Винфрид Ньот
| Винфрид Ньот Winfried Nöth | |
| германски философ и лингвист | |
 Винфрид Ньот през октомври 2008 г. | |
| Роден |
12 септември 1944 г.
|
|---|---|
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век Философия на XXI век |
| Интереси | Семиотика |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Работил в | Хумболтов университет на Берлин (1 юли 2014 – 31 март 2015)[1] |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.uni-kassel.de/fb02/index.php?id=36530 |
| Винфрид Ньот в Общомедия | |
Винфрид Ньот (на немски: Winfried Nöth, р. 12 септември 1944 г., Геролцхофен, Бавария, ФРГ) е германски англицист, лингвист и семиотик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
След като завършва средното си образование през 1963 г. в Брауншвайг, Винфрид Ньот следва в Мюнстер, Гент, Лисабон и Бохум (1965–1969) английска, френска и португалска филология. Получава докторска степен в Рурския университет в Бохум (1971) с дисертация, която бива отличена с наградата на университета. В Бохум се хабилитира през 1976 г. като асистент на проф. Валтер Кох, след това преподава в Бохум и Аахен, преди през 1978 г. да стане редовен професор по английско езикознание в Университета на Касел.
Като гост професор Винфрид Ньот преподава през 1985 г. в Университета на Уискънсин в Грийн Бей (САЩ) и през 1994 г. в Папския католически университет на Сао Пауло (Бразилия). От 1999 г. е директор на Научния център за културни изследвания на Университета в Касел и президент на Германското общество по семиотика (на немски: Deutsche Gesellschaft für Semiotik) [2].
Член е на редакционните колегии на списанията Intervalle. Schriften zur Kulturforschung (Касел) и The Public Journal of Semiotics (Торонто), както и на редакционните съвети на списанията Biosemiotics (Хайделберг), Bochumer Beitraege zur Semiotik (Бохум и Аахен), Carte semiotiche (Болоня), DeSigniS (Барселона и Буенос Айрес), etc: Empirische Text- und Kulturforschung (преди това: Zeitschrift fuer empirische Textforschung), Galaxia: Revista transdisciplinar de comunicacao. semiotica, cultura (Сао Пауло), Interdisciplinary Journal for Germanic Linguistics and Semiotic Analysis (Бъркли), Journal of Biosemiotics (Hauppauge, NY), Σημειωτικη: Sign Systems Studies (Тарту), Symbolon (Сиена), Visio (Квебек), 2K kultura i komunikacja (Вроцлав), The World Language of Key Visual: Computer Science, Humanities, Social Sciences (Бремен), Cibertextualidades (Порто).
Член е на редакционния съвет на Електронната енциклопедия на Чарлз Сандърс Пърс[3].
Винфрид Ньот и България[редактиране | редактиране на кода]
През 2004 г. проф. Ньот участва в Международния форум „Софийски диалози“, организиран от Дома на науките за човека и обществото. Изданието на форума през 2004 г. е на тема „Около Умберто Еко: Знаци, репрезантации, интерпретации – европейската културна идентичност“.[4][5]
През септември 2006 г. проф. Ньот участва в 12-а международна ранноесенна школа по семиотика (Семиотика, образ и разказ), организирана от Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на Нов български университет[6][7].
Библиография[8][редактиране | редактиране на кода]
- Strukturen des Happenings. Hildesheim, New York: Olms, 1972 (Studia Semiotica, Series Practica, 4), 272 pp.
- Semiotik: Eine Einführung mit Beispielen für Reklameanalysen. Tübingen: Niemeyer, 1975 (Anglistische Arbeitshefte, 4), 112 pp.
- Dynamik semiotischer Systeme: Vom altenglischen Zauberspruch zum illustrierten Werbetext. Stuttgart: Metzler, 1977, vi + 204 pp.
- Literatursemiotische Analysen – zu Lewis Carrolls Alice-Büchern. Tübingen: Narr, 1980 (Kodikas/Code Supplement, 5), 106 pp.
- Handbuch der Semiotik. Stuttgart: Metzler, 1985, xxi + 560 pp. (2-ро, изцяло преработено изд. Metzler, Stuttgart/Weimar 2000, xii + 668pp.).
- Handbook of Semiotics. Bloomington, Indianapolis: Indiana Univ. Press, 1990 (=Advances in Semiotics), xii + 576 pp.
- Pirucnik semiotike: Drugo, posve novopreradeno i prosireno izdanje. Trad. Ante Stamac. Zagreb: Ceres (=Biblioteca Teorija; Knjiga prva), 2004, xxii + 668pp.
- Semiotik [=Bahasa translation of Handbook of Semiotics]. Trad. Dharmojo, Jumadi, Eti Setiawat, Aleda Mawene, ed. Abdul Syukur Ibrahim. Surabaya (Indonesia): Airlangga University Press, 2006.
- Panorama da semiotica de Platao a Peirce. Sao Paulo: AnnaBlume, 1995 (=Serie universidade 33), 154 pp.
- A semiotica no seculo XX. Sao Paulo: AnnaBlume (=Colecao E 5), 1996, 314 pp.
- (в съавторство с Лусия Сантаела) Imagem: cognicao, semiotica, media. Sao Paulo: Iluminuras, 1998, 224 pp.
- (в съавторство с Лусия Сантаела) Imagen: Comunicacion, semiotica y medios. Trad. Roque Graciano. Kassel: Reichenberger (= Problemata literaria, 55), 2003, viii + 238pp.
- (в съавторство с Лусия Сантаела) Semiotica: Bibliografia comentada. Sao Paulo: Experimento, 1999, 222 pp.
- (в съавторство с Лусия Сантаела) Comunicacao e semiotica. Sao Paulo: Hacker, 2004.
- (в съавторство с Нина Бишара и Брита Найцел) Mediale Selbstreferenz: Grundlagen und Fallstudien zu Werbung, Computerspiel und Comics. Köln: Halem, 2008, 248 pp.
- (в съавторство с Лусия Сантаела) Estrategias semioticas da publicidade. Sao Paulo: Cengage, 2010, 292 pp.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ pub.orcid.org // Посетен на 10 ноември 2023 г.
- ↑ Сайт на Германското общество по семиотика ((de)).
- ↑ Digital Encyclopedia of Charles S. Peirce ((en)).
- ↑ Международен форум „Софийски диалози“, на сайта на Дома на науките за човека и обществото.
- ↑ Галина Гончарова, „Конференцията около Умберто Еко – между знаците и идентичностите“, във в. „Култура“, бр.2, 21 януари 2005 г.
- ↑ 12-а международна ранноесенна школа по семиотика Архив на оригинала от 2006-11-10 в Wayback Machine. на сайта на НБУ.
- ↑ XII Международна ранноесенна школа по семиотика, електронен бюлетин Културни новини, 26 май 2006.
- ↑ Списък с публикациите на проф. Ньот на сайта на Каселския университет ((en)).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Страница на проф. Ньот на сайта на Каселския университет
- „Знаците имат своя собствена воля. Разговор на Надежда Искрова с проф. Винфрид Ньот“, в. „Литературен вестник“, бр. 1, 2010 г.
- ((en)) „Charles Sanders Peirce, pathfinder in linguistics“. – In: Digital Encyclopedia of Charles S. Peirce, септември 2000
- ((de)) „Selbstreferenz in systemtheoretischer und semiotischer Sicht“. – In: Festsite Siegfried J. Schmidt. A. Barsch, G. Rusch, R. Viehoff & F. W. Block (eds). Halle, Kassel, Siegen, 2000.
- ((es)) „Semiotica e semiologia: os conceitos e as tradiзxes“ Архив на оригинала от 2006-10-29 в Wayback Machine.. – ComCiencia 74, 10/03/2006
|
