Беренгар II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Беренгар.

Беренгар II
крал на Италия
Роден
900 г.
Починал
6 юли 966 г. (66 г.)
Управление
Период950 – 961
Други титлимаркграф на Ивреа
Семейство
РодИврейска династия
БащаАдалберт I (Иврея)
Братя/сестриАнскар
СъпругаВила Тосканска
ДецаАдалберт II (Иврея)
Гвидо
Конрад от Ивреа
Розала Италианска
Беренгар II в Общомедия

Беренгар II от Ивреа (на италиански: Berengario II d'Ivrea, на английски: Berengar of Ivrea; * ок. 900, † 6 август 966) е крал на Италия от 950 до 961 г.

Произход и брак[редактиране | редактиране на кода]

Син е на маркграфа на Ивреа Адалберт I († 923) и на Гизела († 910/915), дъщеря на Беренгар I и по такъв начин е сред наследниците на Карл Велики. След баща си той е маркграф на Ивреа между 925 – 964 г.

Беренгар се жени през 930/931 г. за Вила Тосканска († сл. 963), дъщеря на маркграфа Бозон от Тоскана от рода Бозониди, и Вила, дъщеря на Рудолф I, крал на Бургундия (Велфи). Той реорганизира управлението на земите западно от река По.

Конфликт с Хуго I. Възкачване на престола[редактиране | редактиране на кода]

Беренгар се съпротивлява на крал Хуго I Арлски († 10 април 947) от Бозонидите, женен за Вила от Бургундия, вдовицата на Рудолф I и майка на жена му. През 940 г. трябва да избяга при Ото I в Източното франкско кралство.

През 945 г. той се връща обратно с малка войска и градовете и бароните на страната го поздравяват като освободител. През 946 г. крал Хуго I абдикира и дава трона на 18-годишния си син Лотар II, който умира внезапно през 950 г. Същата година Беренгар от Ивреа и синът му Адалберт II са избрани от лангобардите за крал на Италия.

Крал на Италия (950 – 961)[редактиране | редактиране на кода]

Беренгар се покланя на Ото I, Manuscriptum Mediolanense, ок. 1200

Когато Аделхайд, вдовицата на Лотар II, отказва да се омъжи за сина му Адалберт, Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца Гарда. Тя успява да избяга и моли Ото I за помощ. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта Сан Марино. Жени се за Аделхайд и сам се обявява без короноване за крал на лангобардите. Лотарингският херцог Конрад Червения, зет на Ото I, убеждава Беренгар да признае Ото I. След това Беренгар и синът му получават Кралство Италия като отстъпват Маркграфство Верона и Херцогство Фриули на Херцогство Бавария. По-късно той завоюва териториите си обратно.

През август 961 г. Ото I завладява Павия и сваля Беренгар, който бяга и се окупира в своята крепост San Leo на територията на Монтефелтро, където през 964 г. се предава. Ото I изпраща пленения в Бамберг, където той умира през 966 г. Съпругата му Вила отива в манастир, синовете му умират в изгнание.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Беренгар II се жени се през 930/931 за Вила Тосканска (* ок. 910; † сл. 963); те имат децата:

  • Адалберт II (932/936 – 30 април 972), крал на Италия (950 – 964), граф на Аоста
  • Гвидо (940 – 25 юни 965), маркграф на Ивреа 957 – 962
  • Конрад (ок. 938 – 998/1001), маркграф на Милано (957 – 961), маркграф на Ивреа (965), херцог на Сполето и Камерино; жена: ок. 958 Ришилда († сл. 989), дъщеря на Ардуин Глабер‎, маркграф на Торино
  • Гизела († сл. 965), монахиня
  • Герберга/Гилберга (ок. 945 – 986); омъжена до август 961 г. за Алерам († 991), маркграф на Лигурия и Пиемонт, сеньор Монферат от 954 (Алерамичи)
  • Розала (ок. 945 – 26 януари 1003); 1-ви мъж: ок. 968 Арнулф II (961/962 – 30 март 987), граф на Фландрия 965; 2-ри мъж: 1 април 988 (разв. 992) Роберт II Благочестиви (17 март 972 – 20 юли 1031, крал на Франция от 996 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]