Бутан (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бутан.
| Бутан | |
  Бутан  Бутан | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2771 души[1] (15 март 2024 г.) 43 души/km² |
| Землище | 64,454 km² |
| Надм. височина | 58 m |
| Пощ. код | 3326 |
| Тел. код | 09168 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 07116 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Козлодуй Маринела Николова (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Ивайло Иванов(независим) |
Бута̀н е село в Северозападна България. То се намира в община Козлодуй, област Враца, на към 23 км югоизточно от Козлодуй.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бутан се намира в Северозападна България, в Област Враца, община Козлодуй между селата Софрониево, Крива бара и Гложене.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първи писмени сведения за село Бутан има в „иджмал дефтери“ за Никополския санджак от 15 век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в кааза Чибри (Цибър) е записано:
- „Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.
- ......
- Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.
- Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.“[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бутан е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] През 1904 г. Бутан има 340 къщи с криви, тесни и кални улици. По това време селото е център на община. През 1904 г. в община Бутан влизат селата Бутан, Крива бара и Махмудия (банатскобългарско село).
В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 8534 на 1857.[5]
По време на терора, последвал Деветосептемврийския преврат от 1944 година, в местността „Кучешки гробища“ край селото комунистите извършват масово избиване на свои противници от цяло Оряховско и Белослатинско.[6]
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията над 200 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. По това време там се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията.[5]
През 1970 г. жителите на Бутан са 4800. В 1975 – 4341.
През 2000 г. са сключени 10 граждански брака, родени са 41 деца, починали са 55 души.
През 1993 г. общината влага много средства за кабинети и работилници в Земеделското училище в селото, което подготвя бъдещи фермери за личното селско стопанство. Открит е първият етап на нова водоснабдителна система (май 2001 г.), изградена със средства на френската фондация „КОДЕВ“ и общината. Вторият етап, който ще реши изцяло водния проблем на Бутан, предвижда изграждане на 1000 кубиков резервоар. Френската фондация е финансирала доставката на съоръжения на стойност 100 000 лева, а общината е отделила 170 000 лева собствени средства.
Председателят на съюза на репресираните Иван Станчев споменава село Бутан в книга за жертвите на комунизма. Там в първите дни на 9.IX.1944 г. са избити над 100 местни жители от отряд партизани слезли от планината. 26 души намират края си в селския бикарник, като биват заровени в двора му. Останалите жертви са открити в друга яма[7].
Население[редактиране | редактиране на кода]
Данните за числеността на населението в с. Бутан според преброяванията през годините[8][9]
|  |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
След 1990 г. жизненият стандарт на хората спада рязко поради закриване на консервната фабрика, една от най-големите в региона, промишления цех и намаляване на селскостопанското производство. Безработицата в селото надхвърля 70%.
В началото на 90-те години на 20 век край Бутан бликва природен газ и нефт. Находището се проучва дълги години и дава доказателства за своята перспективност още през януари 1993 г. Един милион куб. м. газ изгаря за десет дни при изригването на сондажа, а газовият фонтан е заглушен и затворен от украинска аварийно – спасителна група, ръководена от световноизвестния експерт генерал Калина. Негово дело е и ликвидираната опасна авария в находището през 1989 г. Специалистите твърдят, че тук заслужава да се вложат инвестиции. Построен е промишлен газопровод, който свързва газовото находище с фирма „Плама“ в Плевен. Държавната фирма „Нефт и газ“ – Плевен е вложила в геоложките проучвания на обекта 1,5 млн. лева.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Освен футбола, в Бутан традиционно се развива и конният спорт. Тук се намира един от най-големите хиподруми в страната, построен с доброволния труд на населението, и една от най-големите конни бази. Още в 1966 г. отборът заема първо място в републиканското първенство. В 1986 г. базата става собственост на СО „Атомна енергетика“ и се отваря нова страница за успехите в конния спорт. Закупени са 9 първокласни коне, назначени са 4 конегледачи, 2 жокеи и един треньор. Започва строителството на покрит манеж. Отборът става носител на купата „Никола Катранджиев“ в град Разлог и на купата „Първа атомна“. Треньор е майстор на спорта Олег Горанов.
В селото има и действащ „Център за социална рехабилитация и интеграция“.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
На 25 март 1911 г. 50 будни селяни основават читалището в Бутан, като му дават името „Заря“. С първите дарения – сумата от 50 лв. се отпечатва първия читалищен устав. За председател се избира Митрашко Йотов. 1922 г. се сформира първият театрален състав и женските роли се играели от мъже, а пиесите са „Балканска комедия“ и „Хъшове“. 1923 г. читалището става член на Съюза на читалищата в България. 1925 г. се играе „Леонския куриер“, 1926 г. „Благородникът“, „Богат дядо, богат зет“, „Двамата глухи“. 1926 г. е знаменита в историята на читалището и с Първото селско кино в България. 1927 г. се открива „Народен университет“. 1937 г. се открива фонд „Построяване на читалище“, а 1956 г. се взима решение за построяване на читалищен дом. Този дом е построен, но е недовършен и читалището никога не е имало своя сграда. През всичките години до 1985 г. се развива буйна читалищна дейност – танцови състави, хорове, театрални състави, кръжоци, богат библиотечен фонд. Тогава се честват и 75 г. от създаването му. След това до 1992 г. няма читалищна дейност, а когато се създава Клуб на пенсионера, пенсионерите поемат дейностите на читалището до 2009 г. През тази година се сменя настоятелството, председателя и административния персонал и се възобновяват клубове, театрални състави и библиотека. Действащите групи са:
- Танцов състав „Бутан“
- Детска духова музика
- Мажоретен състав
- Клуб „Огнено шоу“
- Детски театрален състав „Слънчеви лъчи“
- Клуб художествено слово
- Клуб за изучаване на автентичен и изворен фолклор от различни етнографски области на България
От 2009 г. до 2012 г. наградите от престижни форуми са много, но някои от тях са: Смесен танцов състав „Бутан“ – златен медал от Копривщица 2010 и лауреати за Врачанска област, златен медал от ХV Старопланински събор Велико Търново, бронзов медал от ІІ Национален шампионат по народни изкуства Велико Търново, златен медал от „Евро фолк 2011“ Несебър и още много грамоти и предметни награди от участия на местно, общинско и регионално ниво.
Театралният състав подновява своя 40-годишен престой през 2010 г., като играе „Госпожа министершата“ и участва в ІІІ Северен фестивал на любителските читалищни театри „Звезден прах“ Кнежа, 2011 г. „Женско царство“ и участва в същия фестивал, а 2012 г. играе „Свекърва“ по А. Страшимиров.
От 2010 г. всяка година се провежда фестивал на любителското творчество „Пей и танцувай за Бутан“, като тази година участниците бяха от 8 общини, 28 читалища, 55 групи. ІІІ-я фестивален концерт на любителското творчество може да се каже че е още по-успешен, защото през сцената минаха около 600 участника.
През 2009 г. се кандидатства по проект „Глобални библиотеки“. Проектът е одобрен и в края на 2010 г. залата е оборудвана с необходимата техника. Библиотеката е в списъка на целевите глобални библиотеки, фондът е 7000 тома книги.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
В селото се организират всяка година турнири по футбол за деца и юноши, тенис на маса за деца и юноши и конен спорт.
През 2008 г. се възражда старата традиция съборът на селото да се празнува през лятото, а не както дотогава първата събота и неделя на ноември. Сега той е на 15 юни – 16 юни.
От 2010 г. всяка година се провежда фестивал на любителското творчество „Пей и танцувай за Бутан“, като тази година участниците са от 8 общини, 28 читалища, 55 групи. На ІІІ фестивален концерт на любителското творчество през сцената минаха около 600 участника. Всяка година преди сбора се чества и зарята на 28 май, когато Христо Ботев и неговата чета спират на Бутан пред Поповото ханче за да си починат и да се отправят към Софрониево.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В центъра на селото се намира старинната черква „Свети Спас“, която е построена през 1871 г., а под нея на първия етаж е килийното училище. Тук е и музей „Христо Ботев“, по-известен като Поповото ханче, изградено през 1872 г. В ханчето е спирала на почивка Ботевата чета след като дошла на българска земя.[2] Фотодокументална и етнографска експозиция напомня за онова време, когато Ботев все още е имал надежда, че свободата е близо и 18 души от селото се присъединяват към него, повярвали в тази надежда. След разгрома на Ботевата чета се връщат живи в селото само трима.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бутан
- Петър Панчевски, български и съветски генерал и политик
- Цвятко Димчевски, художник
- Настенка Тодорова, българска тъкачка, герой на социалистическия труд
- Иван Копчев, български лекар, офицер, генерал-майор.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ цитат от книгата на доц. Румен Ковачев „Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век в Български исторически архив“, Издателство Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 1997, стр.121
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ а б Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 37, 157, 161.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 368.
- ↑ Васил Станилов. „Без съд и присъда.“ Работилница за книжнина. София, 2007 г., с. 275. ISBN – 10: 954-8248-52-2.
- ↑ Дигитална библиотека на Националния Статистически Институт-Каталог с. 108, https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010007504, посетен на 25 януари 2022
- ↑ Брой на населението по населени места в област Враца
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на с. Бутан и региона
| ||||||||