Ан Брейсгърдъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ан Брейсгърдъл
английска театрална актриса през 17 - 18 век
Родена
1671 г.
Починала
ПогребанаУестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания
Ан Брейсгърдъл в Общомедия

Ан Брейсгърдъл (на английски: Anne Bracegirdle; * 1671 (вероятно) в Нортхамптъншър, Кралство Англия, † 12 септември 1748 в Лондон, Кралство Великобритания) е известна английска театрална актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на Джустиниан Брейсгърдъл и на съпругата му Марта Фърнис. Кръстена е в Нортхамптън на 15 ноември 1671 г., въпреки че на надгробния ѝ паметник се казва, че е починала на 85-годишна възраст (предполагайки, че е родена около 1663 г.).[1] Вероятно е отгледана от актьорите Томас и Мери Бетъртън от най-ранна детска възраст,[2][3] Предполага се, че тя е „малкото момиче“, споменато на няколко пъти преди 1688 г. на афишите на Компанията на херцога, където Томас Бетъртън е голяма звезда. Поради тази причина в лондонския джентълменски клуб „Гарик“ стигат до извода, че тя е родена през 1673 г.[4]

Името ѝ се появява за първи път в сметките на Лорд-камерхера през 1688 г. като член на Обединената компания (в която се влива Компанията на херцога). Някои от ролите ѝ през следващите години са известни благодарение на оцелелите списъци с имената на актьорите. Тя играе Сермения в пиесата на Афра Бен The Widow Ranter през 1689 г., където е в мъжки дрехи (бричове). Тя често се връща към този тип роли (т. нар. „бричови роли“). Към 1690 г. играе ролите на лейди Ан в пиесата на Уилям ШекспирРичард III“ и е Дездемона в пиесата му „Отело“. Изпълнява много от главните женски роли в пиесите на Уилям Конгрив. Скоро става един от важните членове на компанията и любимка на публиката, което е видно в честотата, с която изнася пролози и епилози.

През 1694 г. талантът на актрисата достига своя зенит и е напълно признат. Драматургът Уилям Конгрив, наред с други, пише роли за нея. Тя често играе комичната роля в трагикомичен тандем с актрисата Елизабет Бари. Брейсгърдъл е в противовес на страданията и пасивността на героините на Бари и играе ролите на млади жени – жизнени, решителни, независими и инициативни, като така отговаря на очакванията на обществеността, която харесва бързите поредици от комични и трагични сцени.

През 1695 г. Обединената компания (United Company) е разкъсвана от разногласия между ръководството и актьорите, а главните актьори я изоставят и сформират собствена компания (Трупата на Бетъртън) под ръководството на Томас Бетъртън, Елизабет Бари и Ан Брейсгърдъл. Актрисата играе ролята на Анджелика, когато новата компания прави първия си спектакъл с премиерата на Love For Love на Уилям Конгрив, който е най-големият ѝ успех през 1690-те. Конгрив пише ролята в съответствие с таланта и сценичното присъствието на Брейсгърдъл, както прави отново пет години по-късно с една от най-известните женски роли в британския репертоар – тази на Миламант в The Way of the World.

През 1705 г. Брейсгърдъл играе в трагедията на Никълъс Роу „Одисей“.

След 1705 г. тя намира сериозна конкуренция в лицето на Ан Олдфийлд. Тъй като става явно, че публиката предпочита нейната съперница, Брейсгърдъл напуска сцената, като прави само една повторна появява на бенефиса на Томас Бетъртън през 1709 г.[3] Води скромен живот, но слухът неизбежно свързва името ѝ с това на Конгрив, който ѝ оставя наследство след смъртта си през 1729 г.

Разказът на Сибър[редактиране | редактиране на кода]

Английският театрален актьор и мениджър Коли Сибър описва Брейсгърдъл в своята автобиография, така както се появява през 1690 г., когато той за първи път се присъединява към компанията Друри Лейн в Лондон:

Тя нямаше по-голяма претенция към красотата от тази, към която най-желаната брюнетка можеше да претендира. Но нейната младост и жизнен външен вид хвърляха такъв блясък на здраве и веселие, че на сцената малцината, които не я бяха отминали, можеха да я гледат без желание. Даже беше на мода сред веселяците и младите да изпитват предпочитание или към слабост към г-жа Брейсгърдъл... Във всички главни роли, в които играеше, Желаната бе толкова доминираща, че нито един съдия не можеше да бъде достатъчно хладен, за да прецени поради какво друго особено превъзходство тя стана прелестна.

Сибър е поразен от нея. Той описва своята най-голяма, никога неосъществена актьорска амбиция като нов и незабележим служител на компанията „да играе любовник на г-жа Брейсгърдъл". През 1692 г. увлечението по актрисата на капитан Ричард Хил и на актьора Уилям Монфор води до трагедия: ревнивият Хил и банда, водена от скандалния лорд Моън, се опитват да отвлекат Ан и убиват на улицата Монфор – неин предполагаем любовник. Хил бяга от правосъдието, а Моън е изправен пред съда и оправдан. Говори се, че публичността подпомага кариерата на Брейсгърдъл и през 1702 г. тя все още е наричана „прославената девица“.[4]

Актрисата отправя молба да бъде погребана в Уестминстърското абатство, която е изпълнена.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Ан беше кръстена, вероятно като дете, в Сейнт Жилс, Нортхемптън, на 15 ноември 1671 г. и когато почина през 1748 г.беше по-скоро на 77 г. отколкото на 85, както е записано на гроба ѝ в Уестминстърското абатство." J. Milling, "Bracegirdle, Anne (bap. 1671, d. 1748)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004; online ed., Sept 2010. Посетено на 18 юли 2021 г.
  2. J. Milling, "Bracegirdle, Anne (bap. 1671, d. 1748)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004; online edn, Sept 2010 accessed 1 June 2012
  3. а б Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Bracegirdle, Anne" . Encyclopædia Britannica. 4 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 358, Посетено на 18 юли 2021 г.
  4. а б в CollectionsOnline | Name // garrick.ssl.co.uk. Посетен на 18 юли 2021. (на английски)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Cibber, Colley (first published 1740, ed. Robert Lowe, 1889). An Apology for the Life of Colley Cibber, vol.1 Архив на оригинала от 2011-01-11 в Wayback Machine., vol 2 Архив на оригинала от 2011-01-11 в Wayback Machine.. London.
  • Chisholm, Hugh, ed. (1911), “Bracegirdle, Anne“. Encyclopedia Britannica 4 (11th ed.). Cambridge University Press, pp. 358 – 359. Цитира:
    • John Genest, History of the Stage
    • Colley Gibber, Apology (edited by Bellchambers)
    • Egerton, Life of Anne Oldfield
    • John_Downes, Roscius Anglicanus
  • Highfill, Philip Jr, Burnim, Kalman A., and Langhans, Edward (1973–93). Biographical Dictionary of Actors, Actresses, Musicians, Dancers, Managers and Other Stage Personnel in London, 1660–1800. 16 volumes. Carbondale, Illinois: Southern Illinois University Press.
  • Howe, Elizabeth (1992). The First English Actresses: Women and Drama 1660–1700. Cambridge: Cambridge University Press.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anne Bracegirdle“ и страницата „Anne Bracegirdle“ в Уикипедия на английски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.