Александър Томов (писател)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Томов.
| Александър Томов | |
| български писател и сценарист | |
| Роден | Александър Александров Томов
|
|---|---|
| Починал | 21 октомври 2020 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | писател, сценарист |
| Литература | |
| Период | 1978 - |
| Жанрове | стихотворение, новела, роман, сценарий |
| Известни творби | „Елегия за птици“ (1983) „Корупция“ (1989 – 1991) „Четвъртата власт“ (2003) |
| Семейство | |
| Съпруга | Екатерина Томова |
| Деца | Роман Томов Александър Томов[1] |
| Уебсайт | |
Александър Александров Томов е български писател и сценарист. Автор е на десетки книги (стихосбирки, политически романи и др.) и киносценарии.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София на 3 юли 1944 г. Завършва българска филология в Софийският университет „Климент Охридски“ през 1972 г.
Член е на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на парламента и негов председател от декември 1998 г. до август 2001 г.[2][3][4]
След 1997 г. преподава кинодраматургия в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и в Нов български университет.[5]
По негови сценарии са заснети популярни и предизвикващи обществени дискусии български филми през 80-те години като „Елегия“, „Романтична история“, „Маргарит и Маргарита“.
Нашумява с трилогиите „Корупция“, „Новобогаташи“ и „Четвъртата власт“.
Автор е и на исторически романи като „Византийският лабиринт“ (2001), „Императрица Теофано“ (2003) и „Йешуа“ (2012), които са сравнявани с „Последното изкушение“ на Никос Казандзакис и „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.[5]
Умира на 21 октомври 2020 г. в София.[6]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Квартал „Надежда“ – стихосбирка (1978)
- Луминисцентни балади – стихосбирка (1984)
- Елегия за птици – новели (1983)
- Мелница на ветровете – роман (1986)
- Корупция – роман (I част 1989)
- Корупция (продължение 1990 и 1991)
- Здрач и печал (1992)
- Сянката на един сън (1994)
- Новобогаташи – трилогия (1997)[7]
- Фалит (1998)
- Есента на сърцето (1999)
- Пурпур (2000)[8]
- Византийският лабиринт (2001)[9]
- Новите варвари (2001)[10]
- Арсения (1998 – 2002)
- Императрица Теофано (2003)
- Четвъртата власт – трилогия (2003)[11]
- Оракулът на Дионис (2004)
- Криминале (2005)
- Брутално (2005)
- Според мен (2007)
- Концерт за лешояди (2007)
- Милион от Лукавия (2007)
- Мечът на групировката (2007)[12]
- Глутницата (2008)
- Триумфът на лешояда (2008)
- Ала булгаро (2009)[13]
- Принцесата от калта (2009)
- Малолетна проститутка (2009)
- Възмездието (2009)
- Килър (2010)
- Порно (2010)[14]
- Ангел или демон. Летопис за Стефан Стамболов (2010)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Застраховката (1998)
- Пантуди (1993)
- Живей опасно (1990)
- Маргарит и Маргарита (1989)
- Разводи, разводи (1989)
- Изложение (1988)
- Мечтатели (1987)
- Поема (1986)
- Романтична история (1984)
- Смъртта може да почака (1985)
- Характеристика (1985)
- Зелените поля... (1984)
- Елегия (1982)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Александър Томов – син в Литературен свят.
- ↑ „История“, сайт на Съвета за електронни медии.
- ↑ „Александър Томов е подал оставка като и.д. председател на НСРТ“, в-к „Дневник“, 10 юли 2001.
- ↑ „Александър Томов напусна медийния съвет“, Mediapool.bg, 28 август 2001.
- ↑ а б „Народът оглупява, нашият проблем е вкусът“, интервю, в. „Струма“, 13 юли 2012 г.
- ↑ Почина писателят Александър Томов, издъхнал в креслото пред телевизора // 24 часа, 22 октомври 2020. Посетен на 22 октомври 2020.
- ↑ Марин Бодаков, „Две доста гневни парчета“, отзив във в-к „Култура“, бр. 48 (2424), 8 декември 2000.
- ↑ Елка Константинова, „Властта срещу интелекта“, рец. във в-к „Литературен форум“, бр. 4 (427), 19 септември 2000.
- ↑ Александър Томов, „Византийският лабиринт“, в-к „Литературен форум“, бр. 5 (446), 6 февруари 2001.
- ↑ Михаил Неделчев, „Властта-прелъстител и медиите“, в-к „Литературен вестник“, бр. 43 (446), 19 декември 2001.
- ↑ Владимир Трендафилов, „Филтрите на паметта“, LiterNet, 8 март 2006 (ориг. публ. в-к „Култура“, бр. 34, 19 септември 2003).
- ↑ Борислав Гърдев, „Новата мисия на Томов“, рец. в „Литературен клуб“, 13 май 2007.
- ↑ Борислав Гърдев, „Ала булгаро“ и Александър Томов“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, 2 януари 2010 г.
- ↑ Борислав Гърдев, „За романа „Порно“ на Александър Томов“, рец. в електронното списание LiterNet, 27 октомври 2010, № 10 (131).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Томов в Литернет
- Произведения на Александър Томов в
Моята библиотека - ((en)) Александър Томов в
Internet Movie Database
Интервюта[редактиране | редактиране на кода]
- „Александър Томов, писател: Единствено АТАКА се противопостави на родната мафия“, интервю на Маргарита Върбанова, в. „Атака“, 2 ноември 2006
- „Александър Томов, писател: Революцията изяде децата си от алчност“, интервю на Деян Енев, в. „Политика“, 27 февруари 2009
- „Тъжно е, но най-добрият строй, в който сме живели, е тоталитарният“, интервю на Хенриета Георгиева, в. „Марица“, 9 април 2009
- „Писателят Александър Томов: Александър Фол и други духовни нищожества убиха сина ми!“, интервю на Даниела Кръстева, в. „Над 55“, 7 юни 2010
- „Александър Томов: Мутризацията е тирания, нов вид тероризъм“, интервю на Димитър Патарински, e-vestnik, 12 август 2010
- „Александър Томов: Политици ме употребиха, плащам със самота“, интервю на Стефан Стоев, Frog News, 17 февруари 2012
- „Александър Томов, писател: Творците си мълчат, защото са тарикати“, интервю на Зорница Веселинова, в. „ПИК“, 7 март 2013
|
Категории:
- Български писатели
- Български романисти
- Български автори на исторически романи
- Български поети
- Български сценаристи
- Български общественици
- Държавни служители на България
- Възпитаници на Софийския университет
- Преподаватели в Югозападния университет
- Преподаватели в Нов български университет
- Почетни граждани на София
- Родени в София
- Починали в София