Валтер фон Клинген
| Валтер фон Клинген | |
| швейцарски благородник | |
 Валтер в Манеския кодекс (Codex Manesse, fol. 52r), ок. 1300. | |
| Роден |
1215 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Валтер фон Клинген в Общомедия | |
Валтер (III) фон Клинген (на немски: Walter (III) von Klingen; † 1 март 1286) е швейцарски средневековен поет, минезингер, рицар, благородник от род Клинген от Тургау, Швейцария, фогт на Бишофсцел.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на фогт Улрих II фон Клинген († 1247/1251) и съпругата му Ита фон Тегерфелден († 1247/1249), наследничката на големи собствености на двата бряга на Рейн в Ааргау и Южен Баден.[1] Внук е на Валтер фогт фон Клинген († сл. 1209).
Валтер става пълнолетен на 26 декември 1239 г. Около 1251 г. с брат си поделят наследството: Валтер получава собственостите на Горен Рейн с Клингнау в Ааргау и замък Верах в Баден.
През 1256/1257 г. Валтер е основател и дарител на доминиканския манастир Клингентал до Базел. През 1267 г. той е съдия в наследствения конфликт в Кибург. Валтер продава през 1272 г. градчето Вер и 1273 г. тамошния замък Верах на по-късния крал Рудолф I фон Хабсбург, на когото е братовчед, близък довереник и в неговата свита (особено 1273 – 1276 и 1283 г.).
Валтер е в „Codex Manesse“ като автор на осем песни. Резиденцията му е до Клингнау и през 1284 г. в Базел, където пише завещанието си.[2]
Фамилията измира през 1395 г. в Земпах като войници на херцог Леополд III Хабсбург.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Валтер III фон Клинген се жени пр. 6 юли 1249 г. за София фон Фробург († сл. 30 ноември 1291), дъщеря на граф Херман III фон Фробург († 1237) и Хайлвиг фон Хабсбург († 1263), дъщеря на граф и ландграф Рудолф II фон Хабсбург Добрия († 1232) и Агнес фон Щауфен-Брайзгау († 1232), леля на крал Рудолф I. Те имат децата:[3][4]
- Катарина фон Клинген († 1296), омъжена I. пр. 1270 г. за Рудолф фон Лихтенберг (1270 – 1273), II. сл. октомври 1273 г. за граф Теобалд фон Пфирт († 1310/1311)
- Верена фон Клинген († пр. 27 юли 1314), омъжена пр. 10 април 1269 г. за граф Хайнрих II фон Феринген († сл. 1282)
- Улрих фон Клинген (* пр. 1252 – ?)
- Валтер фон Клинген (* пр.1252 – ?)
- Херман фон Клинген (* пр. 1252 – ?)
- Агнес фон Клинген (* пр. 1252 – ?)
- Херцелауда фон Клинген († сл. 1285), омъжена за Лудвиг фон Лихтенберг († сл. 1274/сл. 1282), син на Хайнрих II фон Лихтенберг († 1269) и втората му съпруга Елизабет
- Клара фон Клинген († ок. 10 юни 1291), омъжена пр. 5 януари 1278 г. за маркграф Хесо фон Баден († 13 септември 1297)
- Ита фон Клинген († сл. 1288)
Издания на текстовете[редактиране | редактиране на кода]
- Pfaff, Friedrich: Die große Heidelberger Liederhandschrift (Codex Manesse) In getreuem Textabdruck, Titelausgabe der zweiten, verbesserten und ergänzten Auflage bearbeitet v. Hellmut Salowsky mit einem Verzeichnis der Strophenanfänge und 7 Schrifttafeln, Heidelberg 1995, Spalte 127 – 133
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Wilhelm Wackernagel: Walther von Klingen, Stifter des Klingenthals und Minnesänger. Basel 1848.
- J. A. Pupikofer: Geschichte der Freiherren zu Alten-Klingen, Klingnau und Hohenklingen. In: Thurgauische Beiträge zur Vaterländischen Geschichte. Band 10. (Google books)
- Josef Bader: Das ehemalige sanktblasische Amt Klingenau, in: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins 1/1850, S. 452 ff.
- Karl Bartsch: Die Schweizer Minnesänger, Frauenfeld, Verlag Huber 1964
- Moriz Gmelin: Urkundenbuch der Deutschordens-Commende Beuggen, in: ZGO 28/1876, Seite 78; Fortsetzung Seite 1266 – 1299. Seite 376 – 439
- Johann Huber: Die Regesten der ehemaligen Sanktblasier Propsteien Klingnau und Wislikofen im Aargau. Ein Beitrag zur Kirchen-und Landesgeschichte der alten Grafschaft Baden, Luzern, Räber 1878
- Walther Merz: Die mittelalterlichen Burganlagen und Wehrbauten des Kantons Argau, Aarau, Sauerländer 1904, hier: Abschnitt „Klingnau“, Seite 293 ff., mit einer Stammtafel der „Freien von Klingen“
- Elmar Mittler und Wilfried Werner (Hgg.): Codex Manesse. Die Große Heidelberger Liederhandschrift. Texte. Bilder. Sachen, Katalog zur Ausstellung 1988, Universitätsbibliothek Heidelberg, Heidelberg, Braus 1988
- Otto Mittler: Geschichte der Stadt Klingnau 1239 – 1939, Aarau, Sauerländer 1947
- Ursula Peters: Literatur in der Stadt. Studien zu den sozialen Voraussetzungen und kulturellen Organisationsformen städtischer Literatur im 13. und 14. Jahrhundert, Tübingen, Max Niemeyer Verlag 1983; hier: „Der Literaturkreis um Walther von Klingen“, Seite 105 – 114
- Max Schiendorfer: Walther von Klingen: Vorsitzender eines Basler Sängerkreises? Eine regionalgeschichtliche Fallstudie, in: Zeitschrift für deutsche Philologie 122/2003, Seite 203 – 229
- Max Schiendorfer: Walther von Klingen. Швейцарски исторически лексикон.
- Urkundenbuch der Stadt Basel, bearbeitet durch Rudolf Wackernagel und Rudolf Thommen, Basel 1890 – 1910
- Walther von Klingen und das Kloster Klingental in Wehr, hg. von der Stadt Wehr, Ostfildern 2010
- Ingo F. Walther: Codex Manesse. Die Miniaturen der Großen Heidelberger Liederhandschrift, Hrsg. und erläutert v. Ingo F. Walther unter Mitarbeit von Gisela Siebert, Frankfurt am Main, Insel 1988
- Wilhelm Wilmanns: Klingen, Walther von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 16, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 189.
- Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 146.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 266.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Walter III von Klingen, fmg.ac
- ↑ Urkundenbuch Basel, Bd. II., Nr. 445, S. 257 f.; Nrn. 447 – 449, S. 258 – 261
- ↑ Walter III von Klingen, Vogt von Bishofszell, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Walter von der Altenklingen, Ritter, ww-person
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Vollständiges Digitalisat des Codex Manesse bei der UB Heidelberg, Cod. Pal. germ. 848, Blatt 52r: Herr Walther von Klingen, digi.ub.uni-heidelberg.de
- Klingen. In: Julius Kindler von Knobloch: Oberbadisches Geschlechterbuch. Band 2, Heidelberg 1905, S. 297 – 299.