Владимир Янев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за литературния критик. За църковния деец вижте Владимир Янев (свещеник).

Владимир Янев
български литературен критик
Роден
26 януари 1950 г. (74 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата, литературна критика
Работил вПловдивски университет

Владимир Янев е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет и белетрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Янев е роден на 26 януари 1950 г. в Пловдив. Завършва ЕСПУ „Лиляна Димитрова“ (днес СОУ „Св. Патриарх Евтимий“) в родния си град и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1972 г. Учител по български език и литература в Неделино, Златоград, Пловдив. От 1981 г. преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. (През учебните 1995/1999 г. – лектор по българска литература в Санктпетербургския университет.) Докторска дисертация: „Поезията на Николай Марангозов в контекста на българската литература“. Доцент в катедрата по българска литература и теория на литературата във Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН център.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературоведски книги и учебни помагала[редактиране | редактиране на кода]

  • „Живея и препрочитам“ (1990);
  • „Признати и непознати“ (1999);
  • Христо Смирненски. Маскарадът и празникът“ (2000; II осн. прер. изд. – 2008);
  • „С вас, седмокласници, да прочетем заедно“ (2002);
  • „Кратки бележки върху българския литературен авангардизъм (с особен оглед към експресионизма)“ (2002);
  • „Българска литература след Първата световна война“ (2002);
  • „Литературният Пловдив от XIX век до наши дни“ (2008);
  • „Въвеждане на безпределното“ (2009).

Есета и публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цигулката на Енгр. Строшени огледала“ (2000, 2006 – 3 фрагментарни новели и 3 поеми, спектакъл по нея „Скоростта на мрака“ в студентския театър „Алма алтер“ – София, реж. Николай Георгиев);
  • „Съдържания. Разкази и още нещо“ (2000);
  • „Втора цигулка. Строшени херми“ (2007);
  • „Живият разказвач Николай Хайтов“ (2008);
  • в съавторство с Иван Митев: „При Златната река. Думи за Георги Богданов“ (2008).

Двуезични поетични книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Приписки по свещени камъни. Петербургска поема. / Приписки на священных камнях. Петербургская поэма“ (1999)
  • Петербургски стихове. / Петербургские стихи“ (1999).

Книги за младите читатели[редактиране | редактиране на кода]

  • „Чудо не, ами чудо. Приказки за вълшебства“ (1994);
  • „Анекдоти и истории за Древна Гърция“ (1994, 2 изд. – 2010);
  • „История на световната литература, разказана за деца и юноши“ (1994 – т.1; 2003 – т.2);
  • „Световната литература, разказана за деца и юноши“ (2006 – т.I).

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ние сме за „Локо“ Пловдив“ (2001) [1]
  • „Големия/т/ Хълм. Казармени истории“ (2004)
  • „Живи души. Енциклопедична поема в първо лице за множествени числа“ (2006; 2007)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борис Ангелов, „Владимир Янев, „Ние сме за „Локо“ - Пловдив!“, рец. в LiterNet, 02.09.2002 (сп. „Страница“, Пловдив, 2002)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]