Брезе (Софийска област)
За другото българско село вижте Брезе (Смолянска област).
| Брезе | |
  Брезе  Брезе | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 188 души[1] (15 март 2024 г.) 4,41 души/km² |
| Землище | 42,668 km² |
| Надм. височина | 860 m |
| Пощ. код | 2278 |
| Тел. код | 07163 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 06272 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Своге Емил Иванов (Движение „Напред, България“; 2015) |
Брезе е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Брезе се намира в планински район, в западната част на Стара Планина. Асфалтов път го свързва със село Искрец. До другите му две съседни села Бракьовци и Зимевица от селото се достига посредством черен път, достъпен предимно за джипове и камиони.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основано от преселници от софийското село Бояна в началото на османското владичество, Брезе първоначално представлява едва няколко къщи, намиращи се в местността „Белинов кръст“. И до днес там могат да се открият останки от старите зидове, а също и кръст, издълбан в голям камък – свещеното място, около което се образувало първоначалното селище.
Заради географското си разположение навътре в планината, селото остава добре защитено и османското присъствие там е минимално. Брезе се разраства, а основният поминък на хората е животновъдството и земеделието. От XI-XIII век датират останките на опожарен от турците манастир, днес обозначен с паметна плоча.
Според историите, които битуват сред по-старите жители, в района на Брезе се подвизавала хайдутска дружина. Доказателство за това са и няколкото намерени малки съкровища и преданията за още такива.
След Освобождението животът в Брезе не се променя значително. Хората продължават да живеят както дотогава, задоволявайки се с това, което им дава земята и отглеждайки животни.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брезе са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
След 1944 г. изземането на частната собственост принуждава повечето хора да работят в ТКЗС, а доста от младите се местят в София.
Днес населението е предимно от възрастни хора и наброява не повече от 300 постоянно живеещи там души. Малкото на брой деца пътуват до училището в Искрец. Поради близостта си до Своге и София има доста вили и приток на почиващи най-вече през лятото.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В центъра на селото има паметник на загиналите по време на Балканските и Първата световна воини, както и паметна плоча на загиналите по време на Втората световна война.
Освен това в близост до селото се намира катерачен обект Брезе. Първите катерачни маршрути са болтирани през 2018 г. от Мартин Пенков, Николай Петков и други за катерачна среща на БФКА.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на с. Брезе се провежда на 6 май, Гергьовден.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Яначко Станимиров, български зограф[3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официалният интернет сайт на село Брезе Архив на оригинала от 2016-03-23 в Wayback Machine.
- Статии, свързани със село Брезе[неработеща препратка]
- История и снимки на изоставената махала Бърдо на село Березе
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Гергова, Ив. Яначко Станимиров от Брезе, Проблеми на изкуството, 4, 2016, стр. 3-12.
| ||||||||
