Гайтанци
Тази статия е за селото във Видинско. За селото в Ломско вижте Смирненски (област Монтана).
| Гайтанци | |
  Гайтанци  Гайтанци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 44 души[1] (15 март 2024 г.) 3,23 души/km² |
| Землище | 13,716 km² |
| Надм. височина | 214 m |
| Пощ. код | 3753 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 14369 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019) |
Гайта̀нци е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в Северозападна България, на 25 км от град Видин посока София по главен път Е79.
История[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война в 1912 година един човек от Гайтанци се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Девети септември“ в чест на Деветосептемврийския преврат от 1944 година. През лятото на 1950 година 1 семейство (4 души) от селото е принудително изселено от комунистическия режим. През 1958 година местни жители пребиват изпратени в селото комунистически агитатори.[3]
Камен Лилов, жител на селото написва книга за историята на Гайтанци, бита и развитието му, която е издадена през 2004-та година и която може да бъде намерена в кметството.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Православно християнство
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
„Дачова дупка“ е пещера, която се намира в края на селото на пътя за село Въртоп, която не е неизследвана. Старите хора казват, че са пускали бременна свиня в нея, която после излязла в Румъния с прасенца. Пещерата в началото си е широка, след това има стеснение.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Събор на селото, който се провежда на 1 и 2 май.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 124, 205, 281.
| ||||||||
