Албрехт Мекленбургски

Албрехт Мекленбургски
Albrekt av Mecklenburg
	Албрехт Мекленбургски Albrekt av Mecklenburg
крал на Швеция
	Албрехт III
Роден	1340 г. Мекленбург, Федерална република Германия
Починал	1412 г. (72 г.) Бад Доберан
Погребан	Бад Доберан, Федерална република Германия
Религия	християнство
Управление
Период	1364 – 1389
Коронация	18 февруари 1364 г.
Предшественик	Магнус VII; Хокон VI
Наследник	Маргарета I Датска
Други титли	херцог на Мекленбург
Герб
Семейство
Род	Дом Мекленбург
Баща	Албрехт II (Мекленбург)
Братя/сестри	Хайнрих III (Мекленбург); Магнус I (Мекленбург)
Съпруга	Агнес II фон Брауншвайг-Люнебург (12 февруари 1396 – 1412)
Деца	Ерих I (Мекленбург); Албрехт V (Мекленбург)
	Албрехт Мекленбургски в Общомедия

Албрехт III (на немски: Albrecht III, Herzog zu Mecklenburg, Albrecht von Mecklenburg; * ок. 1338, † 1 март 1412) е от 1364 до 1389 г. крал на Швеция и от 1384 г. до смъртта си херцог на Мекленбург.

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на херцог Албрехт II от Мекленбург (1318 – 1379) и съпругата му Еуфемия Ериксдотер (1317 – 1370), сестра на шведския крал Магнус IV Ериксон.^[1] Албрехт е на трето място по реда на наследяване на трона след управляващия крал Магнус Ериксон и неговия син Хокон VI.

През 1364 г. Албрехт получава кралския печат в Стокхолм, докато в други части на страната не е признат. Последва осемгодишна гражданска война. През 1371 г. Албрехт получава правото да запази короната си, фактическата власт обаче е в ръцете на могъщия Бо Жонсон Грип от съвета.

След смъртта на Бо Жонсон през 1386 г. съветът се обръща за помощ към датската кралица Маргарета I. Тя побеждава Албрехт през 1389 г. в битката при Åsle близо до Фалкьопинг. Албрехт е затворен за шест години заедно със сина му Ерих.^[2]^[3] След тригодишни преговори те са освободени през 1395 г. с условие, че Албрехт ще предаде шведската корона на Маргарета.

След загубата му Албрехт се връща в Мекленбург и поема Херцогство Мекленбург. По време на неговото отсъствие вероятно е управлявал неговият племенник Йохан IV, който остава след връщането му като съ-регент.

Албрехт умира през 1412 г. и е погребан в манастира Доберан.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт III е женен два пъти.

Първи брак: с Рихардис фон Шверин († 1377, Стокхолм), дъщеря на граф Ото фон Шверин. С нея той има най-малко три деца:^[4]^[5]

Ерих (1359 – 1397), 1395 – 1397 регент на Готланд
Рихардис († сл. 1400), омъжена за Йохан, херцог на Гьорлиц
дъщеря, доказана в документи като: herczogen Albrecht von Mekelimburg sone tochter eyne, weliche denne die iungiste ist.

Рихардис фон Шверин

Втори брак: през 1396 в Шверин с Агнес II фон Брауншвайг-Люнебург († 1434), дъщеря на херцог Магнус фон Брауншвайг от рода Велфи. С нея той има един син:^[6]

Албрехт V (* 1397; † 1 юни/6 декември 1423), херцог на Мекленбург от 1412 г., женен през 1423 г. за маркграфиня Маргарета фон Бранденбург († 1465)

Надгробната плоча на Агнес фон Брауншвайг-Люнебург в Гадебуш

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Ludwig Fromm: Albrecht III. (Herzog von Mecklenburg-Schwerin). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 273 – 276.
Lars O. Lagerqvist: Sverige och dess regenter under 1000 år. Norrtälje 1976. ISBN 91-0-041538-3. S. 90.
Heinz Maybaum: Albrecht III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 167 (Digitalisat).* S. Tunberg: Albrekt in Svensk Biografisk Lexikon Архив на оригинала от 2013-11-02 в Wayback Machine.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 138.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 303.