Антимово (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Антимово (Област Видин))
Тази статия е за селото в Област Видин. За другото българско село с това име вижте Антимово (Област Силистра).

Антимово
Общи данни
Население484 души[1] (15 март 2024 г.)
40,5 души/km²
Землище11.962 km²
Надм. височина40 m
Пощ. код3776
Тел. код09354
МПС кодВН
ЕКАТТЕ00919
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Кметство
   кмет
Антимово
Светослав Флоров
(БСП, ЗСАС)

Антѝмово е село в Северозападна България. То се намира в Община Видин, област Видин. До 14 август 1934 г. се е наричало Шеф.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на по-малко от 2 километра от река Дунав. На брега на реката точно срещу селото е табелата 796 км където именно е разположен Дунав мост 2 или още известен като Мост „Нова Европа“. На същото място се намират останките на къмпинг Дунав, известен и посещаван в миналото от унгарци, германци (от ГДР) и др. и предпочитано място за развлечение на много видинчани и хора от съседните селища.

По пътя от брега към селото отдясно се изгражда площадката и вероятно логистичен център за бъдещото мащабно строителство.

Мост „Нова Европа“

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 г. селото се казва Шеф. За известно време Антимово и Кутово са обединени под името Златен рог (село).

Църквата „Свети Георги“ е дело на майстор Христо Македонеца, вероятно Христо Каратодоров от Росоки.[2]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Червено знаме“. През 1950 – 1951 година 3 семейства (14 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. През април юли 1952 година четирима бивши николапетковисти, начело със селския свещеник, са осъдени в показен процес на 8 до 20 години затвор.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • Население по официалните преброявания в България.[4]
1934 г. 1946 г. 1956 г. 1965 г. 1975 г. 1985 г. 1992 г. 2001 г. 2011 г. 2021 г.
1424 1503 1476 1037 793 556 466
  • Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011 г.
българска турска ромска друга не се самоопределя
532 0 4 9 3
  • Степен на завършено образование към 1 февруари 2011 г.
Общо Висше Средно Основно Начално Незавършено начално Никога не посещавали училище Деца до 7 г.
543 29 240 193 55 22 ? ?

? – Данните са анонимизирани в съответствие с чл. 25 от Закона за статистиката.

  • Население по възрастови групи към 7 септември 2021 г.
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
466 7 10 8 16 9 17 16 20 27 20 23 39 38 53 68 48 32 15

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В края не селото (в пределите на обединеното с. Златен рог) има кино, което е в лошо състояние и не работи. Точно до киното се намира стадион Кутово. В селото има три магазина и три бара. Преди много години в Антимово е имало училище, в началото на селото има и ресторант който е изоставен, прилича на голяма шатра. Селският площад преди бил много по-голям и просторен и събирал всяка неделя и по големите празници населението и гостите на Антимово. Сега е облагороден, с люлки, нова трибуна, но поради обезлюдаването в Северозападна България няма оживление както в минали времена. Въпреки това, Антимовската духова музика е една от най-добрите и търсени в Северозападна България.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 45.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 124, 205, 239.
  4. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ