Бръщен
| Бръщен | |
 Поглед към Бръщен | |
  Бръщен  Бръщен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 818 души[1] (15 март 2024 г.) 26,5 души/km² |
| Землище | 30,914 km² |
| Надм. височина | 1079 m |
| Пощ. код | 4821 |
| Тел. код | 030459 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 06700 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Доспат Елин Радев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Бръщен Кемил Кочаков (ЛИДЕР) |
| Бръщен в Общомедия | |
Бръщен е село в Южна България, наричано в миналото с различни произношения (Бърщен, Барщен, Берещани). То се намира в община Доспат, област Смолян, непосредствено до границата с Гърция.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бръщен се намира в планински район с обширна борова гора. То попада в историко-географската област Чеч. Селото е разположено на ръба на каньона на река Доспат от източната страна. От селото надолу към реката са направени ниви в терасовидна форма. Бръщен се намира на 1,5 км от границата с Гърция. Най-високата точка в землището на селото е върхът (1368 м), на който се намира гранична пирамида номер 186. На 800 м югоизточно от центъра на Бръщен се намира Ваклинова чука. Там през нощта на 1 срещу 2 юли 1953 г. в престрелка с диверсионно-разузнавателна група смъртоносно са ранени младши сержант Вергил Ваклинов и неговият верен другар – служебното куче Вихър.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Бръщен има дълга история. Най-ранното известно селище в землището на Бръщен е датирано към късната бронзова епоха. Край Бръщен е открито и още едно селище, което не може да бъде отнесено еднозначно към късната бронзова или ранната желязна епоха.[2]
В османските документи селото се среща под името Бращани (на османски турски: بــراـتـانـﻰ).[3] В XIX век Бръщен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Барщен (Barschten) е посочено като село с 40 домакинства и 115 жители помаци.[4] През 1899 година селото има население 274 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Бръщен (Барщенъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 220 българи мохамедани[6] в 50 къщи.[7]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Бръщен има мюсюлманско мъжко население 134 души, което живее в 40 къщи.[8]
През 1912 година покръстителите, придружени от хайдушки дружини и паравоенни формирования, не успяват да влязат в селото, тъй като жителите му дали много силен отпор с картечницата, която притежавали. Така Бръщен остава може би единственото помашко село, което не било засегнато от масовите насилствени покръствания от 1912 – 1913 година.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан, Бръшлян, Жишево, Любча, Марулево, Усина и Црънча живеят 2416 помаци.[9]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението на селото е помашко и изповядва ислям, но има и смесени бракове.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство
- ОУ „Яне Сандански“
- Детска градина „Кокиче“
- НЧ „Христо Смирненски“
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Между Бръщен и Црънча над река Доспат има римски мост, който е запазен отчасти. Непосредствено до него се намира лобното място на редник Дончо Ганев – граничар, загинал в престрелка с диверсионно-разузнавателна група през нощта на 1 срещу 2 юли 1953 г. До моста има паметна плоча на Дочно Ганев. До плочата на Ганев е имало и паметна плоча на младши сержант Вергил Ваклинов, ранен смъртоносно на Ваклинова чука в престрелка със същата група. Плочата на Ваклинов до римския мост е липсвала неизвестно откога до 3 юли 2010 г.
На 3 юли 2010 г. паметната плоча на Вергил Ваклинов е възстановена по инициатива на членове на интернет форум „Граничарите на България“. Плочата е открита от Героя на Гранични войски и участник в престрелката на римския мост Александър Александров. Мероприятието е осъществено със съдействието на РДГП Смолян, ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, заместник-директорът на РДГП Смолян, началникът на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, директорът на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно с група деца от училището.
На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър е открита нова паметна плоча с образите им. Плочата е изработена по инициатива на членове на интернет форум „Граничарите на България“. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, директорът на РДГП Смолян, началникът на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, директорът на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно с група деца от училището.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- Мехмед Синап – родопски войвода, предводител на първото антифеодално въстание в Османската държава;
- Ахмед Якубов – противник и пострадал от Възродителния процес, дългогодишен кмет;
- Рамзи Якубов – противник и пострадал от Възродителния процес и затворник от политическите репресии през 1944 година;[10]
- Канадската петорка – противници на Възродителния процес и бежанци в Канада от 1 май 1972 година:
- Салих Якубов
- Салих Карагьозов
- Сафет Чаушев
- Асан Джурелов
- Зюлфин Талипов
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Detlef Heiner – 19-годишен гражданин на ГДР, застрелян на 18 март 1980 край Бръщен при опит за бягство в Гърция
- Andreas Stuetzer – 19-годишен гражданин на ГДР, застрелян на 18 март 1980 край Бръщен при опит за бягство в Гърция
Други[редактиране | редактиране на кода]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Кухнята е традиционна за Родопите: клин (родопска баница), качамак, ашуре (прясно мляко с ориз и царевични зърна).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Цветкова, Юлия. Паметници от праисторията и тракийската древност // Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г. София, NOUS Publisher, 2002. ISBN 954-90387-6-9. OCLC 405177082. с. 41.
- ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 37.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 269.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Вучков, Сергей. Нелегални мюсюлмански групи в Западните Родопи през втората половина на 40-те години на XX век // Балканистичен форум (1). 2011. ISSN – 3970 1310 – 3970. с. 285 – 286.
| ||||||||
