Бъркачево
| Бъркачево | |
  Бъркачево  Бъркачево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 756 души[1] (15 март 2024 г.) 32,8 души/km² |
| Землище | 23,038 km² |
| Надм. височина | 149 m |
| Пощ. код | 3245 |
| Тел. код | 09148 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 07538 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Бяла Слатина Иво Цветков (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Бъркачево Георги Георгиев (ГЕРБ) |
Бъркачѐво е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.
Счита се, че името на селото произтича от „бъркач“ – народен лечител, който е „бъркал“ в болно гърло, за да изцери болният с лековити съставки.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бъркачево е едно от десетките села, разположени в промеждутъка между Стара планина и Дунав. Административно-географски се намира в община Бяла Слатина. Селото е разположено около двата бряга на река Скът. Характерни са предимно черноземите почви. В стопанско отношение са застъпени зеленчуковите култури-домати, краставици и лук. Произвеждат се и дини и пъпеши, грозде, в по-малка степен праскови, сливи, кайсии. Развито е и битовото винарство.
История[редактиране | редактиране на кода]
Бъркачево е старо селище, въпреки че за него все още няма преведени османски документи. При изкопни работи за строежа на читалищната сграда e открито средновековно гробище, в което погребенията са извършени по християнски обичай и намерените при тях бронзови гривни и пръстени показват недвусмислено XII — XIV в. Останките от средновековното селище са в близките на гробището дворове.
През XVIII в. турската власт заселва в Бъркачево десетина семейства българомохамедани от Ловешко. През 1876 г. българомохамеданите в Бъркачево живеели в 18 къщи и били 48 жители (броени са само мъжете), но след Освобождението постепенно се изселват в Анадола.[2] Към 1893 година в селото са останали само 2 помаци.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бъркачево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
На 4 март 1923 г. в село Бъркачево на открито място се състои околийско събрание с 230 души делегати на Земеделските дружби от избирателната колегия на бившия земеделски министър Константин Томов. Сред ораторите е Стоян Калъчев, а събранието утвърждава решението на върховния съюз за изключването на Томов от БЗНС.[5]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Името на селото не е случайно. Най-знатният човек на селото, още преди повече от 400 години е бил Иван Бъркача, на когото е кръстено Бъркачево. Първоначално селището се е намирало в по-високата част на Дунавската равнина. След голяма чумна епидемия, то се премества на сегашното си местоположение.
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Изключителна е кухнята на бъркачевчани. Освен невероятната супа от пиле и джанки, селото е особено популярно с пилето по „бабино Росинкино“. То представлява комбинация от накъсано на порции печено пиле и задушени домати и чушки. Няма по-вкусна от бъркачевската питка, изпечена под капака на старото огнище.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Гано Иванов (1926-2001), български офицер, генерал-майор
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 2
| ||||||||
