Бохеми

Бохеми
	Бохеми
	Представяне на „Бохеми“ в Чикаго
Композитор	Джакомо Пучини
Либретист	Луиджи Илика; Джузепе Джакоза
Основа	„Сцени из живота на бохемите“ от Анри Мюрже
Премиера	1 февруари 1896 г.
	Бохеми в Общомедия

„Бохеми“ (на италиански: La bohème) е опера в 4 действия, 4 картини, от Джакомо Пучини по италианското либрето на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза. Либретото се базира на новелата на Анри Мюрже „Сцени из живота на бохемите“ (на френски: „Scènes de la vie de bohème“).

Световната премиера на операта е на 1 февруари 1896 г. в Торино, Театро Реджио (сега – Театро Реджио ди Торино). Диригент е Артуро Тосканини и оттогава „Бохеми“ става част от стандартния италиански оперен репертоар и една от най-често поставяните опери. През 1946 г., 50 години след премиерата ѝ, Тосканини дирижира представление за радиото със Симфоничен оркестър на NBC. Това е единственият запис на опера на Пучини с диригента, водил премиерния спектакъл.

История на създаването на операта[редактиране | редактиране на кода]

Пучини планира написването на опери по творби на Шекспир, Чарлз Дикенс, Виктор Юго, Ростан, Голдони, Д’Анунцио, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Максим Горки, Метерлинк, Киплинг и много други, но се спира на сюжета на „Сцени из живота на бохемите“ от френския писател Анри Мюрже (1822 – 1861) и възлага на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза написването на либретото. Композиторът се е уверил, че добрият текст е половината от успеха на операта и след не особено добре приетите му две предходни опери, сега внимателно подбира сюжета и либретистите.^[1]

История на либретото[редактиране | редактиране на кода]

Както е посочено на титулната страница на либретото, то се базира на новелите на Анри Мюрже „Сцени из живота на бохемите“, но не на всички тях, тъй като те са с различно съдържание, без да има връзка помежду им. Както в пиесата на Мюрже и Теодор Барие от 1849 г., оперното либрето е фокусирано върху връзката на Родолфо с Мими, завършваща с нейната смърт. Също както е в пиесата, Мими е сборен образ от 2 героини в новелите – Мими и Франсин.

По-голямата част от текста на либретото се основава на новелите на Мюрже, но основната фабула във втория и третия акт е замисъл на либретистите, с няколко препратки към Мюрже. Основната част на първи и четвърти акт следва различни епизоди от новелите. Финалните сцени на тези два акта – с Родолфо и Мими – са идентични в операта на Пучини и пиесата на Мюрже и Барие. Историята на тяхното запознанство почти дословно следва 18 глава на новелите, като двамата влюбени не са изцяло Родолфо и Мими, а Жак и Франсин. Сцената със смъртта на Мими в операта е от различни глави, някои описващи смъртта на Франсин, други – на Мими.

Публикуваното либрето съдържа бележки от либретистите относно адаптацията им. Без пряко да се споменава пиесата, те защитават комбинирането на Франсин и Мими в един характер: „Кой не може да открие в деликатния профил на Франсин и Мими една жена?“ („Chi puo non confondere nel delicato profilo di una sola donna quelli di Mimì e di Francine?“). През времето новелите били публично притежание, Мюрже умира без наследници, но авторските права за пиесата и до днес се контролират от наследниците на Барие.

Произход на заглавието[редактиране | редактиране на кода]

До XVI век с думата бохеми във Франция са наричани циганите, заради погрешното вярване, че те са дошли от Бохемия. Както циганите успяват да се асоциират с по-цивилизования начин на живот, така и названието им започва да придобива малко по-друго знаение с годините. През XIX век с определението „Бохеми“ започват да се отъждествяват младите интелектуалци-бунтари от Латинския квартал на Париж. Това било парижки жаргон, който Анри Мюрже използва в заглавието на историите си, станали база за оперни либрета. Славата на новелите на Мюрже популяризират жаргонния термин във френския език, внасят го и в други езици – както в българския, където думата има подобно значение.

Думата бохеми обозначава мястото, където живеят бохемите и се трансформира в „Бохемия“. Когато се отнася за географския регион, предпочитан правопис е френският – Bohême, с характерното ударение циркумфлекс (circumflex). Мюрже допринася в заместването на това ударение с аксан грав (accent grave) и думата става bohème, като уточнява характера на концепцията за Бохемата, за която пише: „Бохемата е етап в артистичния живот, предшестващ Академията, Болницата или Моргата“ („La Bohème, c'est le stage de la vie artistique; c'est la préface de l'Académie, de l'Hôtel-Dieu ou de la Morgue.“).

Макар че операта на Пучини е италианска, тя носи френско заглавие – съкратено от това на произведението на Мюрже и станало просто La bohème. Литературно, преводът на това заглавие би трябвало да е „Бохемия“, но артистичното значение на тази дума, т.е. на български – „бохема“, а не географското. Например Майкъл Бейлф има опера на име „The Bohemian Girl“ – „Момичето от Бохемия“, или познатата на български „Циганката“, а не „Бохемката“ (bohémienne).

История на представленията[редактиране | редактиране на кода]

Световната премиера на „Бохеми“ е на 1 февруари 1896 г. в Торни, Театро Реджио, с диригент Артуро Тосканини. Операта бързо става популярна в цяла Италия и скоро е поставена театър Сан Карло в Неапол (14 март 1896 г., с Елиза Петри като Мюзета и Антонио Маджини-Колети като Марчело), Театро Комунале, Болоня (4 ноември 1896 г., с Амелия Зеделмайер – Мюзета, Умберто Бедуски – Родолфо), Татро Констанци – Оперен театър, Рим (17 ноември 1896 г., Мими – Мария Стуарда Завели, Родолфо – Енрико Джанини-Грифони), Ла Скала (15 март 1897, с Анджелика Пандолфини като Мими и Фернандо Де Лучия като Родолфо), Ла Фениче (26 декември 1897 г., Мими – Емилия Мерола, Родолфо – Джовани Апостолу/Франко Манучи), Театро Реджио ди Парма (29 януари 1898 г., със Саломеа Крушениски (Саломия Крюшелницка) като Мими и Пиетро Ферари като Родолфо) и в Театро Доницети, Бергамо (21 август 1898 г., като Емилия Корси пее Мими, а Джовани Апостолу – Родолфо).

„Бохеми“ печели безкрайна световна популярност в началото на XX век и само парижката Опера-Комик я представя 100 пъти през 1903 г.
Белгийската премиера е в Театър Ла Моне, Брюксел, на 25 октомври 1900 г., по френския превод на Ферие, като Мими се играе от Мари Тиери, а Родолфо – от Леон Давид, диригент е Филип Флон.
Метрополитън опера представя операта за пръв път на 26 декември 1900 г. с Нели Мелба като Мими и Алберт Салеца като Родолфо. Диригент е Луиджи Манчинели.

В Бразилия операта е поставена в Театро Амасонас, Манаос на 2 юли 1901 г. с Елвира Миоти като Мими и Микеле Зиджалди като Родолфо.

В Монако „Бохеми“ е поставена на 1 февруари 1902 г. в операта на Монте Карло, с Нели Мелба като Мими и Енрико Карузо като Родолфо и Алексис Бойер като Марчело.
В Австрия – на 25 ноември 1903 г., във виенската Щатсопер, със Зелма Курц като Мими и Фриц Шрьодер като Родолфо, под диригентството на Густав Малер.
В Швеция – на 19 май 1905 г. в Кралския драматичен театър в Стокхолм, представена от Кралската опера на Швеция с Мария Лабиа като Мими.

В България „Бохеми“ е изпълнена за пръв път през 1922 г. от Софийската народна опера под диригентската палка на Маестро Георги Атанасов.

Тъй като операта е в постоянния репертоар на оперните театри, през годините са се утвърдили много сценични двойки, триумфиращи в ролите на Родолфо и Мими. В началото на XX век това са Енрико Карузо и Нели Мелба, по-късно, в средата на века и почти по едно и също време – Джуси Бьорлинг с Рената Тебалди или Виктория де лос Анджелес; и Джузепе ди Стефано и Мария Калас. От средата на 1960-те до края на 1980-те това са Лучано Павароти и Мирела Френи, през 1990-те години – Роберто Аланя и Анджела Георгиу, а двойката от първите години на новото столетие е Роландо Вилацон и Анна Нетребко.

С „Бохеми“ започват кариерите на много велики оперни артисти. Операта е подходяща за старт на професионалната реализация, тъй като обрисуваните характери са на младежи – безгрижни студенти.

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

Роля	Партия	Екип на световната премиера – 1 февруари 1896 (диригент – Артуро Тосканини)
Родолфо, поет	тенор	Еван Джорджа
Мими, шивачка	сопран	Чезира Ферани
Марчело, художник	баритон	Тиесте Вилмад
Колин, философ	бас	Микеле
Шонар, музикант	баритон	Антонио Пини-Корси
Мюзета, певица	сопран	Камила Пацини
Беноа, хазяин на момчетата	бас	Алесандо Полонини
Алсиндоро, общински съветник	бас	Алесандо Полонини
Парпиньол, продавач на играчки	тенор	Данте Дзуки
Митнически сержант	бас	Феличе Фоли
Студенти, граждани, продавачи, войници, гризетки, келнери