Белослав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белослав
Гара Белослав
Гара Белослав
Общи данни
Население7459 души[1] (15 март 2024 г.)
194 души/km²
Землище38,37 km²
Надм. височина74 m
Пощ. код9178
Тел. код05112
МПС кодВ
ЕКАТТЕ03719
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Белослав
Деян Иванов
(ГЕРБ; 2015)
Белослав в Общомедия

Белосла̀в е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Варна, Девня и Провадия. Градът е административен център на община Белослав. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 7513 души по настоящ адрес и 7773 души по постоянен адрес.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Белослав се намира на 19 km западно от Варна. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – Девня. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира Авренското плато, на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) „Кръста“. Височината „Добрева чука“ е западната преграда на квартал „Акациите“, който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Градът е застроен при надморска височина 3 – 70 m и заема площ от 1984 дка. Почти толкова – 1914 дка заема промишлената зона – предимно бившите стъкларски завод и сгради на „Транстрой“.

Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на Белославското и Варненското езеро, като граничи със землищата на общините Варна, Аврен, Девня. Географският релеф е хълмисто-равнинен. Надморската височина на общинската територия е 0 – 300 m. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост. Гара Белослав е част от жп линията СофияВарна, минаваща през северната част на града.

Съставните селища към община Белослав са: село Езерово, село Страшимирово и село Разделна.

История[редактиране | редактиране на кода]

При почистване на дъното на Белославското езеро са открити чирепи от глинени съдове, кости от животни, лигнитизирани дървени колове, по които находки се съди, че на това място е съществувало езерно наколно селище, каквито в македонските езера съществуват до V в. пр. Хр.

Според исторически данни, селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През 16 век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към 18 век от името е останало само Гебедже. По време на Руско-турската война през 1877 г. руски военнослужещи от 71-ви Белевски пехотен полк от състава на 14-и армейски корпус под командеането на Аполон Цимерман, освобождават селото и издигат възпоменателен кръст на една височина, при което сменят името на селото от Гебедже на Белево.[3] Селото е официално преименувано на Белево с вишочайши доклад №3662 от 7 април 1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20 октомври 1981 г. Празникът на града се чества на 26 октомври – Димитровден.[4]

Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки.

През 1921 г. с драгажен флот се прочиства каналът между Варненското и Гебедженското езера.[5] До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му.

През 1931 г. Атанас Иширков пише за идеята за плавателен канал с Черно море в сгодния терен, позволяващ постройка на фабрики около днешното Белославско взеро, тъй като сурови материали за фабрична обработка се намират достатъчно в пазарната област на Варна.[6] През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти („Соди Девня“ и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро с Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и биокатастрофа). Влизащите понякога делфини умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи.

Правен е ремонт на православния храм, построен през 1936 г. (преди това е имало стара черква на почти същото място). В града има читалище и 4 училища – в северната част – ПГ „Св. Димитър Солунски“ и ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, а от южната страна – НУ „Отец Пайсии“ и СУ „Св. св. Кирил и Методий“, които са претърпели основен ремонт.

През 1981 г. село Белослав е признато за град.[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]

Година на
преброяване
Численост
19342832
19463232
19565653
19657926
19758059
19858348
19927970
20018058
20117813
20216985

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 7813 100
Българи 6534 83,62
Турци 111 1,42
Цигани 55 0,70
Други 249 3,18
Не се самоопределят 138 1,76
Неотговорили 726 9,29

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

По брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, която има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ „Варна“, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви.

Близостта до голям административен и стопански център – град Варна, и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес.

Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят:

  • Производство на електроенергия – „ТЕЦ Варна“ АД
  • Кораборемонт – „МТГ-Варна“ АД
  • Воден транспорт – Ферибот (пътнически и за МПС)
  • „Фериботен комплекс“ АД, „Белфери“ ЕООД
  • Строителство – „Транстрой-Варна“ АД
  • Производство на стъкларски изделия – „Инхом“ ООД
  • Търговия с метални отпадъци – „Трансинс индъстри“ АД
  • Производство на оборудване за енергетиката – „Енергоремонт Варна“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Митко Стоянов – вицерепубликански шампион в MMA (смесени бойни изкуства) за юни 2010 г. – кат. 60 kg. През октомври 2010 г. става шампион на България кат. 65 kg, а през август 2011 г. печели титлата Балкански шампион в кат. 70 kg.
  • Джулия – поп фолк певица
  • Николай Николов – бивш републикански шампион по овчарски скок
  • Мадонетка (The queen of pop and dance)

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • Музейната експозиция „Сенки от миналото“, която се намира в Народно читалище „Съзнание“.
  • В бившия цех 4 на завода за производство на стъкло на фирма „Инхом“, специализирана в производството на ръчно духана стъклария, е направен Музей на стъклото. Посетителите се посрещат от технолог-консултант, който им показва съдовете от варовик, калцинирана сода и пясък – компонентите, които при топенето в пещ при температура от 1500 – 1800 °C се превръщат в стъклени изделия, които биват темперирани и дообработени. В цеха с пещите се прави и демонстрация на посетителите– изработват се три ръчно формовани стъклени изделия от работник.
  • Подводницата " Слава " превърната в музей до брега на Белослав.

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Читалището в Белослав е и сцена за театър. Там почти всяка година се прави художествена самодейност.

Белославският ферибот

Фериботи[редактиране | редактиране на кода]

Общината разполага с едноименен ферибот, пресичащ канала между Варненското и Белославското езера. Минава през 10-ина минути и побира поне 20 коли.

Други[редактиране | редактиране на кода]

На Гебедже е наречена улица в квартал „Лагера“ в София (Карта).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 5 септември 1891 год., стр. 3
  4. Община Белослав: историческа справка. // Официален сайт на община Белослав. Посетен на 05.06.2020.
  5. Българска земя: Месечно списание за стопанство и култура / Уред. П. Г. Зяпков – Год. 1, кн. 1 – 10 (1931/1932). - София; Придворна печ. : брой 3, 01 юни 1931, стр. 3
  6. БЪДЕЩЕТО НА ГРАД ВАРНА от Проф. А. Иширков, 1 юни 1931 г.
  7. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – Каталог, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 12 септември 2018 
  8. „Справка за населението на град Белослав, община Белослав, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-13. Посетен на 16 декември 2016.
  9. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 16 декември 2016. (на английски)
  10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 декември 2016. (на английски)