военен деец, заместник-министър на народната отбрана (1960 – 1972).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 14 май 1914 г. Син е на Христо Кабакчиев, съосновател на БРСДП (т.с.) Семейството емигрира заради комунистическата дейност на Христо Кабакчиев в Австрия, след което се установява в СССР. Август Кабакчиев е член на ВКЛСМ от 1930 г., на КПСС от 1940 до 1944 и на БКП от 1944 г.

През 1932 г. завършва средно образование в икономически институт в Москва. След това постъпва като доброволец в червената армия. Между януари и декември 1933 г. е авиомоторист в авиационната бригади при Военновъздушната академия. Кабакчиев завършва Военно-инженерната академия „Николай Жуковски“ с военно звание инженер-лейтенант (1934 – 1939). След това е назначен за началник на моторно отделение към авиационната ремонтна работилница във Ворошиловград (днес Луганск). Към края на 1940 август Кабакчиев е преведен да служи като военен представител на самолетостроителния завод № 22 „Сергей Горбунов“ в Москва.

Участва във Втората световна война срещу Нацистка Германия в съветски гвардейски части. Между 1940 и 1942 г. е помощник-военен представител във Военното представителство при завод 23 в Казан. Първото бойно кръщение на Август Кабакчиев е на 22 юли 1941 г. През юли 1942 г. Август Кабакчиев получава назначение като инженер по полевия ремонт на самолетите в 274-та изтребителна авиационна дивизия на Първи изтребителен авиокорпус на Трета въздушна армия. През 1943 година Август Кабакчиев е удостоен с първата правителствена награда – медал „За бойна заслуга“. На 15 септември 1943 година съветските войски отвоюват Брянск и Кабакчиев е удостоен с първия си съветски орден – Червена звезда“. Няколко седмици по-късно встъпва в длъжност заместник-командир по инженерно-авиационната служба на 64-ти гвардейски изтребителен авиополк (1944-септември 1944). Няколко месеца след пристигането си в България при командировка в Москва Кабакчиев е награден в Кремъл с орден „Отечествена война“ за участието му в операцията по ликвидирането на обкръжената в Прибалтика германска групировка. Завършва участието си във войната в боевете край Рига като инженер-майор в състава на 2-ри прибалтийски фронт и се завръща в България през 1944 г.[1]

От 1 ноември 1944 г. подполковник инженер Август Христов Кабакчиев е назначен в Контролната техническа служба към Въздушните войски[2]. В периода 1945 – 1949 е началник на инженерно-авиационно управление в щаба на ВВС. Между март и юни 1949 г. е началник на инженерно-авиационната служба в щаба на ВВС. От юли 1949 до февруари 1950 г. е временно изпълняващ длъжността главен инженер, той и заместник-командир на ВВС по инженерно-авиационната служба. В периода февруари 1950-август 1954 г. е главен инженер на ВВС и заместник-командир на ВВС по инженерно-авиационната служба.[3] От август 1954 до август 1956 г. е заместник-командващ на Военновъздушните сили. През август 1956 година генерал-майор Кабакчиев е назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Българската народна армия по организационно-мобилизационните въпроси[4]. През януари 1960 година генерал Кабакчиев е назначен за заместник-министър на народната отбрана. През 1950 година на полковник Кабакчиев е присвоено званието генерал-майор, а през 1959 г. генерал-лейтенант.

С Указ № 796 от 8 декември 1971 година на Президиума на Народното събрание генерал-полковник Август Кабакчиев е назначен за заместник-председател на Държавния комитет за планиране с ранг на първи заместник-председател. През 1977 година генерал-полковник Август Кабакчиев е назначен за началник на Инспектората на МНО. Поради навършването на пределна възраст е освободен от военна служба през август 1982 г.

Като общественик е вицепрезидент на Международната федерация по авиация (FAI) в периода 1983 – 1989 г. и председател на Българо-виетнамското дружество за приятелство. Той е сред само 17-те личности в света, наградени с медал FAI Gold Air (1988)[5].

Гробът на Август Кабакчиев в Централните софийски гробища

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Средно образование, икономически институт, Москва (1930 – 1932)
  • Военно-инженерна академия „Николай Жуковски“ (1934 – 1939)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • инженер-лейтенант от съветската армия – 1939
  • подполковник инженер от българската армия – 1944
  • генерал-майор от българската армия – 1950
  • генерал-лейтенант от българската армия – 1959
  • генерал-полковник от българската армия – ?

Източници[редактиране | редактиране на кода]