Борис Иванов (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Иванов
български художник
Роден
Починал
1993 г. (88 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
Стилживопис, плакат
АкадемияХудожествена академия

Борис Иванов Николов е български художник, живописец, плакатист и сценограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Иванов е роден на 2 юли 1904 в София. През 1927 започва да учи живопис в Художествената академия при проф. Цено Тодоров, а след това се прехвърля и завършва декоративно изкуство при проф. Стефан Баджов.[1]

Освен като художник, работи и като учител в София. Пише статии в печата, публикува каталози на художниците Бенчо Обрешков (1964) и Кирил Петров (1966). Работи като плакатист.

Той е един от основателите и активни членове на Дружеството на новите художници.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Борис Иванов рисува женски тела, портрети и натюрморти, създава също и социални картини, в които сюжетът измества живописното чувство.

Той въздейства чрез колорита, цветът става основно изразно средство в неговото изкуство.

В началото рисува картини за селския живот:

  • „Жътварка“
  • „Хлябът“ – и двете изчезнали през 80-те години.

От този период е запазена

  • „Почиващи работници“, 1929 – 30 г.

След Септемврийското въстание рисува произведения за погрома:

  • „Могила“
  • „След разстрел“, 1931 г.

Създава много женски портрети -

  • „Жена ми с шапка“, 1936 г.
  • „Портрет на жена ми“, 1936 г., НХГ.

Характерни картини с експресивен рисунък и жизнерадостни багри -

  • „Манифестация“, 1958 г.
  • „Градина в Павлово“.

Участва в много изложби в страната, а също в Париж, Мюнхен, Будапеща, Ню Йорк, Пекин и др.

През 1975 г. прави юбилейна изложба в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]