Агостино Барбариго (адмирал)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Агостино Барбариго.
| Агостино Барбариго Agostino Barbarigo | |
| венециански адмирал | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1571 г.
|
| Семейство | |
| Род | Барбариго |
| Баща | Джовани Барбриго |
| Майка | Елизабета Дандоло |
| Съпруга | Елена Паскуалиго Лучия Пезаро |
| Деца | Елена Барбариго Елизабета Барбариго |
| Агостино Барбариго в Общомедия | |
Агостино Барбариго (на италиански: Agostino Barbarigo; * 22 януари 1516, Венеция, Венецианска република; † 9 октомври 1571, Навпакт) е венециански генерал, адмирал на венецианския флот и командир на лявото крило на християнския флот в битката при Лепанто срещу османците.[1] Той е също важен меценат, отговорен за изграждането от Сансовино на Ка Бембо в Сан Тровазо (подселище на Преганциол).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е от известната венецианска фамилия Барбариго и е син на Джовани Барбариго и Елизабета Дандоло († 1552).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През целия си живот заема многобройни административни длъжности във Венецианската република. През 1554 г. е изпратен като посланик в Кралство Франция, където остава до 1557 г. През 1561 г. е назначен за наместник във Фриули. През 1564 г. е избран за капитан на Падуа, която се опитва да изчисти от безредиците, в които се намира.
На 12 октомври 1567 г. е избран за наместник на Кипър, но не успява да заеме поста, тъй като два месеца по-късно е назначен за комисар на границите[2] и е решено на негово място да бъде избран Николо Дандоло[3].
През 1570 г. Венецианският сенат, след първата незадоволителна година от Кипърската война с Османската империя, назначава Барбариго за генерален морски капитан (на мястото на Джироламо Дзане), който предава новоспечелената позиция на Себастиано Вениер на 10 април 1571 г.
Кипърска война
[редактиране | редактиране на кода]
По време на Кипърската война Барбариго прави всичко възможно, за да смекчи настървението на Себастиано Вениер и да поддържа мек тон със съюзниците.
След обесването на някои испански моряци, виновни за провокирането на кавга, наредено от Вениер, дон Хуан Австрийски, командир на Свещената лига, е на ръба да обеси Вениер, но е убеден да премисли това от самия Барбариго и от Маркантонио Колона. Дон Хуан обаче решава, че по време на военните съвети непокорният Вениер ще бъде заменен от по-спокойния Барбариго.
Битка при Лепанто
[редактиране | редактиране на кода]В битката при Лепанто Агостино Барбариго е командир на лявото крило на флота, което трябва да издържи първия сблъсък със съответното османско дясно крило, командвано от опитния Мехмет Шорак[4]. Лявото крило на формацията е най-близо до брега и Барбариго трябва да отблъсне опита на противника да го заобиколи, като незабавно предприема стъпки за затваряне на празнината. По време на бушуващата битка, в която участва лично, той вдига капака на шлема си, за да може по-свободно да заповядва, когато бе улучен в окото от вражеска стрела.[5] Той продължава да се бие толкова дълго, колкото може, като впоследствие предава командването на Федерико Нани.[6] Той умира два дни след битката, на 9 октомври 1571 г.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Агостино се жени два пътиː
∞ 1. 5 юни 1543 за Елена Паскуалиго, от която имаː
- Елена Барбариго, ∞ за дожа Антонио Приули, от когото има 12 или 14 деца.[7]
∞ 2. 30 април 1554 за Лучия Пезаро, от която имаː
- Елизабета Барбариго, ∞ за кавалер Андреа Гусони (* 2546, † 1615), от когото има
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На него Кралският флот нарича витлово авизо, пуснато на вода през 1879 г., средникруизна подводница, пусната на вода през 1917 г., и подводница от клас Марчело, пусната на вода през 1938 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Marcello Brusegan, I personaggi che hanno fatto grande Venezia, Newton Compton, 2006
- Alessandro Barbero, Lepanto. La battaglia dei tre imperi, Laterza, 2010
- Angus Kostam, Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance, Osprey Publishing, 2003
- Gerardo Tocchini, Minacciare con le immagini: gli affreschi scomparsi della "Casa Barbariga" e la svolta ideologica del patriziato Veneziano, Roma, Edizioni di Storia e Letteratura, 2010
- Aldo Stella, BARBARIGO, Agostino, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 6, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Skira (2004). Veronese: Gods, heroes and allegories. New York.
- ↑ Aldo Stella, Agostino Barbarigo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964
- ↑ Giuseppe Gullino, Nicolò Dandolo, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 32, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1986
- ↑ Alessandro Barbero, Lepanto. La battaglia dei tre imperi, Laterza, 2010, с. 543
- ↑ Angus Kostam, Lepanto 1571. The greatest naval battle of the Renaissance, Osprey Publishing, 2003, с. 62
- ↑ Пак там, с, 63
- ↑ Antonio Priuli, 94th doge of Venice
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Agostino Barbarigo (provveditore) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
