Випсания Агрипина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Випсания.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрипина.

Випсания Агрипина
римска благородничка, дъщеря на Марк Випсаний Агрипа
Родена
33 г. пр.н.е.
Починала
20 г. (52 г.)
Семейство
РодВипсании 
БащаМарк Випсаний Агрипа
МайкаПомпония Цецилия Атика
Братя/сестриАгрипина Стара
Юлия Младша
Випсания Марцела
Гай Цезар
Луций Цезар
Агрипа Постум
Випсания Марцела
Випсания (съпруга на Хатерий)
СъпругТиберий
Гай Азиний Гал (11 пр.н.е. – 20)
ДецаЮлий Цезар Друз
Гай Азиний Полион
Сервий Азиний Целер
Марк Азиний Агрипа
Азиний Гал
Азиний Салонин
Гней Азиний
Випсания Агрипина в Общомедия
Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Хронология
Октавиан 27 пр.н.е.14 от н.е.
Тиберий 14 от н.е.37 от н.е.
Калигула 37 от н.е.41 от н.е.
Клавдий 41 от н.е.55 от н.е.
Нерон 55 от н.е.68 от н.е.
Семейства
Юлии
Клавдии
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна
Римска република
Следва
Година на Четиримата императори

Випсания Агрипина (на латински: Vipsania Agrippina; * 36 пр.н.е.; † ок. 20) е най-възрастната дъщеря на Марк Випсаний Агрипа, първа съпруга на Тиберий.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Випсания Агрипина се ражда през 36 пр.н.е. в семейството на приятеля на Октавиан, Марк Випсаний Агрипа и неговата първа жена Помпония Цецилия Атика, дъщеря на Тит Помпоний Атик и Цецилия Пилеа/Пилия (75 пр.н.е. – 46 пр.н.е.), дъщеря на Пилей/Пилий и по майчина линия внучка на Марк Лициний Крас. Марк Випсаний Агрипа е от плебейска фамилия с незнатен произход, но достатъчно богат, че да принадлежи към конническото съсловие.

Помпония Цецилия Атика произхожда от фамилията от конническото съсловие Помпонии. Нейният дядо по бащина линия е Тит Помпоний Атик, приятел и съратник на Цицерон. По майчина линия нейният род произлиза от Публий Лициний Крас.

Брак с Тиберий[редактиране | редактиране на кода]

Октавиан и Агрипа се договорили да оженят Випсания и Тиберий още докато тя е на 1 година. През 20 пр.н.е. или 16 пр.н.е., вече порастанала Випсания се омъжва за Тиберий, доведения син на Октавиан, син на неговата жена Ливия Друзила от първия ѝ брак с Клавдий Тиберий Нерон Старши.[1]

Бракът бил удачен. Младите се обичали, въпреки че дълго време нямали деца. Единственото им дете, Нерон Клавдий Друз се родило през 13 пр.н.е. Детето е осиновено от Октавиан под името Юлий Цезар Друз и се възпитавало в дома на Октавиан.

През 12 пр.н.е. умира бащата на Випсания – Агрипа. В този момент той е женен за единствената дъщеря на Октавиан Юлия Старша. Октавиан принуждава Тиберий да се разведе с Випсания и да вземе неговата дъщеря Юлия. Тиберий и Випсания много тежко преживяват развода, тъй като се обичали. Тиберий никога не простил на Юлия разтрогването на брака си, макар че и Юлия нямала много високо мнение за Тиберий.

Светоний пише, че когато веднъж видял Випсания в носилка, въпреки че е минало доста време от развода, Тиберий станал мрачен и много разстроил със своето поведение осиновителя си Октавиан Август. На Випсания е наредено да напусне Рим.

Брак с Гай Азиний Гал[редактиране | редактиране на кода]

През 11 пр.н.е. Випсания се омъжва, по указание на Октавиан, за Гай Азиний Гал, консул през 8 пр.н.е. и проконсул на провинция Азия през 6 – 5 г. пр.н.е., син на знаменития оратор и историк Гай Азиний Полион. Известни са шест техни деца:

Въпреки хладното отношение на Октавиан, Випсания е била достатъчно уважавама римска матрона. Умира през 20 г. След смъртта ѝ, нейният син Юлий Цезар Друз, увековечава паметта ѝ със статуи и монети.

Тиберий ненавиждал втория мъж на Випсания Гай Азиний Гал. Особено след като той заявил, че Юлий Цезар Друз е негово дете. Въпреки че дълго сдържал своята ненавист, през 30 г. сенатът, при подстрекателството на Тиберий, обявил Азиний за враг на народа и той бил заточен в затвор, където и починал след 3 години.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит: Annalen, I, 12

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]