Алехандро Гонсалес Иняриту

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алехандро Гонсалес Иняриту
Alejandro González Iñarritu
мексикански режисьор, продуцент и сценарист
Алехандро Гонсалес Иняриту на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан (2006)
Алехандро Гонсалес Иняриту на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан (2006)

Роден
15 август 1963 г. (60 г.)

Националност Мексико
Режисура
Активност1995–
ОскариНай-добър режисьор,
Най-добър оригинален сценарий,
Най-добър филм:
2015 Бърдмен
Златен глобусНай-добър сценарий:
2015 „Бърдмен“
Най-добър режисьор:
2016 Завръщането
Награди на БАФТАНай-добър чуждоезичен филм:
2002 „Кучката любов“
Други наградиНай-добър американски филм:
2007 Бодил за „Вавилон“
Семейство
СъпругаМария Еладия Хагерман

Подпис
Уебсайт
Алехандро Гонсалес Иняриту в Общомедия

Алеха̀ндро Гонса̀лес Иня̀риту (на испански: Alejandro González Iñárritu) е мексикански режисьор, продуцент и сценарист, носител на награда на БАФТА, „Бодил“, две награди „Златен глобус“ и три награди „Оскар“, номиниран е за „Гоя“, три награди „Сезар“ и седем награди „Сателит“.[1] Известни филми режисирани от него са „Кучката любов“, „11 септември“, „21 грама“, „Вавилон“, „Бютифул“ и „Бърдмен“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иняриту по време на снимки в Испания през 2008 г.

Алехандро Гонсалес Иняриту е роден на 15 август 1963 г. в град Мексико, Мексико.[2] Започва през 1984 г. като диджей в радио WFM (Мексико),[3] композира музика за филми.[2] Учи кино в Мейн и Лос Анджелис, после се занимава с телевизия и реклама в родината си. Става международно известен с дебютния си филм, „Кучката любов“.[4]

Близък приятел на другите двама мексикански режисьори със световна популярност, Алфонсо Куарон и Гилермо дел Торо, с които често си сътрудничи. Три от най-известните му произведения („Кучката любов“, „21 грама“ и „Вавилон“) са по сценарий на писателя Гилермо Ариага[5] и с музика на Густаво Сантаолая („Оскар“ за саундтрака на „Вавилон“).

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Трилогия за смъртта (Trilogía de la muerte)
  • Кучката любов“ (Amores perros, 2000) – награда на журито на фестивала в Кан, награда на БАФТА за „най-добър чуждоезичен филм“ и др.;
  • 21 грама“ (21 grams, 2003) – в конкурсната програма на фестивала във Венеция;
  • Вавилон“ (Babel, 2006)[6] – награда за „най-добър режисьор“ на фестивала в Кан, „Златен глобус“ за „най-добър филм“ и други.
Други

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alejandro González Iñárritu Awards // IMDb. Посетен на 27 октомври 2014. (на английски)
  2. а б Alejandro González Iñárritu Biography // Biography. Архивиран от оригинала на 2015-01-27. Посетен на 27 октомври 2014. (на английски)
  3. Режисьор – Алехандро Гонзалес Иняриту // cinefish.bg. Посетен на 27 октомври 2014.
  4. Alejandro Gonzalez Inarritu // Yahoo Movies. Посетен на 27 октомври 2014. (на английски)
  5. Alejandro González Iñárritu Bio // TV Guide. Посетен на 27 октомври 2014. (на английски)
  6. Янко Терзиев. „Вавилон“ // Капитал. 2 февруари 2007.
  7. Геновева Димитрова. „Тайфунът на Иняриту“ // Култура. 21 ноември 2014.
  8. Янко Терзиев. „Танцуващият с мечки (и оскари)“ // Капитал. 22 януари 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]