Владимир Сабоурин

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Сабоурин
Парк „Военна академия“, София, 2018
Парк „Военна академия“, София, 2018
Роден19 декември 1967 г. (1967-12-19) (56 г.)
Активен период1993 -
Жанрстихотворение, изследване
Темабунт, аномия, трансгресия, мистика, произход
Дебютни творби„Sex Shop“ (1993), „Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика“ (1994)
Известни творби„Дом“, „Малка песен на провинциалиста“, „Кубинската принцеса“, „Сложност и ред при Сад“, „Малка ода за Кубрат Пулев“, „Похвала за блажените на мирния преход“, „Манифест на новата социална поезия“
Уебсайтvs. archives

Владимир Сабоурин (рождено име Vladimir Eduardo Sabourín Drenska)[1] е пишещ на български литератор от френско-кубински произход: поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм[2]. Автор на „Манифест на новата социална поезия“ и основател на литературното движение „Нова социална поезия“.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Сабоурин (Vladimir Sabourín) е роден на 19 декември 1967 г. в Сантяго де Куба[4]. През 1984 г. завършва Средното училище при Посолството на Русия в България (преди 1992: Съветско средно училище при Посолството на СССР в НРБ)[5].

Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1994 г. защитава докторска дисертация на тема „Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика“. Хабилитира се с монографията „Произход на испанския пикаресков роман: към генеалогията на реализма“ (2006 г.). Доктор на филологическите науки (2010 г.) с дисертацията „Мистика и Модерност. Испанската католическа мистика през Златния век“. Професор по антична и западноевропейска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Дебютната му книга „Sex Shop“ (Самиздат, 1993) е финансирана от неговите родители Хесус Сабоурин и Маргарита Дренска.

Гост-лектор на Университета на Федерална провинция Саар, Саарбрюкен и на Калифорнийския университет, Бъркли. Стипендиант на Гьоте-Общество във Ваймар, Германската служба за академичен обмен (DAAD), Федералното министерство за наука и комуникации на Република Австрия (BMWV) и Фондация Роберт Бош.

Artist-in-Residence (2011) в quartier 21 (Museumsquartier), Виена[6].

На 9.09.2016 г. публикува във ФБ „Манифест на новата социална поезия“ и основава литературното движение „Нова социална поезия“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика, София: [Самиздат], 1994, 148 стр.
  • Произход на испанския пикаресков роман: към генеалогията на реализма, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2006, 317 стр. ISBN 978-954-524-512-1 [26][27][28][29]
  • Свещенотрезвото. Мистика и Модерност, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2010, 560 стр. ISBN 978-954-524-729-3 [30][31][32]
  • Сложност и ред. Изследвания върху ранната модерност, В. Търново, УИ "Св. св. Кирил и Методий, 2013, 432 стр. ISBN 978-954-524-883-2[33][34][35]
  • Ляво поколение, дясно поколение. Иван Мешеков и Ернст Юнгер, В. Търново, УИ "Св. св. Кирил и Методий, 2020, 152 с. ISBN 978-619-208-210-9[36][37]

Сборници с есета[редактиране | редактиране на кода]

Студии[редактиране | редактиране на кода]

Литературна критика[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Аудиозаписи[редактиране | редактиране на кода]

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Георг Зимел, Социология. Изследвания върху формите на обобществяване, В. Търново: Издателство „ПИК“, 2002, 255 стр. ISBN 954-736-065-5 (Предговор, био-библиографска бележка, приложение, научна и стилистична редакция на превода от немски, бележки към текста.)
  • Sabourin, V., Valkova, V. (Hg.) Philologie und Kulturwissenschaft in der Wende. Festschrift zum 60. Geburtstag von Prof. sc. Penka Angelova / Сабоурин, Вл. / Вълкова, Вл. (Съст.) Филология и културология в обрат. Юбилеен сборник в чест на 60-а годишнина на проф. дфн Пенка Ангелова, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2011, 312 стр.
  • Роберт Музил, Безпомощната Европа, Русе: МД „Елиас Канети“, 2013, 319 стр. ISBN 978-954-2992-10-3 (Послеслов, превод на избрани глави от Мъжът без свойства, научна и стилистична редакция на превода от немски в сътрудничество с Пенка Ангелова и Владимира Вълкова).
  • Елиас Канети, Слуховидецът на века, Русе: МД „Елиас Канети“, 2014, 370 стр. ISBN 978-954-2992-22-6 (Превод на откъс от романа Ослепяването, студии върху автобиографичната трилогия, Ослепяването, Записките, научна и стилистична редакция на превода от немски в сътрудничество с Пенка Ангелова, Борис Минков и Ана Димова.)
  • New Social Poetry. The Anthology, Columbia, SC: CreateSpace, 2018.[39]
  • „Nouvelle poésie sociale: L'Anthologie“, Columbia, SC: CreateSpace, 2018

Интервенции и дебати[редактиране | редактиране на кода]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Литературен образ[редактиране | редактиране на кода]

Преводи на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нова българска хуманитаристика“ (1999 – за ръкописа на „Изследвания. Литература. / Модерност. Теология. Кино“).
  • „Дъбът на Пенчо“ (2010 – за книгите „Произход на испанския пикаресков роман“ и „Свещенотрезвото. Мистика и Модерност“).[42]
  • Национална награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата и Община Пловдив (2010) в категория „Хуманитаристика“ за изследването му „Свещенотрезвото. Мистика и Модерност“.[43]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Institut zur Erforschung und Förderung österreichischer und internationaler Literaturprozesse.
  2. ↑ Пламен Дойнов, „Как да се простим с неоавангарда и постмодернизма“. В: Пламен Дойнов, Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000 – 2003. Изд. Балкани, С., 2004. ISBN 954-8353-97-0
  3. ↑ „Манифест на Новата социална поезия“, Сборище трубадури, 10.09.2016.
  4. ↑ Clinica Los Ángeles, Santiago de Cuba. Hospital Materno.
  5. ↑ Средняя школа при Посольстве России в Болгарии Архив на оригинала от 2013-09-30 в Wayback Machine..
  6. ↑ quartier21, Artists-in-Residence[неработеща препратка].
  7. ↑ Бойко Пенчев, „Обичате ли посмодерната поезия? (Тест)“, рец. в Тъгите на краевековието.
  8. ↑ Ангел Игов „Те това е махалата“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, бр. 74, юли 2004 г.
  9. ↑ „Витрина“ Архив на оригинала от 2015-09-25 в Wayback Machine. от Силвия Чолева, в. „Литературен вестник“, бр. 15, 15 – 21.04.2015, с. 4.
  10. ↑ „Нашият живот е нашата политическа задача“ – репортаж от една двойна премиера, „Аз чета“, 28.05.2015.
  11. ↑ „Витрина“ Архив на оригинала от 2016-02-03 в Wayback Machine. от Йордан Ефтимов, в. „Литературен вестник“, бр. 2, 13 – 19 януари 2016, с. 5.
  12. ↑ Нели Лишковска, „Сваляне на маските. За поетичната книга „Работникът и смъртта“ от Владимир Сабоурин“, Културни новини, 24.03.2016.
  13. ↑ Кирил Василев (поет), „Ярост и скръб“ Архив на оригинала от 2016-04-18 в Wayback Machine., в. „Българска армия“, 28.03.2016
  14. ↑ Аноним, „Хроника на премиерата на „Работникът и смъртта“ (по видеозаписа на събитието)“, Грозни пеликани, 29.04.2016.
  15. ↑ Илиян Шехада, „Работникът и скрапът. Бележки върху „Работникът и смъртта“ на Владимир Сабоурин“ Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр. 19, 11 – 17.05.2016, с. 6.
  16. ↑ Красимир Христакиев, „„Работникът и смъртта“ – за труда, за непоносимата красота на нагледа“, Електронно списание LiterNet, 23.05.2016, № 5 (198).
  17. ↑ Ива Спиридонова, „Истина в поезията, която е хазарт: Известна Също Розата на Рая на Владимир Сабоурин“ Архив на оригинала от 2017-01-04 в Wayback Machine., електронно списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари 2017.
  18. ↑ „Владимир Сабоурин издаде избрано“, разговор със Силвия Чолева, Артефир, БНР, 21.12.2017
  19. ↑ Ваня Вълкова „България на Венецианското биенале и бг социалният арт активизъм“, vs. archives, 10.05.2019
  20. ↑ „Троянски поети“, разговор на Надежда Московска с Владимир Сабоурин, Библиотеката, БНТ, 02.06.2019.
  21. ↑ Кирил Василев, „Троянски поети е необичайна книга“, в. „К“, бр. 23, 21.06.2019, с. 8.
  22. ↑ Ирена Кръстева, „Larvatus prodeo“, в. „К“, бр. 23, 21.06.2019, с. 8.
  23. ↑ Marco Vidal González, La eterna forma del hormigón, Revista digital Fronterad, 18/02/2021.
  24. ↑ „Сънищата. Премиера на новата книга на Владимир Сабоурин“, Културни новини, 28.09.2020.
  25. ↑ „Смъртта. Антология на антологиите“, Културни новини, 21.06.2021.
  26. ↑ Светлозар Игов, „Владимир Сабоурин за испанския пикаресков роман“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 41, 2007, с. 5. Също в: Електронно списание LiterNet, 1 декември 2007, 12 (97).
  27. ↑ Красимир Христакиев, „Насилие и мръсна литература. Копелето на Златния век“, рец. в „Култура“, бр. 19 (2414), 19 май 2006. Също пространен вариант в: Електронно списание LiterNet, 23.07.2006, № 7 (80).
  28. ↑ Владимир Шумелов, „Рецензия на Произход на испанския пикаресков роман“, сп. „Света гора“, бр. 8 (З), 2007, с. 552 – 556.
  29. ↑ Марина Маринова, „Другата страна на свободното писане – испанският роман в проекта на модерността“. В: Сб. Библиотеки. Четене. Комуникации, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2009, с. 314 – 323.
  30. ↑ „Владимир Сабоурин представи книгата си „Свещенотрезвото“, „Културни новини“, 28.04.2010.
  31. ↑ Кирил Василев (поет), „Проблемът на Ницше решен от Моцарт. За книгата „Свещенотрезвото“ на Владимир Сабоурин“, рец. в „Грозни Пеликани“, 11 октомври 2010 г.
  32. ↑ Снежана Иванова, „Свещенотрезвото. Semper aliquid novi“ Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 9, 16 март 2011, с. 4 – 5.
  33. ↑ Представяне на Сложност и ред, Австрийски библиотека (ВТУ), 29.04.2013 Архив на оригинала от 2014-05-12 в Wayback Machine..
  34. ↑ Красимир Христакиев, „Сложност и ред в ранномодерната ситуация“ Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 24, 26.06 – 2.07.2013, с. 4 – 5.
  35. ↑ „Сложност и ред – разговор върху две книги на Владимир Сабоурин“, Софийски литературоведски семинар, СУ, 8 май 2014.
  36. ↑ Дияна Николова, За окопното поколение и идеологиите, родени в „стоманените бури” на Европа, Портал Култура, 04.06.2020
  37. ↑ Великата война: сияние и заслепление. Разговор на Ани Илков с Владимир Сабоурин за „Ляво поколение, дясно поколение“, сп. „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 8.05.2020.
  38. ↑ Милена Кирова, „В критиката – обратното на обратното“, рец. в „Култура“, бр. 19 (2180), 18 май 2001, с. 4.
  39. ↑ Thomas Hübner, New Social Poetry from Bulgaria, mytwostotinki.com, March 2018
  40. ↑ Сайтът con-text.org, където се проведе дебатът, изглежда вече не съществува. Останала е следа в „Грозни Пеликани“, 17 май 2007.
  41. ↑ Новият филм на Костадин Бонев „Гео Милев в лабиринта на времето“ с премиера в рамките на София Филм Фест, Международен София Филм Фест, 20.02.2022
  42. ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2010, „Културни новини“, 28.05.2010
  43. ↑ „Владимир Сабоурин с Национална награда „Христо Г. Данов“ в категорията „Хуманитаристика“, „Културни новини“, 20.06.2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Сабоурин&oldid=12179689“.