Валандово
| Валандово Валандово | |
| — град — | |
  | |
 Поглед към Валандово | |
  Валандово  Валандово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Валандово |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 110 m |
| Население | 4402 души (2002) |
| Пощенски код | 2460 |
| Телефонен код | (+389) 034 |
| МПС код | GE |
| Официален сайт | www.valandovo.gov.mk |
| Валандово в Общомедия | |
Валандово (на македонска литературна норма: Валандово) е град в Северна Македония, център на едноименната община Валандово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина, на десния бряг на Анската река, ляв приток на Вардар. Тъй като е в южното подножие на Плавуш, Валандово е известен като Града под Плавуш.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Плавуш над Валандово в местността Хисар има остатъци от античен град.[1] За първи път Валандово се споменава в една грамота на цар Стефан Душан от 12 юни 1349 година, с която се дарява манастира „Свети Георги“ на светогорския манастир „Свети Пантелеймон“ („в Боймия в Алавандово“).[2] В късното средновековие селото Алавандово, съществуващо в развалините на античния град, е средище на региона Боймия.[3] То е в състава на Велбъждкото деспотство.[4]
В средата на XVII век през Валандово минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за градчето:
| „ | Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.[5] | “ |
Според османски джизие регистър от 1664 – 1665 година Валандово е център на нахия в рамките на Петричка кааза.
В края на XIX век Валандово е малко българо-турско градче. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Валантово (Valantovo) е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 българи и 44 помаци.[6]
На 7 декември 1899 г. започва Валандовската афера, при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гевгелийско, Дойранско и Ениджевардарско.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 820 жители българи християни, 285 турци и 90 цигани.[7]
В началото на XX век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти гъркомани. Там функционират българско и гръцко начално училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Валандово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година Валандово остава в Сърбия. През март 1915 година градчето е за кратко освободено по време на Валандовската акция на ВМОРО. Населението посреща четите на ВМОРО като освободители, а по-къщите се веят български знамена.[10] През есента на 1915 година след намесата на България в Първата световна война Валандово е освободено от българската армия.
Поне 6 души родом от Валандово, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[11]
След края на Първата световна война край Валандово е построено гръцко военно гробище.
По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година Валандово отново е включено в границите на Царство България. По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Димитър Коцев от Радовиш е български кмет на Валандово от 1 септември 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кметове са Никола Дим. Умленски от Горна Джумая (22 юли 1943 – 15 октомври 1943) и Димитър К. Коцев от Радовиш (15 октомври 1943 – 9 септември 1944).[12]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Според преброяването от 2002 година Валандово има 4402 жители.[13]
| Националност | Всичко |
| македонци | 4279 |
| албанци | 0 |
| турци | 26 |
| роми | 13 |
| власи | 1 |
| сърби | 58 |
| бошняци | 1 |
| други | 24 |
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Кмет[редактиране | редактиране на кода]
Перо Костадинов (от 2017 г.)[14]
Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]
Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.[15]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Основна част от стопанството на града и общината е земеделието. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, грозде, диня, пипер, домати, тютюн и други. В животновъдството застъпено е птицевъдството, производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“).
От преработващата индустрия са развити производството на храни (фабриката за сладкарски изделия „9 ноември“), винопроизводството и преработката на тютюн. Застъпена е шивашката индустрия.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.)
Култура[редактиране | редактиране на кода]
- Културен център „25-и май“
- Край града е разположен Валандовският манастир „Свети Георги“, изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
- Църквата „Свети Димитър“ е от 1830 година.[17]
- Във Валандово се провежда придобилият известност и в България Валандовски фолк фест, който се провежда за пръв път през 1985 година. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23 и 25 май, като е изградена специална зала с 1200 седящи места.[18]
- Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на ракия[19]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
От Валандово е българският революционер, деец на ВМОРО и ВМРО Петър Калайджиев (1888 – 1933). В по-ново време видни жители на градчето са художникът график Костадин Танчев (р. 1940), президентът на Република Македония Георге Иванов (р. 1960), писателят Душко Гошевски (р. 1983) и футболистът Тихомир Костадинов (р. 1996).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 165 – 168.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 168.
- ↑ Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.
- ↑ Евлия Челеби. Пътепис. София, 1972. с. 268, 270.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194 – 195.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 162.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
- ↑ Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, стр. 343
- ↑ ДВИА, ф. 39
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
- ↑ Официална страница на Община Валандово. Кмет на Община Валандово
- ↑ Локална самоуправа > Совет // официален сайт на Община Валандово. Архивиран от оригинала. Посетен на 21 февруари 2013. ((mk))
- ↑ „Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“ // www.jugoinfo.mk. ((mk))
- ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Култура > Фестивали // официален сайт на Община Валандово. Архивиран от оригинала. Посетен на 21 февруари 2013. ((mk))
- ↑ Георгиев, Зоран. „Одржана 13-а валандовска ракијада“ // ТВ Сител, 19 октомври 2013. Архивиран от оригинала. Посетен на 21 февруари 2013. ((mk))
| |||||||||||||||||||||||
| |||||
