Александър Дювернуа
| Александър Дювернуа Александр Дювернуа | |
| руски филолог | |
 | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Научна дейност | |
| Работил в | Пражки университет Московски университет |
| Титла | професор |
| Александър Дювернуа в Общомедия | |
Александър Лвович Дювернуа̀ (на руски: Александр Львович Дювернуа) е руски филолог славист, езиковед и етнограф, професор в Пражкия и в Московския университет.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1840 г. Интересува се от славянска граматика и лексикография. От 1872 г. е професор в Пражкия и в Московския университет. Събира материал за староруски речник. Някои от публикациите му се отнасят към кирило-методиевистката проблематика.[2] Съставя първия завършен речник на български език „Речник на българския език по паметници на народното творчество и произведения на най-новия печат“, съдържащ около 20 000 думи и издаден в 9 тома през 1886 – 1889 г. посмъртно.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „О происхождении Варяг-Руси“, М.: Унив. тип., 1862, 80 с.
- „О годе изобретения славянских письмен“ (там же, 1862, II);
- „Тюбингенские акты славянской книгопечатни в Вюртемберге“ („Московские университетские известия“, 1868, III).
- „Юрий Подебрад, избранник чешского народа“ (1868);
- „Станислав Зноемский и Ян Гус, две главы из истории Пражского университета“ (Москва, 1871);
- „Система основных элементов и форм славянских наречий“ (М., 1872),
- „Практическое руководство к изучению наречий: старославянского, чешского и польского“ („Московские университетские известия“, 1872);
- „О критическом достоинстве и историческом значении Архангельского Евангелия“ („Журнал Министерства Народного Просвещения“, 1878, Х);
- „Археографическое обозрение части Изборника Святослава 1073 г.“ („Чтения в обществе истории и древностей“, 1882, кн. IV);
- „Кого называло древнерусск. законодательство колобягом“ („Чтения в обществе истории и древностей“, 1884 г., кн. 1).
- „Glossarium linguae Rossicae veteris dialecti“ (неиздаден).
- „Материалы для словаря древнерусского языка“ (Москва, 1894).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1909.
- ↑ Александър Лвович Дювернуа // Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“. Архивиран от оригинала на 2008-04-05. Посетен на 3 февруари 2017 г.
|
