Валтер Матиас Дигелман

Валтер Матиас Дигелман
Walter Matthias Diggelmann
	Валтер Матиас Дигелман Walter Matthias Diggelmann
Роден	5 юли 1927 г. Мьонхалторф, Цюрих, Швейцария
Починал	29 ноември 1979 г. (52 г.) Цюрих, Швейцария
Професия	белетрист
Националност	Швейцария
Жанр	роман, новела, разказ
Уебсайт	Страница в IMDb
	Валтер Матиас Дигелман в Общомедия

Валтер Матиас Дигелман (на немски: Walter Matthias Diggelmann) е швейцарски белетрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Матиас Дигелман е роден през 1927 г. като незаконен син на селска прислужница. Живее под чужда опека и има тежка младост, раздирана от конфликти с настойниците му. Получава недостатъчно образование. През 1944 г. прекъсва гимназиалното си обучение, за да преживява, извършва дребна кражба и бяга в Италия. Там го залавят и немските служби по сигурността го депортират в Дрезден, където му е наложен принудителен труд. След втори опит за бягство и арест от Гестапо Дигелман е интерниран до края на войната в Южна Германия.

През 1945 се завръща в Швейцария, където е поставен под служебно попечителство. Половин година прекарва в затвор, а след това е въдворен в лечебно и охранително заведение. Там са настанени хора с тежки психически увреждания и Дигелман се чувства силно угнетен сред душевноболните. След като го освобождават, той се препитава със случайна работа и прави първите си писателски опити.

От 1949 г. Дигелман работи като асистентрежисьор в Цюрихския театър, а от 1956 г. е драматург в Радио Цюрих. Пише също рекламни текстове. След 1962 г. става писател на свободна практика и сътрудничи на литературни издания, радиото и телевизията.

Разказите и романите на Дигелман възникват в резултат на личните му тежки преживявания. В тях се разглеждат критично съвременни и социални теми, напр. швейцарската политика по отношение на бежанците през Втората световна война или антикомунизмът след 1945 г.

През 1979 г. на 52-годишна възраст Валтер Матиас Дигелман умира от рак. Погребан е в Цюрих.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Отделни издания[редактиране | редактиране на кода]

... Mit F51 überfällig, Roman, 1955
Die Jungen von Grande Dixence, 1959
Geschichten um Abel, 1960
Das Verhör des Harry Wind, 1962
Die Rechnung, 1963
Die Hinterlassenschaft, Roman, 1982^[1]
Freispruch für Isidor Ruge, 1967
Hexenprozeß. Die Teufelsaustreiber von Ringwil, 1969
Die Vergnügungsfahrt, Roman, 1969

Разходка по езерото, изд.: Хр. Г. Данов, Пловдив (1983), прев. Невена Царева

Ich und das Dorf. Ein Tagebuch in Geschichten, 1972
Ich heisse Tomy, Roman, 1973
Reise durch Transdanubien, Erzählungen, 1974
Menschen glücklich machen oder das Spiel von arm und reich. Eine triviale Kriminalkomödie, 1974
Aber den Kirschbaum, den gibt es, Roman, 1975
Das Mädchen im Distelwind, 1976
Balladen von süchtigen Kindern, 1976
DDR. Tagebuch einer Erkundungsfahrt (mit Klara Obermüller), 1977
Der Reiche stirbt, Roman, 1977
Filippinis Garten, Roman, 1980

Градината на „Филипини“ (роман и разкази), изд.: Народна култура, София (1984), прев. Недялка Попова

Feststellungen. Ein Lesebuch. Texte 1963 bis 1970, 1978
Schatten. Tagebuch einer Krankheit, 1979
Spaziergänge auf der Margareteninsel, Erzählungen, 1980
Tage von süsslicher Wärme, Erzählungen, 1982
Der Tag erzählt seine eigene Geschichte. Ein Lesebuch, 1992

Събрани съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Walter Matthias Diggelmann – Werkausgabe (Hrsg. Klara Obermüller), 6 Bände, 2000ff:
- Band 1: Geschichten um Abel... und ausgewählte frühe Erzählungen, 2000
- Band 2: Der falsche Zug Erzählungen, Kolumnen, Gedichte, 2001
- Band 3: Das Verhör des Harry Wind, 2002
- Band 4: Die Hinterlassenschaft, 2003
- Band 5: Filippinis Garten / Schatten, 2004
- Band 6: Da, das bin ich, Selbstzeugnisse und Briefe, 2006