Владимир Гелфанд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Гелфанд
Владимир Гельфанд
Гелфанд в Германия, 1945
Гелфанд в Германия, 1945
Роден
Новоархангелск, СССР
Починал
25 ноември 1983 г. (60 г.)
Националност СССР
Литература
Жанровемемоари
Направлениереализъм
Владимир Гелфанд в Общомедия

Владимир Гелфанд (на украински: Володи́мир Ната́нович Ге́льфанд) е роден 1 март 1923 година в Новоархангелск, починал на 25 ноември 1983 година в Днепропетровск. Той е писател мемоарист, ветеран от Втората световна война. Известен е като автор на дневници през годините му на служба в Червената армия (1941 – 1946), многократно публикувани в преводи на руски, немски и шведски. Това е първият и единствен частен дневник на офицер от Червената армия, който се предлага на немски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Гелфанд е роден в еврейско семейство, майка му е Надежда Владимировна Городинская (1902 – 1982), баща му е Натан Соломонович Гелфанд (1894 – 1974). Родителите на Владимир Гелфанд живеят в много типична среда от все по-индустриализирания юг на Съветския съюз през тридесетте години: пролетариализираното еврейско малцинство, което намери път в комунистическото движение. В търсене на печеливша работа и подкрепа, семейството се премества в Кисловодск. През 1926 г. те живеят в Есентуки, където пребивават родителите на бащата, през 1928 г. се връщат в украинската индустриална зона.

От май 1942 г. до ноември 1946 г. Владимир Гелфанд служи като войник в Червената армия. Член е на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1943 г. През 1952 г. се дипломира в Университета Горки в град Молотов). От 1952 до 1983 г. работи като учител по история, както и по руски език и литература.

Втората световна война бързо сменя посоката на живота Владимир Гелфанд. Той вижда много мъртви хора. След изтърпяване на фронта Гелфанд, млад украински евреин, станал свидетел на разрушения и смърт, опитен в другарство и предателство в окупирана Германия. В дневниците му са годините 1941 – 1946, Гелфанд пише за неговата безкрайна омраза към военните. Той описва боевете, политиката и окупацията. Той отива при шивач, купува на черния пазар, посещава кръчма, научава как се правят снимки и прави опити с жени. Той е чувствителен наблюдател и съучастник в едно той, не се опитва да прикрие своите актове на отмъщение и грабежи. Дневници Гелфанд са уникална хроника от началото на съветската окупация на Германия.

Владимир е типичен представител на „съветския супер-премиер“ на тридесетте години: убежден комсомол, редактор на тапети, пламенен агитатор и организатор на състезания по художествено рецитиране. Във време, когато на изкуството на думите се отдава изключително значение в изграждането на социалистическото общество и развитието на „новия човек“, той също вярва, че трябва да поеме интелектуално изискващата и в същото време политическа „професия“ на писател. Гелфанд едва разбира, че страната е потресена от Големия терор, защото това не засяга него и семейството му, а училището и печатът изглежда дават правилното обяснение за борбата срещу „предателите“ и „класовите врагове“.

През април 1942 г. Той се регистрира на фронта, на 6 май 1942 г. е призован. Деветнадесет годишният получава л основно обучение в малка артилерийска единица близо до Майкоп в Западен Кавказ. Той е удостоен с чин сержант и поема командването на екипаж за гранатомет.

Гелфанд преживя хаотично отстъпление в района на Ростов на Дон. В средата на юли 1942 г. неговото звено е обградено и частично унищожено. С малка група той успява да се измъкне от котела и отново да намери връзка с 62-ра армия под командването на Чуйков, който се бие за Сталинград. В началото на август Гелфанд е назначен в елитен отряд – 15-а гвардейска пушка, която се сражава близо до Сталинград. Раняване спасява Гелфанд от най-лошата касапница, той пристига през декември 1942 г. във военна болница близо до Саратов, източно от Волга. През февруари 1943 г. е излекуван и изпратен в запасен пушка край Ростов.

Гелфанд завършва тримесечно обучение в офицерски курсове като втори лейтенант. В края на август 1943 г. е прехвърлен в 248-а стрелкова дивизия, където поема след кратък престой в запасното командване на гранатомет. 248-а пушка вече има богата история зад себе си. На два пъти напълно заличена и оформена отново, тя получава третия състав през 1942 г. добре обучени сили от различни пехотни НСО училища и предни болници.

Силно мотивиращата сила прави много пари в рамките на асоциациите на южния фронт. Гелфанд се присъедини към нея, когато Южна Украйна е освободена. Червената армия отряза Крим, все още окупиран от германците, и нападна останалите германски отбрани. Влакът за изстрелване на граната е използван южно от Мелитопол. 248-а пушка е включена през есента на 1943 г. в гвардейска армия на 3-ти украински фронт. В края на януари 1944 г. Гелфанд получава звание лейтенант.

От ноември 1943 г. е пълноправен член на ВКП(б). В началото на 1944 г. отрядът на Гелфанд участва в сраженията в южния Днепър. Гелфанд ги изпитва последователно на бойната линия и в резерва. В началото на май 1944 г. неговото поделение минава през Днестър край Григориопол. Ново настъпление на южната част на фронта го отвежда в Бесарабия през август 1944 г.

През есента на 1944 г. неговото поделение е в района източно от Варшава. В началото на 1945 г. Червената армия се подготвя за две масивни настъпателни операции, настъплението на Висла-Одер и настъплението на Източна Прусия. Отделения с общо над три милиона съветски войници били преформулирани, оборудвани и разположени за тази цел. Успешното настъпление трябвало да бъде последвано от битката за Берлин.

Червената армия била изправена пред мощен враг, който бил готов да устои упорито на границите на собствената им селищна област. На 12 и 13 януари започват съветските атаки. Те довеждат до динамични бойни действия. В началото на януари 1945 г. Гелфанд е преместен в 1052-ри стрелков полк на 301-ва стрелкова дивизия, който завършва учения в подготовка за настъплението. 301-ва дивизия принадлежи от октомври 1944 г. към 5-а ударна армия на генерал-полковник Берсарин в рамките на 1-ви Беларуски фронт при армия генерал Жуков. Гелфанд възвръща командването на гранатомет в 3-ти стрелков батальон и този път наистина отива на фронтовата линия.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

„ Дневникът на един съветски войник. Силата му е в описанието на реалността, че се отказва от дълго време и никога не е било описано в перспективата на всекидневния живот. Въпреки всички ужаси, това е едно вълнуващо четиво, достигнало до нас през годините. Повече от доволен за тези записи след 60-години станаха достъпни, най-малко в продължение на германската общественост, защото такава перспектива не е достатъчна. Тези записи показват за първи път как се сблъскват победителите от Червената армия, която дава възможност да се разбере вътрешния свят на руските войници. За Путин и постсъветското упражняване на родителските права, ще бъде трудно да затворите този блог в шкафчето с отрови враждебна Руската пропаганда. [1] “
„ Гелфанд е забележителен в много отношения. Това е необичайно описание на очевидец освободен от Червената армия в Полша и Източна Германия. В Червената армия беше забранено да водят дневници, вероятно го правили за сигурност, украинския лейтенант Владимир Гелфанд. Въпреки факта, че дневникът е недостатъчен в някои отношения, тя може да бъде противотежест на някои от армията на историческите ревизионисти, които се стреми да направи човечеството голяма победа над нацизма в жестокото нападение Сталин Guard на западната цивилизация.[2] “
„ Това е много лично, не цензурира доказателства за опит и нагласи на Червената армия и на германския окупатор. Като млад червеноармеец видя края на войната и разпадането на германското общество. Ние получаваме един напълно нов военно сътрудничество на Червената армия и своя морал, който твърде често е прославен в съветските изображения. В допълнение на дневниците, Гелфанд противопоставя общи и военни успехи на Червената армия да приписват главно система. За лични преживявания Гелфанд прер 1945/46 имаше и грижовни взаимоотношения между мъжете и жените на отличените-губещи. Читателят получава достоверна представа, че германските жени търсят контакт със съветските войници – и това не е само за материални причини или нужда от защита. [3] “
„ Края на Втората световна война в Германия през 2005 г. Дневникът на един млад червеноармеец лейтенант, който взе участие в превземането на Берлин и остана в града до септември 1946 г.“ Владимир Гелфанд е бил обект на широко разпространеното от медиите интерес, който коментари хвърлят нова светлина върху преразглеждането на съществуващите германски истории за падането на Берлин и съветските окупатори срещу населението на Германия по това време. [4] “
„ В книгата Гелфанд отразява настроението на съветските войски в крайните етапи на Втората световна война и след приключването й. Украински Роденият евреин попада в Германия с голяма лекота и нарастваща жажда за отмъщение, която се виеше сред войските, участващи в операция „Висла-Одер“. Омразата все повече и повече се отъждествява с германския народ. Гелфанд е свидетел на унищожаване, грабежи, смъртта и предателството. В дневниците е записал няколко случаи на насилие и изнасилване на германските жени. Той е чувствителен наблюдател и партньор в едно и не опитва да скрие деистието эа отмъщение и грабеж. Блоговете са уникална хроника на Гелфанд эа съветската окупация на Германия. [5] “

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ * Пер Ландин, Швеция, (Дагенс Нюхетер) (sv)
  2. ↑ Немски блог 1945 – 46. * Штефан Линдгрен.
  3. ↑ Доктор Эльке Шерстяной (Dr. Elke Scherstjanoi), Институт по съвременна история Мюнхен-Берлин.
  4. ↑ Энн Боден (Anne Boden), Бредфорска конференция по Съвременна немска литература (Trinity College Dublin) (en)
  5. ↑ Università Ca' Foscari Venezia Stupri sovietici in Germania (1944 – 45). Schede bibliografiche. (it)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Гелфанд&oldid=12184620“.