Борис Делчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Делчев
български литературен критик и историк
Роден
Борис Делчев Стойчев
Починал
6 април 1987 г. (77 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика

Борис Делчев Стойчев е български литературен критик и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 януари 1910 г. в Пазарджик. Основно и средно образование получава в родния си град. Завършва право в Софийския университет (1933), следва история на изкуството в Екол дьо Лувр, Париж (1939).

До 1944 г. работи като адвокат в Пазарджик и София[1][2]. Член на РМС (1923) и на Българската комунистическа партия (1930). Участва в литературен кръжок „Христо Смирненски“ (1934 – 1935). За проявена политическа дейност е преследван и интерниран 2 пъти – в Несебър (1938) и в село Бабек, Пловдивско (1941 – 1942).[1][2]

През 1944 – 1945 г. е сътрудник на ЦК на БКП, отдел „Агитация и пропаганда“. Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1944 – 1949). Културен аташе в Париж (1949 – 1952). Началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1953 – 1956) Георги Дамянов. Главен редактор, по-късно редактор на издателство „Български писател“ (1956 – 1970).[1][2]

Първата му публикация е „За някои основни грешки в нашата белетристика“ („РЛФ“, бр. 148, 26 ноември 1933) – по повод книгата на Кръстьо Белев „Смяна на знамената“. Сътрудничи на „РЛФ“, „Кормило“, „Светлоструй“, „Заря“, „Литературен глас“, „Час“, „Нова камбана“, „Философски преглед“, а след 9 септември 1944 г. – в много периодични издания[1][2].

Член на Съюза на българските писатели. Заслужил деятел на културата (1965)[2]. Умира в София на 6 април 1987 г.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Литературни въпроси. Есета и критика“ (1941)
  • „По неравен път. Съвременни литературни въпроси“ (1946)
  • „Български революционни поети“ (1945, 1947)
  • „Франция – окупирана и не“ (1953)
  • „Мъките на реалиста. Литературни въпроси“ (1954)
  • „Двата образа на съвременната френска литература“ (1955)
  • „Зад шест морета. Хроника на едно пътуване“ (1956)
  • „С любов и ненавист. Литературни въпроси“ (1958)
  • „Родени между две войни. Литературни очерци“ (1963)
  • „Познавах тези хора. Мемоарни очерци“ (1970)
  • „Избрани статии“ (1970)
  • „В късни часове. Миниатюри, фрагменти, профили“, книга 1 – 2 (1976, 1982, 1985)
  • „Избрани произведения“, в 2 тома (1980)
  • „Христо Ботев. Опит за психография“ (1981, 1986)
  • „Дневник“ (1995)
  • „В късни часове“ (2009)
За него
  • „Книга за Борис Делчев“. София, 1997.
  • Иван Сарандев, „Хроника на едно приятелство: Срещи и разговори с Борис Делчев“. Пловдив: Хермес, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Иван Сарандев, „Делчев, Борис“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 102 – 103
  2. а б в г д е Борис Делчев в Литературен свят

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]