Велянова къща
| Велянова къща | |
 Общ изглед в 2012 г. | |
 Местоположение в Банско | |
| Вид | жилищна сграда |
|---|---|
| Местоположение |  Банско, България |
| Изграждане | XVIII – XIX век |
| Статут | паметник на културата |
| Велянова къща в Общомедия | |
| 100 национални туристически обекта | |
|---|---|
1 | |
Веляновата къща е възрожденска постройка в град Банско, България, обявена в 1967 година за паметник на културата с национално значение. Сградата е изографисана от представителя Дебърската художествена школа уста Велян Огненов. В архитектурен план сградата е типичен пример за банска укрепена къща, интериорът ѝ също е характерен за епохата.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е построена в XVIII век. В 30-те години на XIX век е подарена на тресончанина майстор Велян Огненов. Той я преустройва и изписва отвън и отвътре.[1] Постройката е двуетажна, построена предимно от масивна каменна зидария – приземие и жилищен етаж. В южната част на къщата е укрепеното ядро.[1] Приземието включва изба и двуделно скривалище, което е засводено в същинската си част. Зидана стълба от преддверието на скривалището го свързва със стая в укрепеното ядро. Над мазето е гостна – втора укрепена стая. В приземието на север е подникът – помещението за животните.[2]
На жилищния етаж главната фасада с отворен чардак е ориентирана на юг. В източната част на втория етаж зад чардака са разположени ветробранно преддверие (боария), стая с огнище, свързана със складово помещение и стръмна неподвижна стълба към неизползваемото подпокривно пространство.[3] Велян Огненов построява нови помещения на север – в приземието стая за ратаите, а на етажа Синята стая и санитарен възел.[2]
Къщата има малки прозорци с железни решетки, залостващи се врати, вътрешни и външни бойници.[2]
Стенописи[редактиране | редактиране на кода]
Веляновата къща се откроява в най-голяма степен с богатото си декоративно оформление, което контрастира на строгостта на архитектурата и укрепеността на сградата. Интериорът и фасадите са декорирани с дърворезба и стенописи.[2][3] На централната фасада има пана с растителни композиции, барокови елементи, клонки и птици. В ниските части на стените има пана, а над тях фризове с богати орнаменти и пейзажи със сцени от бита – подобна вертикална композиция напомня на църковната украса. В сцените Велян Огненов изобразява заливи, крепости, църкви, сгради, растителност.[2] С високо качество е изработката на резбованата розетка на тавана на чардака и капителите на колоните му.[3]
- Стенописи
-
-
-
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 141.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 142.
- ↑ а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година.
| ||||||||||||||
