Владимир Василев (критик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Василев.
| Владимир Василев | |
| български литературен критик | |
 Портретна снимка на Владимир Василев, 1920 – 1923 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Владимир Василев Матеев
|
|---|---|
| Починал | 27 декември 1963 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Работил в | сп. „Златорог“ |
| Публикации | „Поети на смирението“ „Пантеисти и маниаци“ „Между сектантство и демагогия“ „Бараж от литературни формули“ |
| Право | |
| Работил в | съдилища в Радомир, Плевен и София апелативен съд в София |
| Владимир Василев в Общомедия | |
Владимир Василев Матеев е български литературен и театрален критик. Пише и публикува свои статии в списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“. Основател и ръководител е на списание „Златорог“ от 1920 до 1944 година. В него публикува както критически материали за някои от най-видните ни творци като Антон Страшимиров, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Боян Пенев, така и статии за тенденциите и насоките в развитието на съвременната ни литература.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Владимир Василев е роден на 4 ноември 1883 г. в Бургас в семейството на читалищния деец и мирови съдия от Жеравна Васил Матеев и Мария хаджи Николова. Завършва класическия отдел на I мъжка гимназия в София през 1900 г. През 1904 г. завършва право в Софийския университет. В периода 1906 – 1907 г. работи в Университетската библиотека. След това работи като съдия в Радомир, Плевен и София. Заема поста подпредседател на апелативния съд. През Първата световна война е запасен капитан, адютант. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“.[2] Четири пъти е директор на Народния театър в София от 1924 до 1938 г., с прекъсвания.[3] Като директор на Софийската опера през 1939 г. уволнява известния баритон Христо Бръмбаров, което довежда до шумен обществен скандал и до оставката му.[4]
Литературната си дейност започва с рецензии в сп. „Светлина“ (1900 г.) и „Българска сбирка“ (1904 г.). Сближава се с Пейо Яворов и останалите от кръга „Мисъл“, като сътрудничи на списание „Мисъл“. Сътрудничи и на сп. „Демократически преглед“ (1905 – 1914 г.).
От 1920 до 1943 г. е редактор на сп. „Златорог“ – едно от най-авторитетните периодични издания за българска литература, в което като сътрудници работят Георги Стаматов, Георги Райчев, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Елисавета Багряна и др.
След 9 септември 1944 г. Владимир Василев е арестуван и изключен от Съюза на писателите.
| „ | Докато такива като Владимир Василев не излязат с публична самокритика за пакостното дело, което в течение на десетилетия са вършили в нашата литература, те не могат да имат нашето доверие | “ |
Вълко Червенков пред събранието на писателите, членове на БКП на 28.12.1955 г. | ||
През следващите години работи известно време като коректор, но много рядко е допускан да пише отново критически материали. Книга с негови произведения излиза едва през 1992 г.[5]
Умира в София на 27 декември 1963 г., а некролог и произнасянето на прощални слова на погребението му са забранени от Политбюро на БКП.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Владимир Василев е наречена улица в София (Карта).
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Кръщелното свидетелство на Владимир Василев -
Василев и Пейо Яворов, 1912 г. -
Венчално свидетелство на Владимир Василев и Цвета Ленкова, 31 август 1919 г. -
Паметна плоча на фасадата на родния дом на В. Василев -
Домът на В. Василев на ул. „Булаир“ 7, Бургас
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Бараж от литературни формули. Брошура. 1942.
- Студии. Статии. Полемики. София: Български писател, 1992, 544 с.
- Пантеисти и маниаци. София: Захарий Стоянов, 2008, 676 с.
За него[редактиране | редактиране на кода]
- Сава Василев, Литературният мит Владимир Василев. Велико Търново: Слово, 2000, 240 с.
- Владимир Василев – критикът, редакторът, естетът. Сборник. Под редакцията на Сава Василев. Велико Търново: Фабер, 2005.
- Белчева, Евелина, „Надгробно слово за Владимир Василев – 47 години post mortem. Още към мартирологията на българския дух“ (студия), в: Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“ (Издание на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), 2012/2013, с. 494 – 525; сп. „Страница“, 2010, бр. 4, с. 129 – 148, 2010.
- Белчева, Евелина. „Портрет на критика като млад. Опит за реставрация по писма и спомени. сп. „Страница“, 2011, бр. 4, с. 145 – 181.
- Евелина Белчева. „Самотен в своето време. Вл. Василев или още към мартирологията на българския дух“, Век 21-прес, София, 2016.
- Евелина Белчева. „Самотен в своето време. Вл. Василев или още към мартирологията на българския дух“. Второ издание, допълнено с архивни снимки: СТИЛУЕТ, 2021.
- Евелина Белчева. „Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в 73 неизвестни писма“, Гутенберг, 2017, 310 стр.
- Евелина Белчева. „Златорожката тайна. Вл. Василев в театъра на живота си“, Гутенберг, 2019, 340 стр.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1309.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 85 – 86
- ↑ ДА Ф.373К, оп.1, а.е.16, л.1.
- ↑ Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 81 – 82.
- ↑ Атанас Свиленов, Спомен за Врадимир Василев, Media Times Review, август 2003.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Владимир Василев в Литернет
- От и за Владимир Василев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- За него
- Евелина Белчева, „Самотен в своето време: Владимир Василев, или още към мартирологията на българския дух“, Електронно списание LiterNet, 15 юли 2013, № 7 (164)
- Евелина Белчева, „Владимир Василев – в романа на своя живот. Биографически ескизи в писма“, Електронно списание LiterNet, 3 октомври 2013, № 10 /167/
- „Литературен форум“, бр. 3 (547), 2013 г. – специално издание „130 години от рождението на Владимир Василев“ Архив на оригинала от 2014-05-02 в Wayback Machine.
- Сава Попов, „За Владимир Василев и бургаското сътрудничество в „Златорог“ Архив на оригинала от 2014-12-24 в Wayback Machine., доклад, изнесен на Националната научна конференция за Владимир Василев, проведена в Бургас през 2004 г.
- Мирослав Дачев, „Владимир Василев: интуиции за символизма“ Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., доклад, изнесен на Националната научна конференция за Владимир Василев, проведена в Бургас на 6 февруари 2004 г.
- Михаил Неделчев, „Жанровото съвършенство в критиката на Владимир Василев“, „Литературен вестник“, бр. 10, 12 март 2014 Архив на оригинала от 2014-05-06 в Wayback Machine., с. 9, 14 – 15.
- Сава Василев, „Литературният и паралитературният сюжет „Христо Смирненски“ в творчеството и съдбата на Владимир Василев. Варианти на смисъла“, Електронно списание LiterNet, 22 декември 2007, № 12 (97)
|
