Александрина Пендачанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александрина Пендачанска
българска певица
Родена
Музикална кариера
ПсевдонимAlex Penda
Стилопера
Инструментивокал
Глассопран
Активностот 1987 г.
Семейство
БащаИван Пендачански
МайкаВалери Попова
СъпругНайо Тицин

Уебсайтwww.pendatchanska.com

Александрина Иванова Пендачанска е българска оперна певица, сопран.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 24 септември 1970 година в София. Пендачанска е македонска българка, по произход от Скопие.[1] Дъщеря е на оперната певица Валерѝ Попова и на музиканта Иван Пендачански.[2] По майчина линия е внучка на диригента и цигулар Саша Попов.[3] Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1987 г., едва на 17 години, дебютира с ролята на Виолета в операта „Травиата“ на Джузепе Верди и през следващите години печели награди от няколко международни конкурса. На 19 години печели конкурса „Антонин Дворжак“ в Карлови Вари, Международния певчески конкурс в Билбао и конкурса UNISA в Претория. Работи в различни оперни театри, най-вече в Италия и Съединените щати.

Участва на фестивала „Аполония“ за първи път през 1989 г. Пее заедно с майка си в концерт в църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Второто ѝ участие на „Аполония“ е през 1999 г., когато пее в градския амфитеатър със съпровод на Плевенската филхармония и диригента Георги Нотев. И за трети път през 2012 г.[4]

Има три номинации за награда „Грами“ – за участия в записите на „Агрипина“[5] и „Милосърдието на Тит“, под диригентството на Рене Якобс.[6]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Пендачанска е омъжена за журналиста Найо Тицин (от 1 май 1997 г.).[3] Имат две дъщери.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Имам потекло од Скопје, благодарам за топлиот прием, рече бугарската оперска дива Пендачанска // МКД, 9.3.2023. Архивиран от оригинала на 2023-03-11. Посетен на 11 март 2023 г. (на македонска литературна норма)
  2. Бончев, Марин. Великите сопрани на България. София, Enthusiast, 2015. ISBN 978-619-164-196-3. с. 149.
  3. а б Албена Драганова, „Александрина Пендачанска и Найо Тицин държат на тишината“, в-к „Сега“, 21 април 2001 г.
  4. „Аполония“ събира спомени и готви уникално откриване“, vesti.bg, 9 август 2012 г.
  5. „Александрина Пендачанска номинирана за „Грами“ с „Агрипина“, vesti.bg, 6 декември 2012 г.
  6. „Александрина Пендачанска: Мирът и обединена Европа не са даденост“, интервю на Даниел Ненчев, в-к „Дневник“, 7 май 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]