Вадим Руднев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вадим Руднев
руски семиотик
Вадим Руднев говори в Музея на Маяковски в Москва, 22 февруари 2008 г.
Вадим Руднев говори в Музея на Маяковски в Москва, 22 февруари 2008 г.

Роден
14 юни 1958 г. (65 г.)

Учил вТартуски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
Философия на XXI век
ИнтересиСемиотика
Научна дейност
ОбластФилология, лингвистика, културология
Работил вРуски институт по културология

Вадим Петрович Руднев (на руски: Ру́днев, Вади́м Петро́вич, р. 14 юни 1958 г., Коломна) е руски семиотик, лингвист, филолог, културолог и философ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вадим Руднев е син на Пьотр Руднев (27 март 1925 – 23 ноември 1996) – един от водещите руски стиховеди, ученик на Алексей Лосев.[1]

Завършва филологическия факултет на Тартуския университет, специалност „Руски език и литература“. Ученик на Юрий Лотман. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Теоретико-лингвистичен анализ на художествения дискурс“, защитена едновременно за двете научни степени (кандидат и доктор на науките) в сектора по теоретична лингвистика на Института по езикознания на Руската академия на науките през 1997 година.

През 1987 – 92 е завеждащ културологичния отдел на литературното списание „Даугава“. Водещ редактор на издателство „Прогресс“ през 1991 – 93 г.; водещ редактор на издателство „Гнозис“ през 1994 – 95 г.; заместник главен редактор на „Художественный журнал“ през 1995 – 96 г.; отговорен секретар на философското списание „Логос“ през 1997 – 2002 г.; научен консултант и редактор на телевизионното предаване на Александър Гордон по телевизия НТВ през 2001 – 02 г.; водещ научен сътрудник във Фонда „Прагматика культуры“ през 2002 година; научен консултант и съводещ на телевизионното предаване „Черный квадрат“ през 2003 – 04 г.

От 2005 година е професор в Института по психоанализа и главен научен сътрудник в сектор „Езиците на културите“ към Федералното държавно научноизследователско учреждение „Руски институт по културология“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги
  • Людвиг Витгенштейн: Человек и мыслитель. Обща редакция, превод и аналитична статия. М., 1994.
  • Винни Пух и философия обыденного языка. М., 1994, 1996, 2000, 2002.
  • Морфология реальности: Исследование по „философии текста“. М., 1996.
  • Словарь культуры XX века. М., 1997, 1999, 2001.
    • Энциклопедический словарь культуры XX века (3 изд., поправено и допълнено). М., Аграф, 2009, 544 с.
  • Прочь от реальности: Исследования по философии текста. II. М., 2000.
  • Метафизика футбола: Исследования по философии текста и патографии. М., 2001.
  • Характеры и расстройства личности: Патография и метапсихология. М., 2002.
  • Божественный Людвиг (биография Витгенштейна). М., 2002.
  • Тайна курочки Рябы: Безумие и успех в культуре. М., 2003.
  • Словарь безумия. М., Независимая фирма „Класс“, 2005, 400 с.
  • Диалог с безумием. М., Аграф, 2005, 320 с.
  • Философия языка и семиотика безумия. Избранные работы. М., Территория будущего, 2007, 528 с.
  • Апология нарциссизма. М., Аграф, 2007, 272 с.
  • Гурджиев и современная психология. М., Аграф, 2010, 160 с.
  • Полифоническое тело: Реальность и шизофрения в культуре XX века. М., Гнозис, 2010, 400 с.
  • Реальность как ошибка. М., Гнозис, 2011, 320 с.
  • Введение в шизореальность. М., Аграф, 2011, 224 с. (серия XXI век)
  • Новая модель бессознательного. М., Гнозис, 2012, 288 с.
  • Новая модель шизофрении. М., Аграф, 2012, 288 с. (серия XXI век)
  • (в съавторство с Александър Чистяков). Территория ДОК: Философия загородного домостроения. М., DOMUS, 2013, 104 с.
  • Психология кино. М., ГИТР, 2013, 238 с.
Статии
  • „Пригов – поэт-парафреник“. – В: Семиотика безумия. М., Европа, 2006, с. 206 – 232.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Памяти П. А. Руднева“, „Петрозаводский университет“ (29 ноември 1996) ((ru))
  2. Профил на Вадим Руднев в научно-информационния портал „Естественно-научные исследования творческого процесса“ ((ru)).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта