Алкасар де Севиля

Катедралата, Алкасар и Главният архив на Индиите в Севиля
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	383
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Испания
Тип	културно наследство
Критерии	i, ii, iii, vi
Вписване	1987  (11-а сесия)
Катедралата, Алкасар и Главният архив на Индиите в Севиля в Общомедия

Алкасар де Севиля (на испански: Alcázares Reales de Sevilla) е кралският дворец в Севиля, Испания. Обявен е за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Първоначално Алкасар де Севиля е крепост, построена от маврите, която впоследствие претърпява няколко разширения. Първият Алкасар, наречен Al-Muwarak е построен при династията на Алмохадите. По-голямата част от съвременния дворцов комплекс е построена върху развалините на арабската крепост от крал Педро I Кастилски. Началният етап от строителството на Алкасар де Севиля се отнася към 1364 г. При строежа на Алкасар де Севиля Педро I използва мориски работници, които да построят двореца в ислямски ахитектурен стил. Така Алкасар де Севиля е един от образците на архитектурния стил Мудехар. По-късните испански крале добавят нещо от себе си към архитектурния комплекс. Така добавените при управлението на Карл V готически елементи контрастират на преобладаващия арабски архитектурен облик на Алкасар.

Повече от 700 години Алкасар де Севиля е испански кралски дворец. Дори и днес той се използва от испанското кралско семейство като негова официална резиденция в Севиля.

Части на комплекса

Вътрешният двор на девиците

Дворът на девиците.

Вътрешният двор на девиците (на испански: Patio de las Doncellas) дължи името си на едно предание, спорд което маврите получавали от християнските владетели на Иберия по 100 девици като годишен данък. Тази легенда е възникнала по време на испанската Реконкиста, но вероятно тя е родена от спомена за сексуалните насилия над християнски жени, извършвани при мавърските нападения над местното население.

Първият етаж от тази част на комплекса е построен от Педро I, който с някои надписи се представя като „султан“. В тази част на комплекса се намират няколко пищно украсени приемни зали. В центъра на Вътрешния двор на девиците се намира голям правоъгълен воден басейн с градини от двете му страни. Дълго време дворът е бил покрит с мрамор, а в центъра се е намирал фонтан. Изследвания обаче доказали, че оригиналният вид на вътрешния двор включвал водния басейн и градините и така това първично негово оформление е възстановено. Малко след това вътрешният двор отново е покрит с мрамор по поръчка на филмовия режисьор Ридли Скот. Той използва мраморния двор на Алкасар като декор, представляващ двора на Йерусалимския крал във филма Небесно царство. За втори път мраморната настилка е премахната след премиерата на филма.

Изграждането на допълнителен втори етаж на Вътрешния двор на девиците започва при Карл V. Този допълителен етаж е построен по проект на архитекта Луис де Вега в стила на Италианския ренесанс, но използва и декоративни елементи от стила Мудехар. Изграждането на втория етаж продължава от 1540 до 1572 г.

Баните на Доня Мария де Падиля

Баните на Доня Мария де Падила

Баните на Доня Мария де Падиля (на испански: Los Baños de Doña María de Padilla) представляват резервоар за дъждовна вода. Резервоарът носи името на Доня Мария де Падиля, любовница на Педро I Кастилски. След като се влюбил в нея, Педро I Жестокия убива мъжа ѝ. Тя обаче устоява на домогванията на краля; поляла лицето си с вряло олио, за да се обезобрази и да спре преследванията му и постъпила в манастир. В културата на Севиля Доня Мария де Падиля е почитана като символ на непорочността.

Други части на комплекса

• Търговската къща (Casa de Contratación), построена през 1503, за да регулира търговията с Новия свят.
• Patio de las Muñecas
• Patio de la Monteria
• Puerta del León
• Dormitorio de los Reyes Moros
• Залата на посланиците (Salón de Embajadores), построен през 1527 от Карл V.