Боровица (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Боровица.

Боровица
Сградата на кметството
Сградата на кметството
Общи данни
Население90 души[1] (15 март 2024 г.)
3,85 души/km²
Землище23,533 km²
Надм. височина257 m
Пощ. код3955
Тел. код0936
МПС кодВН
ЕКАТТЕ05582
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Белоградчик
Боян Минков
(БСП за България; 2023)
Боровица в Общомедия

Боровѝца е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, област Видин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името Боровица е получено от т. нар. Боров камък – име на скала, която се извисява над селото. На върха на скалата е имало огромен вековен бор, който е бил унищожен от пожар. Древното селище се е намирало до камъка, за да може населението да се крие в гората при евентуално нападение от турските поробители. След Освобождението то се е преместило постепенно до река Лом и покрай пътя за град Белоградчик. Населението в миналото се е занимавало със земеделие, животновъдство и пчеларство. На няколко километра от селото е имало военен римски лагер – Фалкон, днешното село Фалковец. В покрайнините на Боровица е имало римска вилна зона, покрай която е минавал път, който е свързвал Северозападна България с Адриатика.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Боровица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християни

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Сграда в село Боровица

Единствената останка от старото село е църква, построена през 1866 г., разположена на 2,5 км от селото в посока запад. Стенописите, иконите и дървеният олтар са запазени. Високата камбанария се извисява над живописна долина сред скалите и горите. В района на църквата има сграда, която е била ползвана за училище. В скалната група има останки от килийно училище.

В близост до селото се намират скалата Боров камък и пещера Неприветливата. На около 500 метра от селото се намира водопад Бобока. В двора на бившето училище се строи параклис. В скалите, които образуват една от групите на Белоградчишките скали, има останки от древно-римска крепост.

В покрайнините на селото се намират плодородни лозя, от които се прави най-хубавото вино в този край.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на 1 май.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни ястия за събора са домашно овче кисело мляко, баница и печено агне.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]