Български наименования в Космоса
Българските наименования в Космоса се отнасят за обекти в Космоса с имена, свързани с България и/или българите.
В астрономията се наименуват (или поне номерират) откритите естествени тела (като астероиди, комети и др.), както и техни географски обекти (напр. кратери), като тези имена се утвърждават от Международния астрономически съюз. Астрономите, открили естествени космически обекти, в правото си на техни откриватели ги наименуват по свое усмотрение. Наименуват се също изкуствени космически обекти (създадени от хора) – като спътници, прибори и др.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първото българско наименование в Космоса е за астероида 785 Цветана, наречен на дъщерята Цветана на академик Кирил Попов – първия български изследовател на астероиди. Открит е от германския астроном Адам Масингер в обсерватория Хайделберг-Кьонигщул, Германия на 30 март 1914 г.[1]
Едва след половин век идват следващите български имена – дадени са от съветската астрономка Тамара Смирнова в Крим на астероидите 2575 България, открит на 4 август 1970 г., и 2371 Димитров (в чест на Георги Димитров), открит на 2 ноември 1975 г.[2] Нейните колеги семейство Черних (Николай и Людмила) наричат астероид 2530 Шипка по случай 100-годишнината от епичната Шипченска битка, преди това той открива 2206 Габрова на 1 април – Деня на шегата, и го нарича на българската столица на хумора Габрово,[2] а после тя открива 2609 Кирил-Методи.
Все пак повечето от българските наименования се дължат именно на български астрономи. Сред българските учени, открили космически обекти и наименували ги с български имена, се открояват с принос работилите съвместно Владимир Шкодров и Виолета Иванова, както и напоследък Филип Фратев.
С развитието на космонавтиката в България към естествените се добавят също изкуствени „български“ обекти, създадени от български специалисти. Сред тях най-известни са първият български спътник „Интеркосмос 22“ с дублиращо название „Интеркосмос-България-1300“ и производни варианти (1981) – посветен на 1300-годишнината на страната, спътникът „България Сат - 1“ (2017), серията уреди за спектрометрия и дозиметрия „Люлин“ (1988).
Примери
[редактиране | редактиране на кода]- Астероиди
- 2575 България, 1970 г.
- 2371 Димитров, 1975 г.
- 2206 Габрова, 1976 г.
- 2609 Кирил-Методи, 1978 г.
- 2530 Шипка, 1978 г.
- 3546 Атанасов, 1983 г.
- 3860 Пловдив, 1986 г.
- 3903 Климент Охридски, 1987 г.
- 6267 Рожен, 1987 г.
- Релефни обекти
- Други обекти
- спътник „Интеркосмос-България-1300“
- спътник „България Сат - 1“
- серия уреди „Люлин“
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Schmadel, Lutz D. Dictionary of Minor Planet Names – Fifth Revised and Enlarged Edition. B., Heidelberg, N. Y.: Springer, 2003. p. 74. ISBN 3-540-00238-3
- ↑ а б „Българските имена в Космоса“, Петър Кънев – в obekti.bg, 16.09.2019 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Астероиди носят имената на велики българи“, Борислав Лазаров, btvnovinite.bg, 26.02.2016 г.