Близнаци (област Варна)
За другото българско село вижте Близнаци (Област Шумен).
| Близнаци | |
  Близнаци  Близнаци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1010 души[1] (15 март 2024 г.) 19,4 души/km² |
| Землище | 52,043 km² |
| Надм. височина | 114 m |
| Пощ. код | 9132 |
| Тел. код | 05105 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 04426 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Аврен Емануил Манолов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Близнаци Димитър Димитров (независим) |
Близна̀ци е село в Североизточна България, община Аврен, област Варна. Старото му име е Панбуклу („Памучна градина“).
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Близнаци се намира на 3 – 4 км от брега на Черно море и на 4 – 5 км на север–северозапад от устието на река Камчия. Покрай Близнаци от запад минава главният път Варна – Бургас, по който на около 4 км северозападно е село Приселци, а на около 10 км на югозапад отвъд река Камчия е село Старо Оряхово. Застроено е в приблизително направление север – юг на около 3 км дължина, с ясно обособени северна и южна части, съответстващи на двете села, чрез чието сливане е създадено село Близнаци.
История[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото е открит късноантичен каменен реликварий [2] и се предполага, че може би там е имало и църква.[3]
Според изворите, през ноември 1888 г. в Петре (дн. Долен Близнак[4]) има епизоотично огнище на шарка по овцете, поради което Варненското градско-общинско управление временно не допуска в града добитък от селото[5]. През 1914 г. в селото функционира държавна жребцова станция под контрола на варненския окръжен ветеринарен лекар.[6]
В днешния си вид селото е създадено с Указ 582 на Народното събрание от 29 декември 1959 г. (ДВ, бр. 104 от 29 декември 1959 г.) при сливането на бившите села Горен Близнак[7] (сега северната част на село Близнаци) и Долен Близнак[8] (южната му част) в тогавашните община Приселци, Варненски окръг.
За село Близнаци намерили бележки на руски топографи в книжка, която излиза в Петербург през 1822 г. под название „Военнотопографско описание на крайбрежния път на Черно море“[9]. В нея с подробности са описани местностите около пътя, който води от Тулча до Цариград.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Основното училище „Васил Левски“ е открито на 1 ноември 1884 г. Пръв учител е бил Никола Василев.
Народното читалище „П. Р. Славейков“ е основано през 1928 г. Първи председател е Ангел Павлов Георгиев.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 768 | 100.00 |
| Българи | 706 | 91.92 |
| Турци | 15 | 1.95 |
| Цигани | 7 | 0.91 |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Не отговорили | 23 | 2.99 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Православният храм „Свети Архангел Михаил“, намиращ се в северната част на селото (бившето село Горен Близнак), е действащ от 25 май 1902 г.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На около 2,5 км югоизточно от село Близнаци на брега на Черно море има плаж, до който от селото се отива по черен път.
Южно от Близнаци, на северния бряг на река Камчия при устието ѝ се намира курортният комплекс Камчия, до който от селото води асфалтов път. В долното течение на реката се намират защитената местност „Ло̀нгоза“ и резерватът Камчия.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 24 май всяка година се организира събор.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ РЕЛИКВА̀РИЙ м. Спец. – Ковчеже за съхраняване на мощи на светец. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4.
- ↑ НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ 1878-1944
- ↑ Варненски общински вестник, бр. 3, 24 ноември 1888, стр.1
- ↑ Варненски окръжен вестник - дигитално копие - 01 април1914, No. 7=8, 12 стр.
- ↑ До 1934 г. – с. Яйла. Преименувано с министерска заповед 2820, обнародвана на 14 август 1934 г.
- ↑ До 1934 г. – с. Петре. Преименувано с министерска заповед 2820, обнародвана на 14 август 1934 г.
- ↑ Военно-топографическое описание береговой дороги Чернаго моря
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2016. (на английски)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Н. Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; 1989 г., стр. 77 и 100.
| |||||||||
