Биариц
| Биариц Biarritz | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Биариц  Биариц | |
| Страна |  Франция |
|---|---|
| Регион | Нова Аквитания |
| Департамент | Пирене Атлантик |
| Площ | 11,66 km² |
| Население | 25 764 души (1 януари 2021 г.) |
| Пощенски код | 64200 |
| Официален сайт | www.biarritz.fr |
| Биариц в Общомедия | |
Биариц (на френски: Biarritz) е град на брега на Бискайския залив, в департамент Пирене Атлантик, Франция. Намира се в региона на Страната на баските, на 35 km от границата с Испания. Градът е луксозна морска туристическа дестинация, известна със своя хотел Отел дю Пале (построен за Евгения де Монтихо около 1855 г.), казината си до морето и сърфистката си култура. Населението му към 2017 г. е 25 404 души.[1]
В миналото, Биариц е бил малко рибарско село, което след 1854 г. става известна дестинация покрай Наполеон III и съпругата му, Евгения де Монтихо. Главен принос към разрастването му като зимна резиденция имат британците. Курортът е посещават от кралица Виктория, Едуард VII и Алфонсо XII. Така, Биариц започва да се нарича „кралицата на курортите и курорт на кралете“.[2]
Мекият климат на региона, разнообразието от плажове и гледки и луксозните туристически хотели в града продължава да привличат клиенти от цял свят, но ексклузивният образ на Биариц вече е променен. Туризмът е по-разнообразен – организират се фестивали и конференции и е изграден център за таласотерапия (използването на морска вода, водорасли и кал за терапевтични цели). Между пясъчните плажове на Гран Плаж и Кот де Баск има панорамен път. Плажовете са разделени от скалист нос. Градът е популярна дестинация за сърфисти и уиндсърфисти, които обикновено пристигат през юли за сърф фестивала. Фолклорът и традициите на баските в областта също са част от атракциите.[2]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| 1793 | 1821 | 1851 | 1876 | 1891 | 1901 | 1921 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 929 | 1082 | 2048 | 5507 | 9177 | 12 812 | 18 353 |
| 1931 | 1946 | 1962 | 1975 | 1982 | 1999 | 2012 |
| 22 955 | 22 022 | 25 231 | 27 595 | 26 598 | 30 055 | 25 330 |
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Биариц е океански. Това е един от най-влажните градове във Франция.
 Климатични данни за Биариц 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 23,4 | 28,9 | 29,7 | 32,1 | 34,8 | 39,2 | 39,8 | 40,6 | 37,0 | 32,2 | 27,8 | 25,1 | 40,6 |
| Средни максимални температури (°C) | 12,0 | 12,8 | 15,0 | 16,2 | 19,6 | 22,1 | 24,1 | 24,7 | 23,2 | 20,0 | 15,1 | 12,5 | 18,1 |
| Средни температури (°C) | 8,4 | 8,9 | 11,0 | 12,4 | 15,6 | 18,3 | 20,4 | 20,8 | 18,8 | 16,0 | 11,4 | 9,0 | 14,3 |
| Средни минимални температури (°C) | 4,8 | 5,0 | 7,0 | 8,5 | 11,6 | 14,6 | 16,7 | 17,0 | 14,5 | 11,9 | 7,7 | 5,5 | 10,4 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −12,7 | −11,5 | −7,2 | −1,3 | 3,3 | 5,3 | 9,2 | 8,6 | 5,3 | −0,6 | −5,7 | −8,9 | −12,7 |
| Средни месечни валежи (mm) | 128,8 | 111,5 | 103,5 | 129,7 | 113,9 | 87,8 | 69,3 | 98,4 | 119,6 | 152,1 | 185,9 | 150,4 | 1451 |
| Средно количество слънчеви часове | 100.2 | 114.1 | 164.4 | 169.4 | 193.7 | 203.3 | 209.0 | 206.8 | 192.8 | 141.7 | 103.8 | 88.3 | 1887 |
| Източник: Météo France,[3][4][5] Infoclimat[6] | |||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Populations légales 2017 − Commune de Biarritz (64122) | Insee
- ↑ а б Biarritz // Encyclopædia Britannica, 15 януари 2018. Посетен на 13 септември 2020.
- ↑ Données climatiques de la station de Biarritz // Meteo France. Архивиран от оригинала на 2020-02-20. Посетен на 28 декември 2015. (на френски)
- ↑ Climat Aquitaine // Meteo France. Архивиран от оригинала на 2019-05-20. Посетен на 28 декември 2015. (на френски)
- ↑ Biarritz–Pays–Basque (64) // Fiche Climatologique: Statistiques 1981 – 2010 et records. Meteo France. Архивиран от оригинала на 6 март 2018. Посетен на 6 март 2018. (на френски)
- ↑ Normes et records 1961 – 1990: Biarritz-Anglet (64) – altitude 69 m // Infoclimat. Посетен на 28 декември 2015. (на френски)
|
