Брана Црънчевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брана Црънчевич
сръбски писател

Роден
Ковачица / Рума, Войводина, Югославия
Починал
14 април 2011 г. (78 г.)
Войводина, Сърбия
ПогребанБелград, Сърбия

Учил въвФилософски факултет на Белградския университет
ПартияСръбска радикална партия
Сръбска прогресивна партия
Семейство

Уебсайт
Брана Црънчевич в Общомедия

Бранислав (Брана) Црънчевич (Бранислав (Брана) Црнчевић / Branislav (Brana) Crnčević) е сръбски писател, поет, драматург, публицист и афористик.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1933 г. в с. Ковачица, Южнобанатски окръг, Войводина. Според някои източници е роден през 1935 в Рума, Войводина.

Произведенията на Брана Црънчевич принадлежат към най-различни жанрове. Писал е за деца: Босоногия и небето (Босоноги и небо) (1963) и Мравка с добро сърце (Мрав добра срца) (1984). Публикувал е книгата с афоризми: Пиши както мълчиш (Пиши као што ћутиш) (1966), претърпяла няколко издания в Германия под заглавие Staatexamen, както и няколко книги със сатирична проза: Емигрантът и играта (Емигрант и игра) (1981), Дневникът на един... (Дневник једног...) (1971), Сънища без тълкувания (Снови без тумачења) (1985), Сръбски работи (Српска посла) (1990), Сръбски и хърватски работи (Српска и хрватска посла) (1993).

Книгата Дневникът на един... става причина авторът да изгуби работата си в сатиричния вестник Йеж. Тя съдържа сатирични записки и разкази и е публикувана в няколко издания, като в изданието от 1987 са публикувани два нови раздела: Дневникът на активиста (Дневник активисте) (фейлетони, публикувани в списание Дуга) и Моята емиграция (Моја емиграција), където споделя впечатленията си от пътуването си из Канада и САЩ и срещите със сръбските емигранти там.

Брана Црънчевич издава и поезия: Дунаво (1967) и Сибири (1983). Написал е и няколко телевизионни драми: Обувчици от крокодилска кожа (Ципелице од крокодилске коже) (1963), Нейният първи чай (Њен први чај), Момичето с трима бащи (Девојка са три оца) (1965), Петата посока на света (Пета страна света) (1978), както и хумористичната серия от десет епизода под общо заглавие Занаяти (Занати) (в периода 1967-1971).

Пиесата му Кафененце, съдебна зала, лудница (Кафаница, судница, лудница) (1965) е играна почти 200 пъти в белградския театър Ателие 212, докато Сребърни свещници (Сребрни свећњаци) била свалена от сцената след второто представление, по настояване на партийната организация на Ателие 212.

Брана Црънчевич е обявяван за националист и антикомунист още в бивша Югославия, поради което бива изгонен от работа от телевизията, както и по-късно от редакцията на Йеж. Самият той обаче казва за сърбите: „Ако бъда отхвърлен, сърбите ще ме отхвърлят най-далече, ако бъда унизен, сърбите ще ме унизят най-силно“ (Дневник једног..., Белград, 1987, стр. 10, Србија у дневнику). В драматичните събития в разпадаща се Югославия, а и след това, Брана Црънчевич отново е обвиняван в национализъм. На процеса срещу Слободан Милошевич пред Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия в Хага дори един свидетел на обвинението споменава името на Брана Црънчевич сред замесени в контрабанда с оръжие. А известният сръбски публицист Петар Лукович твърди, че през февруари 1994 г. по телевизия Политика Брана Црънчевич бил казал, че „сърбите нямат военнопрестъпници“.[1]

Црънчевич е сръбски националист.[2]

Кратка библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Босоногия и небето (Босоноги и небо) (1963)
  • Обувчици от крокодилска кожа (Ципелице од крокодилске коже) (1963)
  • Момичето с трима бащи (Девојка са три оца) (1965)
  • Кафененце, съдебна зала, лудница (Кафаница, судница, лудница) (1965)
  • Пиши както мълчиш (Пиши као што ћутиш) (1966)
  • Дунаво (Дунаво) (1967)
  • Дневникът на един... (Дневник једног...) (1971)
  • Петата посока на света (Пета страна света) (1978)
  • Емигрантът и играта (Емигрант и игра) (1981)
  • Сибири (Сибири) (1983)
  • Мравка с добро сърце (Мрав добра срца) (1984).
  • Сънища без тълкувания (Снови без тумачења) (1985)
  • Сръбски работи (Српска посла) (1990)
  • Сръбски и хърватски работи (Српска и хрватска посла) (1993)
  • Черен дявол, червена опашка (Црни ђаво, црвени реп) 1-2 т. (1997)
  • Защитница на изкуството и други разкази (Заштитница уметности и друге приповетке) (2003)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]